ДИКТАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до диктатор. Диктатор-ските режими са постоянна опасност за войни. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 158. Диктаторски власт. Диктаторски права.
2. Който е присъщ на диктатор. След неуспеха на сина си в търговията той [Редингота] прояви диктаторским характер на древните римски консули. Д. Димов, Т, 219. Той забележи със свойствения нему диктаторски тон на тримата нови водачи, че само на мечки са вика с такъв висок глас.
3. Стоянов, ЗБВ 1,402.
ДИКТАТОРСКИ. Нареч. от прил. диктаторски; като диктатор. — Сички сме готови да го [пълномощието] подпишем, отговориха представителите .. Лицето на Бенковски светна от радост. Той изгледа диктаторски на послушните представители, хвърли тържествующ поглед към опозицията. 3. Стоянов, ЗБВ I, 421-422. — Защо сте дошле .. — Ех, да ви са порадваме .. — Как да ни са порадвате? Нима ние сме писани яйца! .. — питаше той диктаторски невинните хорица. 3. Стоянов, ЗБВ I, 392.
ДИКТАТОРСТВАМ и ДИКТАТОР-СТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Управлявам, ръководя нещо, като се ползвам с неограничена власт или като налагам деспотично волята си. По едно време, той [Бенковски] са отказа да дава писмата, пристигнали от другите окръзи, на панагюрските комисари .. Всъщност обаче той не искаше да знаят комисарите, какво са вършаше в другите окръзи, а най-главно-то, ревнеше му са да диктаторствува.
3. Стоянов, ЗБВ I, 385-386.
ДИКТАТОРСТВО, мн. няма, ср. 1. Управление на диктатор (в 1 знач.). Сула накарал да го провъзгласят диктатор за неопределено време .. Подир две години той сам сложил от себе си диктаторството.
Н. Михайловски, РВИ (превод), 246-247.
2. Прен. Диктатура (в 3 знач.). Не искаше Бенковски да са чува друго име в тържествата, освен неговото. Гдето дойдеше дума да става въпрос за палмата на първенството, на славата и диктаторството, той преставаше да бъде хрисим. 3. Стоянов, ЗБВ П, 59. Може би, той [д-р Кръстев] гледа на ефемерната книжовна слава с небрежна и едвам горчива усмивка. Може би. По аз бих желал да си въобразя, че той жадува за громки успехи и че темпераментът му го влече към диктаторство над българската художествена мисъл. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 19.
ДИКТАТОРСТВУВАМ. Вж. дикта-торствам.
ДИКТАТУРА ж. 1. Полит. Начин на държавно управление, при което властта се съсредоточава в ръцете на едно или няколко лица и се осъществява с помощта на насилие и терор. Бласко Ибанес е всякога републиканец .., писателят се обяви открито против диктатурата на краля. Б. Ши-вачев, Съч. I, 128. През целия тоя период нашата страна не е видяла конституцион-но управление. Фактически ние имаме и досега една дворцова диктатура. Г. Георгиев, Избр. пр, 48. — Камшикът, камшикът нас ще ни оправи. Диктатура, диктатура за тоя разпасан народ! Елин Пелин, Съч. IV, 126. Военна диктатура. II Полит. Система на държавно управление, която осигурява политическа власт на икономически господстващата класа.
2. Истор. В древния Рим, по време на Републиката — извънредна власт, която дава абсолютни, неограничени права за определен период. След петгодишно неограничено управление властта са додеяла на самаго Сула; той сложил от себе си диктатурата и се отдалечил в едно село. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 332.
3. Прен. Абсолютно, категорично, безусловно налагане на волята, мнението на даден човек, което изисква пълно подчинение на другите; диктаторство. Славата му [на Кур-бе] растяла както във Франция, така и в чужбина .. А числото на онези, които се опълчвали срещу журито на Салона, срещу диктатурата на граф Нюверкерк и офици-алната линия в изкуството, непрекъснато растяло. Хр. Ковачевски, СК, 60. Той ми говореше понякога за един майор или един полковник Хамсон, кой не знае точно, който се отличил във войната на двете рози или под диктатурата на Кромвел... БД, 1909, бр. 13, 3.
◇ Диктатура на пролетариата. Полит. Според марксистката теория — политическа власт на работническата класа, установена в резултат на революция с цел построяване на социализъм и осъществяване на преход на обществото към строителство на комунизъм.
— Лат. dictatura.
ДИКТОВКА ж. 1. Произнасяне на глас на текст, отделни фрази, думи и под. с цел да бъдат записани от друго лице; диктуване. Сатирата беше написана от бакалския слуга на Иванча Йотата. От Иванча бяха само фигурите и диктовката. Ив. Вазов, Съч. У1П, 80.
2. Само ед. Начин за обучаване по правопис и създаване на правописни навици у учениците, като им се диктуват текстове. Правописът се усвоява най-добре чрез упражнения по диктовка.
3. Разг. Ученическа писмена работа за упражнения по правопис, която съдържа точно думите на този, който е диктувал. Падна силен дъжд. Бяхме се навели над диктовките и не забелязахме кога бе потекла от тавана ръждива струйка — някъде бе прока-пало. Н. Нинов, ЕШО, 111.
