непрех. 1. Изпускам, отделям дим; пуша. Вън снегът продължаваше да вали и да трупа грамади върху насрещните покриви. Там вече димеше високият комин и тънката ивица на пушека се виеше и чезнеше между едрите бели парцали. Ст. Дичев, ЗС I, 371. Работници товарят един трен, който скоро ще тръгне. Машината дими, черни вълни се дигат мудно и се въртят в тежката атмосфера. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4,
11. На уединени скалисти хълмове се чернееха високи кули. А долу, край самата река, димяха опожарени руини на селища, пусти и безлюдни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 16. Кочо продължаваше да лежи върху сламеника, крайчецът на цигарата все още димеше, както го бе прищипал с палеца и показалеца си. Д. Талев, ПК, 100. Не димеше и вър-шачката, навярно вършитбата беше привършена. Й. Йовков, ЧКГ, 53.
2. Обикн. с предл. с. Поемам и изпускам през устата си дим от цигара, лула, пура; пуша. Старият воденичар седеше на брега и димеше с ореховата си луличка. А. Кара-лийчев, ТР, 83. И аз сядам и си свивам една цигара .. Тримата димим, един до друг, ..,ив самата пазва на Алтайските планини. Й. Радичков, НД, 264. Дяконов пак димеше с цигара и говореше нещо оживено, момчетата го слушаха умълчани. Д. Талев, ГЧ, 103.
3. Прен. Обикн. за течност — изпускам, отделям пара, когато съм още горещ или при нагряване, когато се развива висока температура. Сестрата се обади и след малко влезе с малка табличка, на която димяха две чашки кафе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 86. Сетне идваха шумните вечери край дългата семейна трапеза, на която димяха дълбоките кастрони със сладките мамини гозби... Г. Русафов, ИТБД, 48. Грабнах кирката и я забих в рохкавата пръст, която леко димеше. Сп. Кралевски, ВО, 7. Той не можеше да се помири с мисълта, че няма да излезе в ранна утрина в полето, на нивата и да я бразди с ралото, земята да дими и мирише на чернозем. Д. Спространов, ОП, 383.
4. Прех. Диал. Опушвам, обвивам някого с дим, за да го излекувам или да премахна някакво зло; кадя. Изходиха и врачки, и знахари, / какво не му замесваха во хляба, / с какво не биле нощем го димиха — / не би късмет. П. П. Славейков, Събр. съч. 1,159. ДИМЯ СЕ несв., непрех. Диал. Димя (в 1 знач.). Огънят още се дими. Н. Геров, РБЯ I, 385.
ДИМЯВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Димя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИМЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от димявам; димене.
ДИМЯНКА, мн. няма, ж. Диал. Сушено на дим месо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИМЯСАМ. Вж. димясвам.
ДИМЯСВАМ, -аш, несв.', димясам, -аш, св., непрех. Диал. Поемам, поглъщам дим и замирисвам на дим; опушвам се.
— От Т. Панчив, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДИМЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от димясвам; опушване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДИМЯТ, мн. няма, м. 1. Винен и десертен сорт бяло грозде с приятен аромат и топчести жълтозелени зърна. У нас се произвеждат различни видове грозде. От десертните гроздя най-известен сорт е „Болгар“.. Известни сортове са още ’Димят" — ..; „Тамянка“ — ..; „Памид“, „Мискет“ и др. Геогр. X кл, 119. А далеч, лозя, лозя, градини — /хе — до хоризонта задимен. / Знаят те — памид берат за вино, / че димята още е зелен... Л. Стефанова, СКО, 38.
2. Вино, приготвено от този сорт. Бутилка димят. Варненски димят. Поморийски димят. Чирпански димят.
— От гр. 'O'Dpiaxoq ’тамян’.
ДИМЯТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от димят. — Няма ги старите сортове.. Памидо-вите и димятовите. К. Колев, ТЕ, 73. Ди-мятово вино. Димятово лозе.
ДИНА ж. Мех. Единица мярка за сила от абсолютната измерителна система.
— От гр. 8<)vajii<; ’сила’.
ДИНАМИЗЪМ , -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Динамика (във 2, 3 и 4 знач.); динамич-ност. А бяха дни, гладните и размирни години на новата държава, когато Ленинград бе почти опустял. Страшно е било тогава: няма отопление, няма продоволствие .. Сега е друго: динамизмът на един буен възход създава най-хубавото чувство, което трябва да имат гражданите: безпечност на утрешния ден. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 26. Редят се с динамизъм и вътрешна противоречивост факти и изводи, които на два-три пъти довеждат следствието до задънена улица. Й. Демирев и др., ОС, 4.
2. Филос. Направление във философията, което разглежда силата, движението като самастоятелно начало, независимо от мате-ията и първично по отношение на нея.
. Литер. Бързо, напрегнато развитие на действието в епическо и особено в драмати-ческо художествено произведение.
4. Литер. Литературно течение, една от разновидностите на футуризма, възникнало във Франция през 1914 г., отдаващо първостепенно значение на звуковите ефекти и чуждо на социалните противоречия и борби.
— От гр. 6г>уа|11<; ’сила’.
ДИНАМИКА, мн. няма, ж. 1. Мех. Дял от механиката, който изучава движението на телата в зависимост от действащите върху тях сили. Ако бихме дали такъв един
