ДИЛЕТАНТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Дилетанство. Едно учение, лишено от реална основа, несъответствую-ще на истински и съществующи нужди, не може да се изтълкува у ония, които го бяха възприели и принесли от чужда среда, освен чрез подражателност или дилетантизъм. К. Величков, ПССъч. VIII, 28. Посредствеността, като дилетантизма, може донейде да се скрий, само когато носителят ù върви по утъпкани пътища. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 119. Първоначалните ръководители на тия хорове са успели още в ранни години да ги издигнат над нивото на дилетантизма, за да ги чуем днес като хорове с голяма художествена стойност. К, 1926, бр. 78, 2.
— От фр. dilettantisme.
дилетАнтка ж. Жена дилетант; лю-бителка, лаичка. Надарена, от друга страна, с един природно силен, но груб, съвсем нешколуван глас и владееща пианото като обикновена дилетантка — тя и сега още не се даваше на никоя наша оперна певица. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Той е ценял у тяхната авторка не дилетантката в изкуството („ще пиша... ще рисувам... ще свиря“), а майсторката на живота и интересната събеседница. М. Кремен, РЯ, 307.
ДИЛЕТАНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до дилетант; любителски, лаишки. Сарафов разсея заблудата и дилетантската истина, че само красивият глас е годен за сцената. За сцената се иска глас и той може да бъде и глас на пелтек, стига да може да дойде до сърцето и да се влее в сърцето. Ст. Грудев, АБ, 164.
2. Който е присъщ на дилетант; любителски. В душата му [на Борис] липсваше всякакъв колорит. Тя беше лишена дори от дилетантските наклонности и снобизма, на който се отдаваха другите тютюневи господари. Д. Димов, Т, 316. Той [Нютон] се отказал от широка популяризация, опасявайки се от дилетантски спорове на широките кръгове, но за да бъде разбран от специалистите, прибягнал „до математически обичаи“. Ив. Въжарова, ИН (превод), 138.
ДИЛЕТАНТСКИ нареч. Обикн. в съ-чет. По дилетантски. Като дилетант; любителски, лаишки. Обичаше по дилетантски изкуствата. Меценатству ваше. Дружеше с писатели, художници и артисти. М. Кремен, РЯ, 337. Има други поети, които не вникват във вътрешните особености на поезията на Маяковски и съвсем дилетантски пренасят в своите стихове някои външни белези на тая поезия. С, 1951, кн. 1, 177.
ДИЛЕТАНТСТВО, мн. няма, ср. Занимание с наука или изкуство без необходимата за това специална подготовка и при повърхностно познаване на предмета; ди-летантщина, дилетантизъм, любителство. Вилхелм догонва миражите на любовта, на естетическите развлечения и на дилетан-тството в живота и спира успокоен и изпълнен с вяра едва при една социална и стопанска дейност, която трябва да облагороди и него, и обществото. М. Арнаудов, Г,
83.
дилетАнтщина, мн. няма, ж. Дилетантство.
ДИЛИЖАНС м. Многоместна закрита кола, теглена от коне, която се е използвала в миналото за превоз на пътници, багаж и поща. Когато мислим за епохата на белите перуки, на кринолините и на дилижансите, ние си представяме обикновено пухкавата нежност на един парфюмиран век от коприна. Св. Минков, ДА, 18. В това здание ще видиш всичките средства за съобщение, с които се е ползувало човечеството: .. Трамваи, конни и електрически, омнибуси, дилижанси, .., кабриолети и хиляди всевъзможни по форма и по величина товарни и пожарни коли пълнят огромното здание. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52. — Не ти ли приличат тези каручки със своите чергила на старите дилижанси? Д. Кисьов, щ, 177. Те са твърде удобовмести-телни, тия дилижанси, и ако човек не се бои от mauvaise humeur, може рахат да пътува с тях — непрекъснато от една станция до друга. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83-84.
— От фр. diligence. — С. Радулов, Галерия из Монтио-новски премии... (превод), 1857, 252.
ДИЛЛЙ-ДИЛЛЙ и дил-ли между м. Диал. За наподобяване на звук, издаван от гайда. Дил-ли дил-ли гайда, де ли ща го найда? — Под кривата круша, там ща го промуша. П. Р. Славейков, БПI, 139.
ДИЛУВИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геол. Който се отнася до дилувий. Ние бяхме в дъното на Саръгьолския цирку с, в гробището на стародавния ледник, който е оставил дирята си в Жълтото езеро. Тук е бил укротен дилувиалният хаос, тук се е вгнездило неговото ледено дихание преди милиони години. Ст. Станчев, ПЯС, 56. Навиването на лъосовия прах, освен че е облагородило повърхнината на Северна България и е дало основите на богати почви, но още е и спечелило, за сметка на голямото дилувиално дунавско легло, земи за страната ни. П. Делирадев, БГХ, 64. В отдела на мините няма да се спираме. Ако беше с нас г. Златарски, може би щеше да ни заинтересува с някои алувиални пластове, с някои дилувиални наслоения, но ние не сме геолози. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Дилувиален нанос.
ДИЛУВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. Плейстоцен; дилувиум. Наслагите на ква-тернера се подразделят на дилувий — стар кватернер, и алувий — съвременни наслаги.
