те длъжни били да убиват синките илоти, които срещнат в един известен час. Н. Ми-хайловски, РВИ (превод), 79.
4. Събир. Въоръжени сили или група лица, която участва в такива военни действия. Ка-блешковата експедиция беше се върнала безуспешно назад в Копривщица. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121.
О Наказателна експедиция. Полит. Войска или полиция, която се изпраща в райони, обхванати от революционно движение, за разправа с неговите участници и с населението, което им съучаства. Селското движение прераства в селско въстание. Временното правителства праща против селяните наказателни експедиции. Ист. X кл, 189. Наказателни експедиции [във Виетнам] тъпчели посевите .., чупели плуговете .., та дори и брусовете за точене на брадвите и кинжалите. Ал. Гетман, ВС, 169.
— От лат. expeditio през рус экспедиция и нем. Expedition.
ЕКСПЕРИМЕНТ м. 1. Възпроизвеждане на дадено явление при точно определени условия или чрез целенасочено въздействие върху неговото протичане с цел то да се проучи, изследва; научен опит. Двама индийски учени-ботаници са направили интересен експеримент. Всеки ден сутрин те пускали на растенията еднообразна музика .. След това наблюдавали под микроскоп протоплазмата на листата и забелязали, че растенията се развиват много по-бързо. К, 1963, кн. 3, 41. Павлов дойде към диалектический материализъм по пътя на своите изследвания и експерименти, които той правеше извънредно точно и обмислено. ПР, 1954, кн. 3, 1. Тези двама мъже .. от 1870 год. насам предприемаха много пътувания с балона, па и сега .. възкачиха са отново в Сивелова балон, за да направят някои експерименти, колкото е възможно по-високо над земята. Лет., 1876, 22. Експеримент в космоса. Лабораторен експеримент. Успешен експеримент. II Такова изследване като научен метод. Бойл утвърждава в химията експеримента като метнод на научно изследване. Б. Илиева, КХСН, 31. Психологията си служи главно с методите наблюдение и експеримент. Псих. X кл, 8. // Опит, с който се проверява действие, качество, годността на нещо и др. Арго в 1838 г. предложил експеримент, който трябвало да реши коя от двете хипотези [за светлината] е вярна. Той успял да измери скоростите на светлината в две различни среди и констатирал, че са верни предсказанията на вълновата теория. Л. Митрани и др., ЗМ, 31.
2. Разш. Разг. Опит да се направи, да се предприеме нещо. Времето между раждането и смъртта е винаги твърде къно и връщане назад няма, за да може човек, който съзнава това, да си позволи експерименти със собствения си живот. Ем. Манов, БГ, 122. — Тоя народ преживя две катастрофи и проля достатъчно много кръв за десет години, няма защо да пролива нова, ако не спечели нищо, господине! — извика той, като чувствуваше, че едва се владее. — Политически експерименти с него не бива да правим. Ем. Станев, ИК III и IV, 298. — Ти почваш да агитираш дори пред своя командир. — А ти винаги си правиш експерименти с мене. — Искам да видя състоянието на нервите ти. Д. Димов, Т, 699. // Търсене на нови форми и изразни средства в изкуството. Това са битови типове [в живописта] .., които са продукт не само на наблюдението, но и на художествения експеримент. Б. Балкански, X, 1909, кн. 5-6, 55.
— От лат. experimentum през нем. Experiment.
ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с експеримент (в 1 знач.). Продължаването на експерименталните експлозии на атомно и во-дородно оръжие предизвиква голяма загриженост и тревога сред народите на всички страни. РД, 1958, бр. 92, 4. Последният етап от експерименталните работи е управлението на кораба от брега. Мощни брегови радиостанции ще насочват кораба в открито море. ВН, 1962, бр. 3231, 4. Световна експериментална програма за разпространение на грамотността.
2. Който е предназначен за провеждане, за извършване на експеримент. — А какво всъщност се е случило? — спокойно запита млад човек с каубойска риза.. — Вие, ръководителят на експерименталната лаборатория, би трябвало да знаете. К, 1963, кн. 8, 11. Почти всички изказали се направиха предложение да се укрепят експерименталните бази. ВН, 1961, бр. 3137, 1. В завода има експериментална работилница. ВН, 1961, бр. 2994, 2.
3. Който е основан на експеримента като метод на научно изследване. Библиотеката и лабораторията на чичо му, професор Константин Милев, .. бяха насочили отра-но интересите му към експерименталните науки. Д. Ангелов, ЖС, 171. Експериментална медицина. Експериментална физика. Експериментална педагогика.
ЕКСПЕРИМЕНТ А ЛЙСТ м. Рядко. Книж. Учен, който е привърженик на експеримента, на опита в научното изследване.
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО нареч. С помощта на експеримента, чрез експеримент; опитно. Традиционният женски конформизъм като че ли понякога потиска стремежа да се наложи собствената идея, дори когато е експериментално потвърдена. Хр. Домозетов, ОР, 34. Върху опитни животни ще се изучават измененията, настъпили в организма под действието на експериментално предизвикани състояния. ВН, 1965, бр. 4307, 1. Беше експериментално установено, че позитроните и електроните могат да се слеят, като при това на тяхно
