ЕКЛЕКТИЧНО. Книж. Нареч. от еклектичен; еклектически.
ЕКЛЕМЙЯ ж. Диал. Климия. Зимата дойде, а хората не бяха си стъкмили гориво. От планината вече не слизаха очукани коли с букови наплати и с къси еклемии, натоварени с криви дърва за огрев. Г. Кара-славов, ОХ I, 373.
ЕКЛЕР м. Продълговат сладкиш с глазура отгоре и с плънка от крем. Еклери с шоколад. Пресни еклери.
— Фр. éclair.
ЕКЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който ечи, отеква; ековит. Дори екливите удари на дърварските топори, които доскоро не даваха покой на ехото в цялата долина, неусетно секнаха, като че ли изведнаж се удавиха в дълбокото бяло безмълвие на тежката зима. Г. Русафов, ИТБД, 86. Шумът
— това е гласът на необузданата радост на съществуването.. Затова той [Вазов] обича да говори за лудото цвъртене на врабците .., за екливото бучене на гърмящите потоци. БР, 1931, кн. 3, 84. Защо са гръмнали клепала екливи / във Търново сла-вно и целий народ / търчи на рояци шумливи / към светата Лавра с високия свод? Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 49.
2. Който способства да се образува екот, ех-теж; ековит. Клисурата изново става гран-диозна и влакът се пъхва в скалисти и екливи теснини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 36. Вятърът се превърна на веявица, която с голяма сила забуча из екливите самотии на развълнуваната и настръхнала гора. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29.
3. Обикн. за глас, песен, смях — звънлив, звучен. Гласът на малката читателка — в началото бистър и еклив като медно звънче — колкото повече се приближаваше до края на книгата, толкова по-често започна да се задавя от бликналите из дълбочините на потресеното ù детско сърчице сълзи. Г. Русафов, ИТБД, 110. Глъхне надалеч в простора еклива жетварска песен. Ил. Волен, МДС, 214. Но тя .. не вземаше участие ни в разговора, ни в смеха на момите, който избухваше от време на време висок, силен, еклив. Елин Пелин, Съч. III, 48. Аз си купих кокичета [от младите шопки-ни], но смехът отнасят с тях си; .. такъв еклив, здрав, жизнерадостен смях. Ив. Вазов, Съч. IX, 166.
ЕКЛИВО. Нареч. от еклив (в 1 знач.); ековито. Под краката му се ронеха бучки пръст и дълго екливо шумяха надолу по су-хорляка. Ил. Волен, НС, 43. След една минута Светослав и Богор се озоваха при вратнята и големият й железен чук прозвуча екливо в нощната тишина. Ив. Вазов, Съч. XIV, 177. Шумът на реката екливо се издигаше между гранитните урви. Ив.
Вазов, Съч. XXIII, 186. Той [Каргонеца] се разсмя екливо след отминаването на влаковете и на ротити към Бабина. Д. Вълев, 3, 294.
ЕКЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на еклив. Екливостта на балкана в това място, беше удивителна. Ив. Вазов, Съч. XV, 139.
ЕКЛЙПТИКА, мн. няма, ж. Астрон. Голям кръг на небесната сфера, по който се извършва видимото годишно движение на Слънцето. Тъй като Слънцето се движи по еклиптиката, т. е. .. мени своето положение спрямо небесния екватор, то естествено през течение на годината ще има раз-лична деклинация и следва, че ще изгрява и залязва при различни точки на хоризонта. Астр. XI кл 1964, 29. Те [древните халдейци] изучили пътя на видимото годишно движение на Слънцето по небето, т. е. еклиптиката, изучили пътя на Луната и планетите. Матем., 1968, кн. 6, 12.
— От гр. екХеиуц ’затъмнение’.
ЕКЛИПТИКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Астрон. Еклиптичен.
ЕКЛИПТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. Който се отнася до еклипти-ка; еклиптикален.
ЕКЛОГА ж. Литер. Поетически жанр, разкриващ в идилична светлина селския живот, най-често във формата на диалог между пастир и пастирка. Три години учи той в тая гимназия, дето Илия Христович .. му е бил даскал по словесността и тълкувател на Шишковия учебник по майсторията да се калъпят оди, еклоги и сатири. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. В еклога-та „Славчо и Цветко“ личи дарованието на г. Хар. Ангелова. Авторът на тая екло-га би сторил добро и за себе си, и за читателя, ако би избирал по-реални предмети, зачтото еклогите и аркадските овчаре не са интересни. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 88. — Еклоги превъзходни от тебе чел съм, милий, / кат тях не би написал и самият Виргилий! Ив. Вазов, ИГП (превод), 18.
— От гр. екХоут! ’избор’.
ЕКНА1. Вж. еквам и екнувам.
ЕКНА2, -еш, несв., прех. Диал. Настойчиво питам, запитвам. Уплаши се майка й. „Какво стана с това момиче?“ си мисли угрижена. Пита я, екне я — тя се мълчи; нищо й нямало. Т. Влайков, Съч. I 1941, 41. Ненко е много приказлив, обича да разправя за всичко, що е чул и видял, па много обича и да екне и разпитва. Т. Влайков, Съч. I, 1923, 163.
ЕКНЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от екна2. Затрупа ме с питане и екнене, та не оставяше ред и аз да запитам за нящо. Т. Влайков, Съч. II, 44.
