ЕКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); екна, -еш, мин. св., екнах, св., непрех. Еквам. Внезапно екнува ревът на лева и той сам излезна. Ив. Вазов, Съч. III, 184.
ЕКНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от екнувам.
ЕКО-. Нов. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до екология, до околната среда и нейната защита; екологичен, напр.: екоавария, еко-автомобил, екобензин, ековедом-ство, екоелха, екозащитник, екозе-меделие, екокомисия, екоконферен-ция, екоминистерство, екопартия, еко-такса, екопоход, екопродукт, екотех-нологияидр.
ЕКОАВТОМОБ1ЙЛ м. Автомобил, който не замърсява околната среда с вредни газове.
ЕКОАКТИВИСТ м. Нов. Член на екологично движение, който активно участва в мероприятия, дейности против замърсяването на околната среда. Немски екоактивис-ти успяха да блокират влак с ядрени отпадъци, пътуващ към хранилището Гоблебен в Долна Саксония. 24 часа, 2001, бр. 87, 12. Екоактивисти уцелиха с торта в лицето представителя на САЩ., на конфренцията на ООН за климата в Хага. 24 часа, 2000, бр. 320, 4.
ЕКОАТМОСФЕРА ж. Атмосфера, която е чиста от замърсяване с вредни газове, уранови частици и др. Жените в нежната си същност му приличаха на заплашени от изчезване поради влошената екоатмосфера, деликатно устроени видове, които все пак намираха начин дори видоизменени да запазят древната си отличителна черта. И. Велчев, КЕЛ I, 13.
ЕКОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който ечи, отеква; еклив. Човекът изтича няколко метра нагоре към скалите, после залегна и веднага след това в дерето проечаха няколко пушечни гърмежи. Това бяха силни, ековити гърмежи от дългобойна пушка. Д. Ангелов, ЖС, 392.
2. Който способства да се образува екот, ех-теж; еклив. И в бурята страховита / скалата ековита / повръща бурен ек! Ив. Вазов, БМI, 179.
ЕКОВЙТО. Нареч. от ековит (в 1 знач.); екливо. В горската глухота от време на време ековито из трещя ваше изстрел, гората сякаш трепваше с листата си. П. Вежинов, ВП, 132.
ЕКОЗАМЪРСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Вредно вещество, газ и др., отделяни като отпадъчни продукти от промишлени производства, от автомобилите и др., които са замърсители на околната среда. Научни наблюдения доказаха пряката зависимост между натрупването на екозамърсители, ниските температури и загубата на атмосферен озон. 24 ч, 2000, бр. 22, 1. Промишлените отпадъци са опасен екозамър-сител на речните води.
ЕКОЗАМЪРСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Замърсяване на околната среда с вредни вещества и отпадъчни продукти от промишлени производства. Хапливи реплики си разменят именити местни учени тези дни за това има ли екозамърсяване в страната от бомбите над Сърбия. 24 часа, 1999, бр. 127, 26. Задължават БНР и БНТ да съобщават за всяко екозамърсяване. ДТ, 2000, бр. 300, 2. Екологичното министерство открива още един „зелен телефон“.. На този телефон гражданите могат да подават сигнали при екозамърсяване.., обгазяване на въздуха или други промени в екологичната обстановка. Нов., 2000, бр. 208, 14. Солидни глоби се налагат на (фирмите, които допускат изтичане на вредни вещества, причиняващи екозамърсяване.
ЕКОЗАЩЙТА, мн. няма, ж. Съвкупност от мероприятия, насочени към опазване на околната среда от замърсяване с вредни вещества и към защита на животинските и растителни видове от унищожение. Русе получи награда за постижения в екозащи-тата от еврокомисаря по околната среда. 24 часа, 2000, бр. 276, 32.
ЕКОЗАЩЙТНИК, мн. -ци, м. Лице, което се занимава с екозащита, което извършва екозащита. Именитият ни артист еко-гласник живее в с. Бериево, където продължава дейността си на екозащитник. ДТ, 2001, бр. 26, 4. Колекцията на Пъфи, изработена предимно от скъпи кожи, му създаде нави главоболия, този път от американските екозащитници. ВЖ, 2000, бр. 2001, 3.
ЕКОЗЕМЕДЕЛИЕ, мн. няма, ср. Нов. Обработка на земята, земеделие, при което се произвежда екологично чиста продукция. Програмата за насърчаване на екоземеде-лието може да стартира, всички необходими документи за нея вече са изготвени в Министерството на земеделието. С, 2001, бр. 2951, 4.^
ЕКОЗОНА ж. Район, който е чист от замърсяване, обикн. на атмосферата, земята, водите, растителността и др.
ЕКОИНСПЕКТОР м. Служебно лице, което извършва постоянен контрол на състоянието на околната среда. Екоинспекто-рите ще отговарят за чистотата, пътна-та настилка и чистенето на снега. 24 часа, 2000, бр. 310, 4.
ЕКОИНСПЕКЦИЯ ж. 1. Инспекция, проверка и контрол на екологичното състояние на околната среда. Служба за екоин-спекция.
2. Регионална служба, инспекция (подчинена на Министерствотото на околната среда) с такива функции. В Тимок почти няма жи
