1963, кн. 8, 38. Стопански експерти. Търговски експерти. Политически експерти. Технически експерти.
2. Юрид. Вещо лице, което е натоварено от съда или от друго учреждение да се произнесе по определен въпрос във връзка със спорни или трудни за разрешение случаи.
— Вее ме и мен нещо вятърът към София. Експерти пусти ни викат по някакво дело. Т. Влайков, БСК III, 271. След три дни от града дойдоха следовател и експерти: те дълго се ровиха из пепелището и единодушно приеха предложението, че машинистът .., не е затворил крана на помпата и под натиска на нафтата тя се е самозадвижила в обратен ход. X. Русев, ПЗ, 184. — Намерих из книжата на нашата кантора подписа на покойника и с неговия почерк написах чек за дължимата сума. банката изплати чека, но адвокатът се усъмни, експертите откриха подправката и неочаквано двама с хазаина се озовахме в каторгата. П. Бобев, К, 78. Освидетелствуванието на безумните и лудите ся извършва .. от привиканите в съдилището вещи (експерти) лекари. ВП, 93.
О Заклет експерт счетоводител. Остар. У нас в периода 1931-1948 г. счетоводител, който контролира финансово-счетоводната дейност на фирма, фабрика, предприятие и под., като е задължен да държи в тайна тях-ното финансово положение. Те [новите богаташи] наемаха заклети експерт счетоводители, защото знаеха само четирите аритметични действия и се ползуваха от таблицата за умножението с помощта на десетте си пръсти. Г. Караславов, Т, 3-4. Благой Блажев, заклет експерт счетоводител, седеше до бюрото си. В. Цонев, СбСт, 249.
— От лат. expertus ’опитен’ през нем. Expert.
ЕКСПЕРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до експерт. Въведената практика по министерства и ведомства идейните проекти да се гледат в експертния съвет дава много добри резултати. ВН, 1959, бр. 2542, 2. Престъпната дейност на подсъдимите се потвърди и .. от заключенията на експертни комисии. РД, 1950, бр. 239, 3.
ЕКСПЕРТЙЗА ж. Разглеждане, изследване на нещо от експерти, от специалисти, за да му се даде оценка, заключение и др. Георги Динков трябваше да извърши експертизата върху качеството на стоманата. А. Гуляшки, Л, 322. — Нападнали са го [Захари] във влака, недалече от Горна Оряховица.. Експертизата установи три рани от нож. Др. Асенов, ТКНП, 56. Идентичността на почерците в тия два документа .. бяха установени в две официални графически експертизи. Ив. Унджиев, BЛ, 312. Лекарската експертиза установила, че смъртта се дължи на отровното лекарство на Митова. РД, 1960, бр. 263, 2. Съдебна експертиза. Техническа експертиза. Медицинска експертиза.
— От нем. Expertise.
ЕКСПИРАТОР м. Анат. Мускул, който взема участие при издишването на въздуха от белия дроб. Противоп. инспиратор. Повечето автори считат междуребрените мускули като дейни дихателни мускули, при което външните са мускули инспира-тори (при вдишването), а вътрешните са експиратори, т. е. вземат участие при издишването. Ал. Гюровски, АЧ, 171.
— От лат. expiro ’издишвам’.
ЕКСПИРАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е свързан с издишването на въздуха от белите дробове. Противоп. инспираторен. Дишането [при задушаване] се нарушава още по-тежко — издишването става невъзможно, настъпват експиратор-ни спазми. Л. Митов и др., ВБ, 487. Експира-торни звукове.
О Експираторно ударение. Фон. Изговаря-не на една от сричките в думата с по-голяма сила на издиха; силово, динамично ударение. В други езици ударението не е свързано с промяна на тона, а се състои само в по-голямата сила на издиха при ударената сричка. Такова ударение се нарича експираторно (издишно) или динамично (силово). Л. Андрейчин и др., БГ, 15. Ударението в българския език е експираторно.
ЕКСПИРАЦИЯ ж. Мед. Издишване на въздух от белите дробове. Противоп. инспирация. Вдишването е късо, шумно, .. Ек-спирацията е по-бавна, no-удължена от ин-спирацията. М. Василев и др., ВБ, 87.
— От лат. expiratio ’издих, издишване’.
ЕКСПЛАНТАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Биол. Който се отнася до експланта-ция. Най-големи успехи се постигаха с екс-плантатната техника на тъканни култури. Вселена 69, 286.
ЕКСПЛАНТАЦИЯ ж. Биол. Експериментален метод на отглеждане на животински или растителни тъкани вън от организма; тъканна култура.
— От лат. ех ’вън’ + planto ’садя’.
ЕКСПЛИКАТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до експли-кация; обяснителен.
ЕКСПЛИКАЦИЯ ж. Спец. 1. Текст, който обяснява значението на условни знаци, символи в карти, планове и др. под. Обяснителният текст под илюстрацията се състои от следните елементи: .. От съдържанието на илюстрацията .. От екс-пликацията (означението на подробностите в илюстрацията). Г. Върбанов и др., НТ, 59-60.
2. Разш. Обяснение, разяснение.
3. Режисьорски писмен творчески план за постановка на драматичен спектакъл, филм,
