повил ореха. Крайната със синьото перваз-че. Ст. Мокрев, ЗИ, 352. Цяла гора от ръце се подигна, всички посочиха някъде надясно и в един глас извикаха: Ей-я-хи, там! Оная нива! И. Йовков, ПГ, 65.
2. В съчет. с наречия за място, време, начин и с показателните местоимения такъв, толкав. За подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва обикн. като факт или констатация. Ей там, под краката му, на мястото на новата постройка стоеше някога бащината му къща! Кр. Велков, СБ, 18. — Ще живееш ей тук при мене. Малката стаичка е свободна. Голямата дадох на една сама госпожа. Г. Райчев, ЗК, 206. Червените бузи на момчето още повече се зачервиха, сякаш ей сега щеше да капне кръв от тях. Ст. Загорчинов, ДП, 492. — Хайде, аз ей сегичка ще стъкмя нещо — каза майката и влезе в кухничката, дето запали малко газениче. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 272. Боян смигна на келнера и посочи с длан как да опече нещо ей тъй, от двете страни. — Ама хубаво, чу ли? М. Грубешлиева, ПИУ, 236. — Пет ей такива [дини] изядох сред бостаня. Ох, ще се пукна. Ц. Церковски, ТЗ, 174-175. Дойде рано-рано и Стойна Ну-нева — чорлава, отворила ей такива очи, уплашени и предани. Д. Талев, ЖС, 437. • Разг. В съчет. ей на, ей .. е. За засилване. — Каза, че таз година ще има берекет, и ей на, сбъдна ти се думата. Й. Йовков, В АХ, 11. И ей на, като искам сега да си спомня разказа на стрина Богданица, той изпъква в паметта ми тъй ясно, като че ли днес го слушам. Т. Влайков, Съч. II, 218.
— Намерих нишаните, бат' Тодораке. Ако не вярваш ей на, честният кръст да ме убие. Д. Немиров, Б, 64. — Браво, Софче, ти си била голям майстор! Ей на, туй се казва булка! Такава булка рядко се среща! Св. Минков, РТК, 144. Дай ми ракия,о ти казвам. Да ми я донесеш ей тука е. Й. Йовков, ВАХ, 84. — Голяма мелница — бучи, трещи, брашното тече ей тъй е — като чешма. Й. Йовков, 04, 156.
3. Разг. За повикване при обръщение; хей. Рангел излезе малко напред и извика: — Ей, приятелю! Ела насам, ей! Ела тука, ела! Й. Йовков, ЖС, 208. — Ей, момче, на всяка маса по кило вино да сложиш от мене! Елин Пелин, Съч. I, 185. Ей, санитарния! Ела да приберете двама болни хора... Л. Стоянов, X, 59. — Ей, ти, със звездата... Какво си се разположила там като пет пари в кесия... Не виждаш ли, български офицер стои прав... М. Грубешлиева, ПИУ, 224. Когато Щерев беше вече съвсем близко до моста, залегналите зад насипа видяха как войникът се обърна и тръгна насреща му.
— Ей, оттук не се минава! Връщай се! Д. Ангелов, ЖС, 256. // За обаждане, понякога удължено. Тъкмо решиха част от групата да слезе по пътечката в пропастта, да потърсят Милко, от бездната се чу неговият глас. — Е-й-й-й! Тук съм! П. Проданов, С, 139.
48 Речник на българския език, т. IV
4. Разг. В съчет. с ей че — за означаване, че нещо се извършва, става или е станало неочаквано, изненадващо. — Знаеш си ти едно нещо, една работа, демек работиш си и си рахат, ама ей че дойде нещо и цял те обърка.. Д. Немиров, Б, 23. — Кога ей че иде момчето и вика: — Како Цонке! Една госпожица дойде на училището и те вика!" Ив. Вазов, Съч. XXVI, 68. Изведнъж дъждът се спусна на гъсти жици и зашипурка по покрива. — Ей че заваля! — казаха няколко души изведнъж. Й. Йовков, ПГ, 38. Как може човек да се лепне на един стол и да седи така с часове? Ей че шушумига! Б. Болгар, Б, 228-229.
О Ей богу. Вметнато. Разг. Възклицание — при уверяване, убеждаване; повярвай(те) ми, наистина, действително. Сметките ми станаха един батак — ей богу, най-гениал-ният финансист, икономист и счетоводител не би могъл да я скрои някак. Г. Караславов, Избр. съч. II, 313, — Ти ще подивееш тук, ей богу! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 159. Ей го (я) къде (де) е. Разг. Много е близо; никак не е далече. Като се изпролети, да пекне слънцето, ще рипна, та е града. Ей го де е. Пазара наопаки ще обърна и пак ще ти взема ножче! Ил. Волен, БХ, 16. — Каква си плашлива и ти — каза Нона и прегърна Санка. — Не се бой, Санке, нищо няма. Ами че ако стане нещо, ей я де е границата, ще избягаме при войниците. Й. Йовков, ЧКГ, 275.
ЕИ2 частица. О стар. При отговор — за означаване на потвърждение; да. Сичките человеци ли са братя наши? Ей, понеже сичките сме са родили от истите родители, сиреч от Адама и Ева. П. Радов, КТБР, 62. — Дали е по-голямо слънцето от земята? — Ей! (да) и много по-голямо. Г. Икономов, КЗ, 3. — Видиш там високо оная косовица, която държите клюна си един червяк. — А! ей, видя я. Й. Ненов, ЧГ (превод), 19.
ЕЙ между м. 1. За изразяване на изненада, учудване, недоумение. — Това момче развали играта — погледна го уж сърдито бай Койо. — Развали я, но от него сигурно ще стане добър следовател. Разузнавач! Че мечка такава опашка има ли бе, муилморо-ци такива? — Ей, вярно, бе! П. Проданов, С, 122. — Може пък грешно да съм видял в тъмното — мъча се да се изплъзна. — Я чакай да запалим лампата!... Ей, вярно, бе — точно седем без пет. П. Незнакомов, МА, 17.
2. Обикн. в съчет. с че. За изразяване на възторг, радост. Цялото поле е зелено, житата са гъсти и високи, класовете се люшкат един о друг, мирише на цъфнала пшеница. Такава пшеница никога в Игличево не е имало... Ей че красота. Да й се ненагле-даш. Кр. Григоров, И, 102. "Ей — мислех си
