Гр. Николаев и др., ОГ, 178. През дилувия станали резки изменения на климатичните условия (на някои места заледяване). Геол. IX кл, 170.
— От лат. diluvium 'потоп, наводнение'.
ДИЛУВИУМ, мн. няма, м. О стар. Геол. Плейстоцен; дилувий. През дилувиума (палеолита) валежите бързо намаляват. Пр, 1954, кн. 1, 72. Спори се, обаче, за миналото: през ледниковата епоха (дилувиума) имало ли е или не ледници по Витоша. П. Делирадев, В, 31-32.
— Лат. diluvium 'потоп, наводнение'.
ДИЛЪР м. Нов. 1. Финанс. Служител в банка (или друга финансова институция) или член на фондова борса, който търгува с валута и ценни книжа. Истинската причина за ниските котировки е в нагласата на дилърите за евтини покупки на американска валута. ДТ, 1998, бр. 20, 5. Според дилъри спокойно може да се инвестира в книжата на „Химко“ — Враца. ДТ, 1998, бр. 279, 6. В Япония дилърите почиваха поради официалните празници, но колегите им от Европа натиснаха долара. Мон., 2000, бр. 447, 13.
2. Търг. Представител на фирма, който посредничи при продажба на нейните стоки, изделия. Около 2000 долара струва ъпгрейд-ването на тези, които имат „Офис 2000“, показва репортерска проверка сред дилърите на „Майкрософт“. 24 часа, 2001, бр. 108, 5. Проучването се провежда за трета поредна година., и изследва отношенията между дилърите и дистрибуторите на компютърни компоненти в България. 24 часа, 2001, бр. 102, 5.
3. Търговец на наркотици, обикн. посредник между търговците на едро и пласьорите. От всяко кило хероин дилърът пуска по веригата надолу две кила, получени от примеси с „пълнители“. 24 часа, 2000, бр. 252, 12. От тях той [дребният наркоплас-ьор] връща 300 на „шефа“. Така се нарича дилърът, който зарежда 4-5 пласьори. 24 часа, 2000, бр. 252, 12. Сивков е титулован като бос на един от двата основни клана, които са пръснали мрежа от дилъри и по-дребни пласьори в Бургаско. 24 часа, 2000, бр. 296, 13. Потребителят [на дрога] е неработещ човек.. Затова става и дилър — така остава стока за него без пари, ако той намери кого да захранва. ДТ, 2000, бр. 272, 10.
— Англ. dealer.
ДИЛЪРКА ж. Нов. Разг. Жена дилър. Бивши адвокатка и дилърка са провъзгласени за първи дами на трилъра. СТ, 2000, бр. 10, 8. Когато любител на пържолите попадне на дилърка на прехвалената трева [продукта „Хербалайф“], направо му идва да я прасне с нещо. Ман., 1999, бр. 1, 2. При ареста успял да избяга 29-годишният син на дилърката на дрога. 24 часа, 2000, бр. 327,4.
ДЙЛЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нов. Финанс. Търг. Който се отнася до дилър. Придобиването на „Квале“ ще предостави на „Роувър“ права върху спортната авто-мобилна марка „Мангуста“, производствената й база и дилърската й мрежа в САЩ. С, 2001, бр. 3034, 8. Дилърска агенция.
ДЙЛЪРСТВО, мн. няма, ср. Нов.
1. Финанс. Търг. Професия на дилър (в 1 и 2 знач.). Дилърството е динамична и интересна професия, изискваща добри финансови познания и бързи реакции.
2. Занимание, дейност на дилър (в 3 знач.). Наркоманите са кокошкари. Сериозното престъпление е дилърството. 24 часа, 2000, бр. 22, 11.
ДИЛЯНКА ж. Разг. Растението валериана. А колко се смяха децата, когато дядо Кутьо им разправи как лудеят котките, като надушат коренчетата на дилянката, от която правят валериан. Л. Галина, Л, 129. И разпали смола от камаватски бор, смесена с цветове от дилянка, индийски крин и загърличе. Н. Райнов, БЛ, 159.
дилянкови мн. Бот. Семейство едногодишни и многогодишни двусемеделни тревисти растения с дребни цветове, корените на които са богати на етерични масла, съдържащи валерианова киселина. Уа1епа-пасеае.
ДИМ, димът, дима, мн. (остар.) дймове, м. Смес от много дребни твърди частици и газообразни продукти, която се отделя във въздуха при горене; пушек. Отвъд пожара беше тъмна, черна стена, а отсам беше светло, по снега лъщяха червени блясъци, хвърчаха искри и черни кълба дим се носеха на юг. И. Йовков, Ж, 1945, 74. От целия този престарял дом лъхаше самота и запустение, ала от един варосан някога комин се точеше тънка струя дим, който се губеше в люлеещото се було на виелицата. Д. Талев, ЖС, 35. На южния край на тая долина се белеят димове от запалени каменни въглища и ни обаждат, че наближаваме Перник. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 142. Доде не потърпиш на дима, не можеш да са радваш на огъня. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 145. Доде няма огън, дим са не пуши. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 145. Тютюнев дим.
◇ Дим да ме няма. Разг. Побягвам стремително, изчезвам бързо и без всякаква следа. — От пристанището по-лесно ще офейкаме — продължи той. — Ще се качим на лодката, ще пуснем мотора и — дим да ни няма... Докато се организират, ние ще слезем някъде по брега... П. Вежинов, ДБ, 35. Одю-дюкан и освиркан, агитаторът се качи на автомобила и дим да го няма. Елин Пелин, Съч. IV, 263. Та дим <да, ще> се дига (вдига). Разг. За нещо, което се върши или ще
