дими 75 димлйв
пък син димец и се понесе към небето като обредно кадение. Елин Пелин, Съч. II, 99. С трепет в сърцето той съглеждаше белиз-нявия димец, който леко се носеше над селото. Ив. Вазов, Съч. VI, 183. Над опушения покрив на Тюлевата ковачница едва забележимо се открояваше лек димец. Г. Ка-раславов, ОХ III, 137.
ДИМИ съюз. Диал. Щом като, тъй като, понеже. „Е, невесто, много си поитала со твоата женитба; дими яз ке те земех?“ Нар. прик., СбНУ X, 139. Да ми ти даде господ едно лозийце, дими жалееш, а ако си немаш кукичка. Т. Панчев, РБЯд, 98.
ДИМИЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е направен от димия в 1 знач.; дими-тен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИМИНУТЙВ м. Езикозн. Деминутив.
— От лат. (Ипипийуит.
ДИМИСКИЯ ж. Диал. Само в съчет. Сабля (сабя) димиския. Сабя дамаскиня. Стана Марко дома да си ойде, / па на либе по-тихо говори: / „Хвала тебе, либе Кате-рино, / приготви ми църковното рухо / и ми тури книги литургийски, / а не туряй сабля димиския.“ Нар. пес., Христом. КМ II, 42. Марко се е младо разсърдило, / та си търг-на сабля димиския, / та погуби туре янича-ре." Нар. пес., СбНУ ХЫП, 6. Си явна [Тодора] коня шарени, / си зеде байрак кърсте-тни, / на пояс жълти боздуган, / в пауза сабя димиския, / та ми отиде на войска. Нар. пес., ДбБрМ, 319.
— Друга форма: димизгйя.
ДЙМЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. 1. За платно — който е тъкан с четири нищелки и две основи; четворен. Тя [Ма-риолка] вече се беше втурнала към мутвака и носеше на ръце един дълъг, от димитно платно, пешкир. Ст. Чилингиров, ПЖ, 78.
2. Пъстър, шарен. Соколе ситен, димитен, / не летай горе високо. Нар. пес., СбБрМ, 472.
3. Димиен (Н. Геров, РБЯ).
— От гр. бгрд/гсх; 'тъкан, плат'. — Други форми: дймятен, димете н.
димито, мн. няма, ср. Диал. Вид четворен плат. Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари, син пояс и къса салтамарка от същото димито, от каквото бяха шалварите му. Ц. Гинчев, ГК, 265.
ДИМИТРОВГРАДЕЦ, мн. -дци, м. Ди-митровградчанин.
ДИМИТРОВГРАДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Димитровград. Вчера в дирекцията на Димитровградския каменовъглен басейн стана важна конференция. РД, 1949, бр. 17, 2. Отчетната дейност на двата стройрайона показа, че по-добре са работили димитровградските строители. ВН, 1960, бр. 2856, 1.
ДИМИТРОВГРАДЧАНИН, мн. димит-ровградчани, м. 1. Мъж, роден в Димитровград или жител на Димитровград, град в Юж-на България; димитровградец. В нашата бригада работят като монтажници двама димитровградчани.
2. Само мн. Всички жители, населението на Димитровград.
ДИМИТРОВГРАДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Димитровград.
ДИМЙТРОВЧЕ, мн. -та, ср. Късно есенно градинско цвете, подобно на хризантемата, но с по-дребни цветове. Aster amellus. Засукал тънък мустак, бърза закъснял ерген и върти в ръка мораво димитровче. К. Константинов, ПЗ, 90. Надвили са я [баба Гена] вече години и все пак фитари-ите й пред прозорците от ранна пролет като се зажълтеят с латинка, цяло лято цвете не прецъфтява по тях до късна есен, докато снегът засипе димитровчето. П. Тодоров, И I, 74. Тъщата подаде на Костадин китка димитровчета и плисна малко вода пред коня. Ем. Станев, ИК Ш и IV,
402.
ДИМИЯ ж. Диал. 1. Дебел домашен вълнен плат за мъжки дрехи. Тук се простира големият отвод (салон), използуван за абаджийска работилница. В него са се тъкали димии, шиели са се аби и други дрехи, предназначени за пазарите в Цариград и в някои градове на Мала Азия. П. Теофилов, К, 67.
2. Само мн. Потури или шалвари от този плат. До твоя Лалка двамина, /.., двамина кабадаии, /.., / двата едно носея, /..: двата със сини димии, / двата със сини димии, двата със черни калеври. Нар. пес., СбНУ XLVI, 108.
— От гр. 8i|iiToq през тур. dimi.
ДЙМКА ж. Малка бомбичка или само-ръчно направено устройство, при задействането на които се отделя гъст дим с неприятна, понякога дразнеща и задушлива миризма, използвани от армията, полицията и др. за намаляване на видимостта, за разпръскване на тълпи от хора и др. или като средство за забавление. Забраняват се пиратки-те и димките в нестандартна опаковка и такива, които са без сертификат за качество от производител. ДТ, 2000, бр. 335, 4. Над 500 бомбички, димки и други взривни устройства откри вчера полицията при проверка на стадиона. 24 часа, 2000, бр. 279, 12. Наскоро метнал димка в класна стая на първия етаж, нагрубявал учителите. 24 часа, 2003, бр. 31, 5. Полицаите използваха димки за разгонване на насъбралото се множество.
ДИМЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Дймен (във 2 и 4 знач.). Преди да секне, всяка от тях [свещите] издигаше висок, червен и димлив пламък, този пламък започваше да трепери, ставаше все no-кървав и по-ди-
