се извърши с най-голям размах, сила и пълнота. — На другия бряг [на реката] се залос-тили немците, перат с картечниците, та дим се вдига. П. Вежинов, ЗЧР, 27. Това от Ранчовица, та чак до Голям водач — все един блок ще бъде... Ще има да пука тракторът, та дим ще се дига... Кр. Григоров,
H, 130. Яко дим, изчезвам (изпарявам се, разпръсвам се). Книж. Ирон.; Като дим, изчезвам (изпарявам се). Разг. Ирон. Внезапно и безследно (изчезвам). Само че предавателят се оказа в дефицит. Изчезнал яко дим! Б. Райнов, ГН, 191. Ала веднага след това всички свикват с реалността на изненадата, раздвижват се, ободряват се и, когато сандвичите, пуйката, тортата и сладкишите заемат мястото си на трапезата, меланхолията и ипохонд-рията се изпаряват яко дим. Св. Минков, РТК, 144. Всичкото му красноречие и философия изчезнаха като дим пред вида на тая любовна сцена. Ив. Вазов, Съч. XXIII,
106.
ДИМЕЖ, мн. няма, м. Диал. Дим.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДИМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил.
I. Който се състои от дим. С пухтене и цял в облаци дим влакът спря на перона. Още едно изпъшкване на локомотива, още един димен облак, .., и за миг настана пълна неподвижност и тишина. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Жертвеникът стоеше сега на средата на горницата и гъстият пушек се издигаше нагоре, .. Димната мъгла изпълни стаята, закри лицата на хората. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Две години преди димните кълба от комина на локомотива да фърчат всред Стара планина, .., аз направих едно посещение във вътрешността на Искърския пролом. Ив. Вазов, Съч. XII, 75. Той помаха за сбогом към двора, в който се виждаше къщата .. и димният стълб от плевнята. X. Русев, ПЗ, 284.
2. За помещение — който е изпълнен с дим; задимен, запушен. Пред техните очи бе долината с утаена на дъното сивопепелна мъглица и едва-едва се провиждаха селата, притоплени, димни и уютни. П. Вежинов, НС, 161. „Излезте из димните кафенета, из прашните улици .. и дойдете тука, на тази височина от 2 500 метра, .. и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, поздрави, по-уравновесени, по-жизнерадост-ни.“ Ал. Константинов, Съч. I, 90. Брани-слав го последва. Ресните шумно се тръснаха зад тях. Те прекосиха димното казино и излязоха. Ст. Дичев, ЗС I, 402. // Който е примесен с дим. Димните пламъци на огъня се издигаха високо нагоре.
3. Който е предназначен за пропускане или извеждане на дим. Крайцерът „Надежда“ изпущаше кълба дим през високата димна тръба. Д. Добревски, БКН, 6. Димен вентилатор.
4. Прен. За светлина, сияние и под. — осветяващ, светещ слабо, като че ли е примесен с дим; мъжделив. Навътре в къщата на дядо Марко, чак в пондилото, люлееше мижа-во пламъче малко, тенекиено газениче. В димната светлина се виждаха петима мъже. Д. Талев, И, 24. Синкаво димно сияние осветяваше застоялата в молитвена тишина природа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28.
5. Индив. Опушен, задимен. На разкоша във чертога / често мрак, тревога — / няма слънце; / а в колибата убога / с димен свод и вехти грънци — / ясно слънце. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 152.
О Димен газ. Спец. Газообразен продукт, който се образува при горене в горивни устройства и се изхвърля навън чрез димни тръби. Димните газове от циментовите пещи и комините на завода .. ще се отвеждат чрез канали и ще се използуват за карбонизират. ВН, 1960, бр. 2639, 1. По своя път към пещта въздушните частици минават през специални подгреватели, където се затоплят от димните газове, преди те да излетят през комина в атмосферата. К, 1963, кн. 8, 34. Димна завеса. Воен. Изкуствен облак или мъгла, с които се пречи на наблюдението и прицелния огън на противника и се прикриват действията на собствените войски. И ето загърмяха оръдията, започна огневата подготовка. По земята плъзна дим — танковете един след друг потъваха в димната завеса. ВН, 1965, бр. 4364, 2. Фосфор се употребява и за създаване на димни завеси — през време на война, тъй като при горене образува непрогледен бял дим. Хим. VIII кл, 1965, 56.
ДИМЕН м. Диал. Кормило; дюмен. „Девойко, душо Сардеа! / Немой ти слушай майка ми, / майка ми стара не знает, / майка ми къща не гледат, / майка ми димен не държе; / сос мене къща ке гледаш, / сос мене димен ке държиш.“ Нар. пес., СбБрМ, 498.
— От ит. timon(e) през тур. diimen.
ДИМЕНДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Дюменджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИМЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от димя. Това приличаше на дименето на един мъглив кратер с хиляди отдишки на повърхността си. Ив. Вазов, Ob4.XXVII, 33. Отдалече се виждаше дименето на фабричните комини.
ДИМЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Димник. Та прекръстват с голите мечове по челото всякого, когото би срещнали, а дюкяните и къщите — по на три места, именно: на вратата, .., на дименика и на друго някое място така, щото образуват правилен триъгълник. К, Шапкарев, Р, 14.
2. Прозорец на покрив (Н. Геров, РБЯ).
ДИМЕЦ, мн. няма, м. Умал. от дим. От комините се заиздига сладкоструйно тъ-
