О Еквивалентно тегло. Хим. Отношението на атомното тегло на химическия елемент към неговата валентност. Ако атомното тегло на един елемент се раздели на ва-лентността му, получава се неговото еквивалентно тегло. Хим. XI кл, 1965, 16. Еквивалентни уравнения. Мат. Уравнения или системи от уравнения, на които множествата от решенията съвпадат; равносилни уравнения.
ЕКВИВАЛЕНТНО. Книж. Нареч. от еквивалентен; равностойно, равносилно, равнозначно.
ЕКВИВАЛЕНТНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Спец. Отвл. същ. от еквивалентен. На следната беседа ни разказа за еквивалентността на масата и енергията. П. Вежи-нов, ЗНН, 45.
ЕКВИЛИБРЙСТ м. Цирков артист, който се занимава с еквилибристика (в 1 знач.); балансьор. Най-много ги [децата] привличаха двата цирка. Тук имаше гимнастици, еквилибристи, жонгльори и дресирани животни. П. Здравков, НД, 179. Особено ми харесваха номерата на еквилиб-ристите и на всички, които играеха точно под купола на цирка. Ив. Димов, АИДЖ, 26.
— От лат. aequilibris 'който се намира в равновесие' през фр. ёяиШЬп^е.
ЕКВИЛИБРЙСТИКА ж. 1. Умение да се пази равновесие при неустойчиво положение на тялото, напр, ходене по въже, по тел, упражнения върху движеща се топка и др. // Това умение като цирков жанр, разновидност на акробатиката. В програмата на цирка са застъпени еквилибристика, акробатика, езда, дресура на животни и др.
2. Прен. Ловко, гъвкаво преодоляване или избягване на някакви затруднения. Късно видя Матей Матов нишките на тази нечиста афера .., тази еквилибристика на закона. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 433. Оттогава са минали почти двадесет години, а пред очите ми е все трогателната преданост на Коняров, финансовите му и словесни еквилибристики, с които той поддържаше излизането на вестника. Ст. Сивриев, ЗСБ, 217.
— От лат. aequilibris 'намиращ се в равновесие' през рус. эквилибристика.
ЕКВИЛИБРИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до еквилибристика; еквилибристически. С двете си ръце държа саксията високо над главата си и от мен се иска истинско еквилибристично майсторство, за да не я изтърва при този натиск от всички страни. А. Коен, СбСт, 257.
ЕКВИЛИБРИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Еквилибристичен. Еквилибристически упражнения.
ЕКВИЛИБРЙСТКА ж. Жена еквилиб-рист. Учудени и с възхищение посрещнахме изпълненията на жените акробатки, жонг-лъорки, изкусни еквилибристки, дресъорки на животни. ЖД, 1968, кн. 3, 12.
ЕКВИЛИНЕАРНОСТ, -ттй, мн. няма,
ж. Литер. За преводно стихотворение — изискване да се спазва броят и редът на стиховете, както са в оригинала.
— От лат. aquuis 'равен' + linea 'черта, ред'.
EK3ÀKTEH, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Точен. — Да сте забелязали някоя неизправност? Протей [роботът] държеше ли се нормално? — Какво говорите! Идеален! Екзактен! Св. Златарев, БФ, 329. Аз лично не вярвам на резултатите на най-ек-зактния експеримент. Вселена 70, 20. Идеалната наука е рожба на новото време, на екзактните изисквания на нашия разум. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 352. Екзактна мисъл. Екзактна наука.
— От лат. exactus през фр. exact.
EK3ÀKTHOCT, -TTà, мн. няма, ж. Книж. Точност.
ЕКЗАЛТАЦИЯ ж. Книж. Възбудено, възторжено психическо състояние; екзалтиране. Сред трудностите, сред мъглата на нечовешката умора припламваше оная ек-залтация на духа, която прави човека непобедим и сякаш безсмъртен. Ем. Манов, ДСР, 324. Напрежението в страната растеше и целият народ бе стигнал незабелязано до обща психоза, външната проява на която бе една растяща патриотична ек-залтация. К. Константинов, ППГ, 229. Тълпата крещеше, жестикулираше и се блъскаше към трибуната като яростна вълна. Каулбарс, побледнял, правеше с ръка отчаяни опити да наложи мълчание .., гледайки пред себе си страшната екзалтация на тоя народ. С. Радев, ССБ II, 317. В екзалтация-та си той предложи, вече късно в есента, образуването на чета и префърлянето й през Дунав. Ив. Вазов, Съч. VII, 172. Къде е истината? И къде е щастието на човека? / О, думи, екзалтации несбъдни на поета, / които утре, път поел, самичък ще забрави! Е. Багряна, ЗМ, 77. // Възбудено нервно състояние, което достига до болезненост. — Намирам, че нашата сестра е интересен случай за психиатъра .. — Така е, когато нормалната човешка енергия прерасне в религиозна екзалтация. В. Геновска, СГ, 217. И вярата, че тая икона не беше както всички други .., тая вяра се усилваше и се превръщаше в някаква мистична и странна екзалтация. Й. Йовков, Ж 1945, 235.
— От лат. exaltatio 'подем, въодушевление' през фр. exaltation, нем. Exaltation или рус. экзалтация.
ЕКЗАЛТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Довеждам някого или нещо до екзалтация. Това безцелно пътуване из Испания, което предприе [Фани Хорн], уж да забрави Ередиа, екзалтира още по-силно любовта й. Д. Димов, ОД, 150. Високата температу
