екипираните туристи, облечени с якета и нарамили удобни раници, тук и там се за-мяркаха момчета, обути в дълги панталони, с преметнати през рамо ученически куртки. А. Гуляшки, Л, 389.
ЕКИПЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от екипирам и от екипирам се; екипировка. Еки-пиране на вагонния парк. Екипиране на алпинисти.
ЕКИПИРОВКА ж. 1. Снабдяване на някого или нещо с всичко, което е необходимо, за да изпълни своето предназначение; екипиране. Екипировката на къмпинга бе завършена за няколко дни.
2. Всичко, което е необходимо за обзавеждане на нещо, за да изпълни своето предназначение. Всеки метър укрепвахме здраво, преди да започнем втория, при нас винаги имаше резерв от специални подпори, от спасителна екипировка, балон с кислород. А. Гуляшки, ДМС, 97. Технологическа екипировка. Индустриална екипировка. Инструментална екипировка.
3. Събир. Специални дрехи, обувки и други принадлежности за спорт, туризъм, за войскови части, работни групи и др.; екип. И сега в съзнанието ми изпъква любимият Станке с неговата екипировка. Беше стегнат като ловец, с ловджийска пушка и зелена шапка. К. Митев, ПБ, 208. Туризмът беше още в зачатъчно състояние — по планините нямаше нито сигурни пътища, нито хижи, нито пък имахме възможност за небходимата екипировка. К. Константинов, ППГ, 186. Натовариха [изследователите] палатките, оръжието, припасите и екипировката върху сала и потеглиха от брега. П. Бобев, К, 6. Бойна екипировка.
— Рус. экипировка.
ЕКЛЕЗИАРХ, мн. -си, м. Църк. Глава на източна църква.
— От гр. еккА/г^гархтк през фр. есс1е81агяие. — Друга форма: еклесиарх.
ЕКЛЕЗИАРХИЯ ж. Църк. Църковна власт.
— От гр. еккА,т|<;{а ’черква’ + архл ’власт’.
ЕКЛЕКТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Безпринципно, механично съчетаване на разнородни, несъвместими възгледи, теории, стилове; еклектика. Професоре, казвам, вашите познания са от преди двайсет години. Информацията ви е ужасно ограничена. И този еклектизъм, този тежък псевдоакадемичен стил. И. Попов, СЛ, 108. В тия най-общи очертания политическият еклектизъм на „Звено“ искаше да слее две непримирими доктрини: тая на буржоазията .. и тая на пролетариата. Д. Казасов, ВП, 471. Списанията бяха издавани сравнително луксозно .., но печатният материал бе твърде неравен, без определена линия, с някакъв еклектизъм, който и в клишираните неща, и в литературните произведения стигаше понякога до безвку-сие. К. Константинов, ППГ, 122. Колкото пък се отнася до нейната външност [на църквата Карлс-кирхе], употребата на разнородни елементи и мотиви, почерпани от различни стилни епохи, се окачествява ка-то начало на еклектизъм, под знака на който стои значителна част от архитектурната продукция през 19 век. М. Бичев, ÄHB, 393-394. Еклектизъм в изобразителното изкуство.
— От гр. ёкХекто^ ’избран’ през нем. Ekletismus.
ЕКЛЕКТЙК, мн. -ци, м. Книж. Учен, политик, художник и др., който проявява еклектизъм в работата си, в творчеството си или е склонен към еклектизъм. Пенев не е последователен. Той е еклектик, който смесва различни методи, емпирик, който се придържа добросъвестно във фактите, но не винаги умее да ги осветли правилно. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 118.
ЕКЛЕКТИКА ж. Книж. Еклектизъм. Независимо от известната еклектика, която проличава при подбора и съставянето на някои репертоарни планове, няма съмнение, че новите автори и новите произведения се посрещат и ще бъдат посрещани с оправдан интерес и живо любопитство. НК, 1958, бр. 2, 1. Пътят на най-значителните творци е единен и цялостен .. Всяка еклектика тук е стопена от горещото дихание на творческата индивидуалност. Е. Каранфилов, Б Ш, 201. Изпадам в еклектика.
ЕКЛЕКТИЦЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Книж. Еклектизъм.
ЕКЛЕКТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до еклектик и до еклектизъм; еклектически. Ни едно от българските списания (с изключение на "Ново време) нямаше строго определана художествена програма и литературният материал на всички беше неизбежно еклектичен. К. Константинов, ППГ, 263. Те [импресионистите] влизат в художествения живот като борци срещу академичното изкуство .., като отрицателни на лъжекла-сичната и еклектична историческа живопис, като врагове на общопризнатите авторитети, като „новатори“ и „революционери“. Изк., 1950, кн. 3, 203.
ЕКЛЕКТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Еклектичен. В това еклектическо съжителство на формалистични и вулгар-но-социологични моменти е заключена цялата „теоретична“ същност на книгата.
C., 1951, кн. 10, 188. Еклектическо направление в естетиката.
ЕКЛЕКТЙЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. еклектически; еклектично. Той [Плеханов] прокарва класовото гледище непоследователно, еклектически и затова изпада в система от .. грешки. Г. Бакалов, Избр. пр, 401.
