О Под (по) диктовката на някого. Книж. По заповед, по нареждане или под влияние на някого. Вие действувате по чужда диктовка и за да пристъпите към действие, изчаквате чужди инструкции. Б. Райнов, НН, 324-325. Наистина, има жени, които са пълновластни вкъщи и над мъжете си, които поради това вършат всичко — и вкъщи и вън от къщи — по диктовката на жените си. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 22.
ДИКТОР м. Книж. Длъжностно лице, което предава съобщения, чете новини, беседи, реклами и под. по микрофон (обикн. по радио, телевизия, радиоуредба) или общ текст във филм и кинопреглед; говорител, шпикер. В приемния и разпределителния парк на гарата не се чуват свирките на ма-невристите, не се размахват флагчета — тук всичко се предава по радиоуредбата с главния триъгълник: диктора — операторите — машиниста. Сп. Кралевски, ЛФ, 1959, бр. 1,1. Най-удивителното беше това, че и двамата изпълняваха еднакви движения, и то с едно и също темпо. Изглежда, че някой — подобно на диктор — им команду ва: „Ра-аз, два-а, три-и, четири...“ НТМ, 1961, кн. 1, 19. Зада бъде верен на ав-торовия разказвачески натюрел, Сантов вмъква диктор на десетина места и по този начин узаконява за филма Елинпелинова-та композиция. НК, 1958, бр. 7, 2.
— Лат. dictor.
ДЙКТОРКА ж. Книж. Жена диктор; говорителка, шпикерка. Най-накрая в местните новини дикторката прочете съобщение за награждаване на първенци, отличили се в прибирането на есенната реколта.
ДИКТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до диктор. Спокойно елинпелиновско повествувание е могло да се получи и без дикторски текст. ВН, 1958, бр. 2025, 4. Дикторският глас гърмеше на площада на селото и съобщаваше последните вести за жътвата.
ДИКТОФОН м. Спец. Апарат за записване на устна реч с цел да бъде възпроизведена напълно, на части или, при необходимост, забавено, с повтаряне. Диктофонът е следващата новост. На това малко апа-ратче ръководителят на учреждението диктува своите нареждания или писма. НТМ, 1961, кн. 11, 18. Жената казва нещо, професорът кимва с глава; .., отива при бюрото, щраква копче, говори в диктофона. Сл. Македонски, ЕЗС, 178. Току-що е написано и последното писмо — и като с магическа пръчка пред Пърл застава кури-ерката и слага диктофон със слушалки. Пърл натиска копчето и поставя слушалките на главата си. Гласът на режисьора Бен Франсис боботи в ушите й. Б. Йосифова, БЧМ, 154-155.
— От лат. dicto 'диктувам' + гр. фсоуд 'говор'.
ДИКТОФОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. 1. Който се отнася до диктофон. Диктофонни части.
2. Получен, осъществен с помощта на диктофон. Диктофонен запис.
3. Който е снабден с един или много диктофона. Диктофонен кабинет. Диктофонно бюро.
ДИКТУВАМ, -аш, несв., прех. 1. Бавно и ясно произнасям текст на глас, за да се запише от друго лице. Господин генералният директор на „Никотиана“ остави слушалката и, без да губи нито минута, почна да диктува на секретаря си писмо-циркуляр до клоновите директори на фирмата. Д. Димов, Т, 255. Панайот ходеше напред и назад, спираше се и диктуваше нещо на писаря си. Ст. Дичев, ЗС I, 485. В дъното на стаята на друга маса седяха още двама непознати военни. Единият полугласно диктуваше, другият тракаше на машината. Б. Райнов, ДВ, 274. А бащата вече диктуваше заявлението: —.. Тук. Точка. Сега в средата: За-яв-ле-ни-е. Така. Нов ред. От госпожа... Д. Калфов, Избр. разк., 308.
2. Прен. Книж. Налагам, волята, мнението си над някого или нещо; разпореждам се. Вече никой не държеше сметка, че той [фон Гайер] управляваше източния отдел на Немския папиросен концерн, който диктуваше чрез силата на монополното си положение богатството или разорението на всяка тютюнева фирма. Д. Димов, Т, 513. Капитанът диктуваше условията за приемане на стажантите на борда на кораба. //Насочвам действието, постъпките на някого според моите изисквания. Вий пишете какво ви диктува фалшивото положение, аз ще пиша каквото ми диктува съвестта. Ал. Константинов, Съч. I, 28. Роден беше да пее, да весели нейде хората .. Но животът диктува на хората своята воля. Те поемат нечакани пътища .. Такава беше и съдбата на Страхил. М. Яворски, ПОББ, 15. диктувам се страд. И затова този интерес у Левски се диктува не от вкуса към спортуване, а от съзнанието за голямата необходимост от физически упражнения при подготовката на революционните дейци. Ив. Унджиев, BЛ, 65. Измененията в икономическите и правните закони се диктуват от новите нужди и задачи на страната.
ДИКТУВАНЕ ср. Отгл. същ. от диктувам и от диктувам се; диктовка. — Къде е Костов?... внезапно попита той [генералният директор], когато свърши диктуването на писмата. Д. Димов, Т, 256. Цял ден работа — диктуване и четене, — най-сетне Влайков се уморява. Сега трябва да си почине. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 424.
ДЙКЦИЯ ж. Театр. Начин на изговаря-не на звуковете, сричките и думите при говорене, декламиране и пеене. Разбрал, че основно начало за успеха на актьора е пра
