Page:RBE Tom4.djvu/781

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


място се създават фотони. ВН, 1968, бр. 2275, 4. Физиката ся предава въобще експериментално (опитно).

ЕКСПЕРИМЕНТАТОР м. Лице (обикн. учен или специалист в дадена област), което прави експерименти, научни опити. През свободното си време Евстати работеше в агробиологически институт като експериментатор при отдела по селекция. А. Гу-ляшки, МТС, 6. След Пастъор дойде знаменитият Кох .. След него се заредиха имената на блестящи експериментатори и самоотвержени борци в жестоката борба с невидимите и коварни врагове [бацилите]. Хр. Одисеев, ТН, 70. Ломоносов не е само теоретик .. Той е и голям експериментатор, който търси истината в свързването на теорията с практиката. Б. Илиева, КХСН, 43. За да се извърши хибридизацията, необходими са много познания за растенията. Преди всичко експериментаторът трябва да познава устройството на цветовете при растенията, които са специфични за различните видове. Д. Циков, КСКР, 25. // Творец, който търси нови форми, нови изразни средства в изкуството. Младият режисьор се прояви като смел експериментатор в театъра.

— Лат. ехрептег^ог.

ЕКСПЕРИМЕНТАТОРКА ж. Жена експериментатор. Асистентката по химия беше много добра експериментаторка.

ЕКСПЕРИМЕНТАТОРСКИ, -а, -о, мн.

-и, прил. Който се отнася до експериментатор или се свързва с експериментатор. В оптиката Нютон могъл да приложи своето експериментаторско изкуство, умението да прави прибори. Ив. Въжарова, ИН (превод), 20. — Статията ви .. говори съвсем ясно за твърде солидните ви познания по химия. Не искам да играя ролята на гадател, но изглежда имате и много добър екс-периментаторски дар. К. Манолов, ВХ, 113. Експериментаторски талант.

ЕКСПЕРИМЕНТАТОРСТВО, мн. няма, ср. Проява на експериментатор. Те [някои поети] пледираха за правото на експе-риментаторство, а ние се стеснявахме да им кажем, че просто не знаят как се пише; самовъзвеличаваха се за представители на „модернатапоезия. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 1.

ЕКСПЕРИМЕНТАЦИЯ ж. Книж.

1. Рядко. Експериментиране. Увлечени от своята мания на колекционерство или безплодна експериментация, те похабяват годините си в никому ненужна работа. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 310.

2. Остар. Експеримент; опит. Задачата на нашето време — да ся установи и въведе в живота науката за възпитанието, която изключва със себе си винаги възобновяваната експериментация (опит) и възпитанието по едни само слухове. Лет., 1871, 193.

— От фр. expérimentation.

EKCnEPHMÈHTEH, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Експериментален. В Московския експериментен театър се готви спектакъл, извикващ всеобщ интерес. К, 1927, бр.

ЕКСПЕРИМЕНТЙРАМ, -аш, несв. и ce. 1. Непрех. Правя, извършвам експеримент. Опитът и наблюдението от незапомнени времена са служили за основа на ес-тествознанието. Експериментирали са древните, Херон, Птоломей и много други. Ив. Въжарова, ИН (превод), 259-260. Беше научил много, скърби и радости, беше експериментирал много и беше се променил много в течение на тези години. В. Йонова и др., Б (превод), 48.

2. Прех. Чрез експеримент проверявам действието, качеството, годността на нещо; изпробвам. Ние експериментираме нова форма на концентрация и управление на селското стопанство. Ст. Поптонев, ОБЛ, 339. Сега техниците в отдела експериментират лабораторно машината. ВН, 1961, бр. 2967, 1. Бригадите в млекопреработването .. ще експериментират нова технология за производство на кисело мляко и други. Вн, 1964, бр. 3836, 2. експериментирам се страд. от експериментирам във 2 знач. Експериментират се и се предават за по-нататъшно използуване в производството много новости за нашия транспорт и промишленост. ВН, 1959, бр. 2557, 1.

— От нем. experimentieren.

ЕКСПЕРИМЕНТЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от експериментирам и от експериментирам се; изпробване. При експериментирането на новата машина .. се установи, че почистването на релсите с машина е по-доброкачествено и в сухо, и в дъждовно, и в студено време. ВН, 1961, бр. 3041, 1. Обединихме базата за експериментираме на рационализаторските предложения с отдела за технически прогрес. Тр, 1963, бр. 287, 2. Лабораторно експериментиране.

ЕКСПЕРТ м. 1. Специалист в областта на науката, техниката, изкуствата и др., който се използва за разрешаването на въпроси, изискващи специални знания. Пред българската войска стоеше непревземаемата Одринска крепост, както я смятаха всички военни експерти. Д. Яръмов, БП, 206. Неси вече свободно четеше и смяташе не no-зле от кибернетична машина.. Експертите по математика заявиха със задоволство, че Неси има знания поне колкото един гимназист. П. Вежинов, БГ, 114. Той можел да свири на всички известни нему музикални инструменти, познавал живописта така добре, че го считали за един от най-големите експерти по онова време на картините на старите майстори. К,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл