вилният говор, Огнянов, .., wa сцената бе образец с чистотата на езика, с удивително ясната си ритмична дикция. Ив. Димов, АИДЖ, 86. Актьорът трябва да има великолепна дикция и умение правилно да поставя ударенията и да прави верни паузи.
H. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 9. Учителят имаше ясна дикция. Той умееше да диктува. Я. Антов, TBK, 22. По дикцията .. ще го познаеш, че е възточен човек. Ал. Константинов, БГ, 70.
— От лат. dictio 'произношение'. — Т. Шишков, Теория на словесността (прев.), 1873,158.
ДИЛАТАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с дилата-ция, който се отнася до дилатация. При големите летища към летателното поле се предвиждат платформи, които започват от аерогарата.. Тези платформи се изпълват с бетонна настилка, като се оставят необходимите дилатационни фуги. Т. Горанов и др., ПА, 290.
ДИЛАТАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Увеличаване на обема на телата при нагряване.
— Лат. dilatatio.
ДИЛАТОМЕТРИЯ, мн. няма, ж. Физ.
I. Раздел от физиката, който изучава зависимостта на промените в обема на телата от въздействието на външните условия.
2. Начин на изследване на веществата въз основа на промените в обема им при нагряване и охлаждане (Ал. Милев и др., РЧД).
— От лат. dilato 'разширявам' + гр. ретрбсо 'меря'.
ДИЛАТОМЁТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Физ. Уред за определяне коефициента на топлинното разширяване на течности и твърди тела.
— От лат. dilato 'разширявам' + метър.
ДИЛАФ м. и (рядко) дилафи мн. Диал. Дълги железни щипци за разравяне на огън или за хващане на нещо горещо; маша. Мария .., взе с дилафа въглен от огнището и го поднесе на праматарина. П. Спасов, ГЛЗЗ, 16. — Какво стана... Правиха, струваха, разгониха ни! — въздъхна бай Васил, като разрови с дилафа въглените в огнището. К. Калчев, ЖП, 240. Едно от нас [децата] натисна с лакът софрата и тя се обърна. Това стигаше на мама: тя взе дилафа и зашари, де когото намери. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 123. Кебапчията тракаше дилафите си като кастанети. Ем. Станев, ИК Ши IV, 318.
— От гр. 6iA,aßi 'дръжка, хващане'. — Друга форма: ди-лав.
ДИЛБЕР неизм. прил. Нар.-поет. Хубав, пленителен. Как ще Драганка да гледам / в Райкови рамни дворове? / По двор ко ходи, виждам го, / вкъщи ко влезе, чувам го, / .., /жив ли да бъда, мале ма, / да гледам дил-бер Драганка? Нар. пес., СбВСт, 759. Стано Стевано, дилбер коконо! / Одила ли си, моме, гледала ли си, / одила ли си скоро на пазар. Нар. пес., СбНУ XLIII, 536. Леле Яно, дилбер Яно. / Ще дойда, либе, ще дойда, / на ваша дилбер седянка. Нар. пес., Л. Андрей-чин и др., БТР, 161.
— От перс. през тур. dilber.
ДИЛБЕРКА ж. Диал. Красавица, хубавица. Каленфирко дилберко, / ти, червена ябълко, / .. /дал ми каленфир не носиш /пак на каленфир биеш. Нар. пес., СбНУ XXXIX,
17.
— От тур. dilber ‘красив; красавица’.
ДИЛЁМА ж. 1. Лог. Съждение, в чийто предмет се съдържат два противоречащи признака, изключващи възможността за трети. Проста конструктивна дилема. Сложна конструктивна дилема. Проста деструктивна дилема. Сложна деструктивна дилема.
2. Обстоятелство, което изисква вземане на едно от две възможни решения, изборът между които е труден. Утре още искам лично обяснение от Макиавели. Ще го поставя пред дилемата — или мен, или моята оставка. П. Незнакомов, БЧ, 67. Те сега се намират на истински кръстопът между са-мобитното творчество и епигонството
— дилема, която стои пред всеки художник. НК, 1958, бр. 48, 6.
— От гр. ôiA.T||ipa 'двойно предположение'.
ДИЛЕТАНТ м. Лице, което се занимава с изкуство, наука или техника, без да има специална подготовка и при повърхностно познаване на предмета; любител, лаик. Въпреки недодяланата си фигура, .., въпреки че е дилетант в областите, за които много обича да говори — философия, литература, изобразителни изкуства, — той може би ще се прояви като политик? М. Кремен, РЯ, 378. Бях дилетант и рисувах (според моето скромно схващане) много по-добре от курсистите декоратори. Б. Шивачев, ПЮА, 183-184. Градът гъмжи от таланти, ама всичко е оставено на самотек, в ръцете ако не на невежи, то поне на дилетан-ти, извинявай за израза. П. Незнакомов, СМ, 14. Истина е, че във всички области на изкуството съществуват и си живуркат цели орди от дилетанти, от посредстве-ници. О. Василев, ЖБ, 207. // Разш. Лице, което се занимава с нещо, без да има нужна-та подготовка, поради което' не е в състояние да се справи със задачата си. Господин Ришар бе предвидил всички подробности освен една: конкуренцията на големите фирми. Отличен специалист в областта на техниката, той се бе оказал пълен дилетант в търговията. Б. Райнов, НН, 285. Наистина, любовта дава на човека крила, но дилетант като Кралев дори и с крила едва ли е в състояние да развие повече от петдесет до шестдесет километра средно. Б. Райнов, ГН, 219.
— От ит. dilettante през рус. дилетант или нем. Dilettant.
— в. Нова България, 1876, 214.
