ра събуждаше в съзнанието му кошмарни образи и екзалтираше ужаса му — ужас на всяко живо същество от смъртта. Д. Димов, ОД, 238. екзалтирам се страд. ЕКЗАЛТЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпадам в екзалтация. И Донката започва да разказва хумореска. Всяка фраза облива залата с оглушителни смехове. Настроен от успеха си, той бързо се екзалтира и, за да предизвика смях, дава ход на всичките си изкуства. Д. Немиров, Д № 9, 146. — Жор-жо, пардон, ти, както винаги се екзалтираш и всичко преувеличаваш или изопачаваш... Ив. Вазов, Съч. XI, 188.
— От нем. exaltieren или фр. exalter.
ЕКЗАЛТЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от екзалтирам като прил. Книж. 1. Който се намира в екзалтация. Тази военна игра слисва башибозуците и те отстъпват. Екзалтираните въстаници стрелят подире им и ликуват. Н. Хайтов, ШГ, 127. Безоблачният мрак обгърна притихналите войници и екзалтирания певец. К. Кръстев, К, 61. Тъй екзалтиран от своя безподобен престиж, Каравелов се яви пред камарата. С. Радев, ССБ I, 450-451. Екзалтирана тълпа. Екзалтиран фанатик.
2. Който изразява екзалтация. Свири отли-чно на китара .. Милчо е в стихията си и очите му блестят с оня блясък, който съм виждал в екзалтираните очи на богомолците. С. Таджер, ПНМ, 145. Обърнах се и видях развълнуваното, едва ли не екзалтирано лице на Кръстников. П. Вежинов, НС,
50. Като излезе навън, Никола видя улицата по-спокойна. Но все още се чуваха войнишките стъпки и отделни екзалтирани викове на граждани и младежи. В. Геновска, СГ, 328. Започна взаимно блъскане и удряне на брони и калници, на предници и задници при невъобразимия трясък на моторите и екзалтирания вой на публиката. Б. Райнов, ГН, 129.
3. Който е характерен за екзалтация, типичен е за това състояние. Народът го молеше да вземе на бойното поле и румелийските дружини .. Но князът съвсем не бе склонен да вярва в тая екзалтирана готовност и да слага в плановете си тия несигурни обещания. В. Геновска, СГ, 369. — Прекланям се пред идеализма на обикновените работници, пред готовността на народа ни да даде най-скъпото, което има — живота си, но намирам, че това е донкихотовщина, екзалтирана наивност. Д. Спространов, С, 79. Екзалтиран мистицизъм. Екзалтирани чувства.
ЕКЗАЛТЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от екзалтирам и от екзалтирам се; екзалтация. Политическо екзалтиране на масите. Религиозно екзалтиране.
ЕКЗАЛТИРАНО. Книж. Нареч. от екзалтиран. — И с кого ще се бием? С турците или със сърбите? — И ти ли ще се биеш, бре хлапако — наведе се Недялка и перна сина си по бузата. Филип вдигна свитите си юмруци нагоре, разтресе ги и извика екзалтирано: — Их, мамо, то ще е цяло приключение! В. Геновска, СГ, 322. Както винаги, тя слушаше много внимателно, даже екзалтирано. Милата, добра малка Елза умееше понякога да се екзалтира истински. П. Вежинов, СП, 142. Танците и игрите запълват голяма част от свободното време на пигмеите. Под звуците на барабана те танцуват екзалтирано до късно през нощта, като влагат цялото си същество в танца. ВН, 1960, бр. 2707, 4. В храма имаше само една жена, която се молеше екзалтирано.
ЕКЗАЛТЙРАНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Състояние на екзалтация. Тънките му устни прептяха възбудено и някаква ек-залтираност, съвсем интелигентска, едва-едва прозираше в погледа му. П. Вежинов, НС, 79. Зара събуждаше у него [татко Пиер] дивашката екзалтираност, която на младини го караше да се хвърля и да печели най-рисковани предприятия. Д. Димов, Т, 42. В своята първично силна любов към Христина Костадин е цялостен, отдава се на чувствата си с романтична страст и екзалтираност. Лит. XI кл, 332. Обичта към България е онзи чист извор, който подхранва както правдивия исторически реализъм у писателя, така и неговия неспокоен, тих романтизъм, без екзалтираност и пламенни поетизации. Е. Каранфилов, Б 111,229.
EK3ÀMEH м. Остар. Книж. Изпит. — Антонио, кажи му да дойде други път, сега отивам на екзамена — каза професорът. Ив. Вазов, ЗП, 6. За да дадеме някое понятие за успехите, които са достигнати от учениците, ние ще да приведеме няколко въпроса, които са биле решени от учениците и от ученичките във времето на годишния екзамен. Знан., 1875, бр. 20-21, 322. Сякаш че демонът на този същи век, който са казува векът на цивилизацията и на чо-веческия прогрес, пожела да тури на екзамен своите деца — ученици — народите. НБ, 1876, бр. 28, 109.
— Лат. examen през фр. examen или рус. экзамен.
ЕКЗАМИНАТОР1 м. Нов. Спец. Електронно устройство за изпитване и обучаване на група ученици с помощта на тестове. Вниманието на посетителите привличат и двата екзаминатора, предназначени за изпитване и едновременно обучаване на 10 ученици с помощта на тестове. ТД, 1971, бр. 18,2.
— От фр. examinateur.
EK3AMHHÀTOP2 м. Остар. Книж. Лице, което провежда изпит. Когато сту-дентинът излазя пред своите екзаминато-ре, то тряба да са отличава с три каче
