мен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 339. Отгде повя сиракът бъчевар / самичък той си знае,
— а завя го / във селските димливи механи. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1, 7. От ниските отворени прозорци струеше дим-лива светлина. Ст. Дичев, ЗС I, 173. На изток се види част от долината на Марица и от веригата на Стара планина в далечния кръгозор, застлан сега цели от сива, дим-лива мъглица. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13-14.
ДИМНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Комин; дименик. Огнемет-ните планини могат да ся броят като някои димници, из които силни парц и газове изпод земята излизат навън. Й. Груев, Лет., 1873, 71. Надясно мостът се намира, / ..; /покрит със хора разнородни /със пушек гъстък, задушлив / из димниците параходни. Ив. Вазов, БМI, 8.
ДИМНИНА ж. 1. Истор. Данък в средновековна България, който се е събирал от всяко домакинство като част от рентата за царя или феодалите. След време, когато им идваше наум, че е грешно да се кръщават децата във вода и че не бива да се плаща ни наметък, ни димнина на царя, нито да се ходи на война, не можеха да се начудят как бяха научили това и кога. Ст. Загорчинов, ДП, 72. — Колко дан се пада да платят Ря-ховските българи? — попита боляринът ..
— А на мене само петдесет златици — димнината. Толкова дан се пада на комините, които пушат в Ряховец. А. Каралий-чев, ПГ, 98.
2. Диал. Владичина; димница.
ДИМНИЦА ж. Диал. Владичина; димнина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Дймен (в 1 и 3 знач.). Слънцето възлизаше нагоре. Но ето че там, където дунавските ръкави изливат мътната си вода в морето, се появи синкав димов стълбец. А. Каралийчев, НЧ, 76. То беше броненосец великански / с два контраминоносци. / ..В димови тръби/ ний прекратихме пламъците. К. Кристов, ЧБ, 310. Димова камера.
ДИМОЛЕКУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. В който участват две молекули; бимолекулен. Димолекулна реакция.
ДИМООТВОД м. Техн. Канал за отвеждане на димни газове от горивно устройство до комин; димоход. Печенето се извършва с горещи газове, които чрез изсмукване минават през запълнената с какаови зърна сфера. Отдалите топлината си газове напущат пекача през димоотвод. А. Генадиев и др., ТЗ, 178. От зиданата печка в кухнята по кирпичени димоотводи, разположени под пода на стаята .., се отправят горещи газове, получени при изгарянето на антрацита или дървата. Г. Костов и др., К, 102.
— От рус. дымоотвод.
ДИМООТВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Техн. През който минават димни газове; димоходен. Печката трябва да се постави върху желязна ламарина .. Димоотво-дната тръба трябва да е изолирана сигур-но от покрива с азбестов картон. Хр. Марков и др., ТБ, 221. Тягата е устроена така, че димоотводните канали извеждат както газовете от въглищата, така и пушека, и изпаренията от мазнините. РД, 1960, бр. 263, 2.
ДИМОРФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Биол. Бот. Минер. Който се отнася до диморфизъм. Оловният сулфат, който се утаява заедно с хромата, е диморфен — ромбичен и моноклинен. Н. Преславски и др., НПБ, 105. ^
ДИМОРФЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Биол. Бот. Наличие на две форми от един и същ вид, при които съществуват морфологични и физиологични разлики между отделните животински индивиди или между отделните органи на един растителен индивид. При някои растения ние наблюдаваме явлението, наречено сезонен диморфизъм. Това са едногодишни растения, които образуват сезонни форми. Н. Виходцевски, НЕР, 41. Полов диморфизъм през размножителния период се наблюдава и при опашатите земноводни. Така например през пролетта мъжките тритони имат големи гребени на опашката и гърба си и израстъци от плавателна ципа между пръстите на задните крака. Л. Христов, 3, 119.
2. Минер. Кристализация на вещества с един и същ химически състав в две различни кристални форми.
— От ди- + гр. цорфт! 'форма'.
ДИМОХОД м. Техн. Канал за отвеждане на димни газове от горивно устройство до комин; димоотвод. Горящите газове минават през устроените в тухлената облицовка димоходи покрай стените на котела. Ст. Михайлов и др., ГМ, 111-112.
— От рус. дымоход.
ДИМОХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Техн. През който минават димни газове; димоотвод ен. Димоходните тръби се окачват на тел на разстояние 40 см от стените и тавана. Хр. Марков и др., ТБ, 232. Димоходен канал.
ДИМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За вино — който опиянява, омагьосва.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДИМЬОСАМ СЕ. Вж. димьосвам се.
ДИМЬОСВАМ СЕ, -аш се, несв.; дим-ьосам се, -аш се, се., непрех. Диал. Махвам се, изчезвам отнякъде като дим.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДИМЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. димял, -а, -о, мн. димели, несв.,
