аз, — славен живот, брей! И в гората ходя, и птичи яйца намирам, и ягоди, и къпини ям." Хр. Миндов, СбЦГМГ, 415. — Значи, за тия зелени очи с променлив блясък ще пиша сега! Ей че съм доволен от това!... Л. Александрова, ИЕЩ, 336. Като минаваше [Вълко] през едни ливади, разигра коня из тревата и направи кръг с ръка. — Ей такава трапеза ще сложа на русите! Ще им заколя сто телици и хиляда овце. К. Пет-канов, П, 71.
3. В съчет. с че. За изразяване на недоволство, раздразнение, възмущение; ама. —Я чувай, ти друг път да не пиеш черна бира, чу ли? — Ей че си проза\ Ал. Константинов, Съч. I, 298. — Бай Пени в Маджар сега са на топло — продължаваше да човърка на слуха му Луканчето. — Няма ли да млъкнеш най-сетне... — Ей че си кисел и ти — обърна се на другата страна Лу канчето. В. Нешков, Н, 187. — Къде е Чорни? — дрезгаво и сърдито извика комисарят. — Ей че си човек! —.. — Тук е, не е избягал!... П. Ве-жинов, НС, 219.
ЕЙ. Вж. тя.
ЕЙС междум. Диал. 1. Вик за подканва-не на впрегнато говедо да върви надясно (Н. Геров, РБЯд). Противоп. ча.
2. Вик за подканване на впрегнато говедо да върви напред. Наредихме всичко, завързах въже на стожера, впрегнах кравата и юне-ца, отчупих вършина от дървеника и се провикнах като другите вършачи: — Хайде, Лисо, ейс, Бигача... Кр. Григоров, ОНУ, 48.
О Един на ейс, друг на ча. Диал. Несъгласно, на противоположни страни (Ст. Младенов, БТР).
ЕК, екът, ека, мн. екове, след числ. ека, м.1. Повторно чуване на краткотраен звук в открито пространство поради отражение на звуковите вълни от някоя преграда; ехо. Пронизителният писък се разнесе из дола и се повтори от ековете на канарите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 207. Те тук не, а в девствените лесове .. около кристалните потоци със сребриста пъстърва, в царството на орлите и многократните екове, — там, там е хубавата, дивната, омайната майка България. Ал. Константинов, Съч. I,
90. Иван слушаше звънтящото ехо на кучешкия лай и виковете на децата и му стана тъжно. Такъв звънтящ ек имаше само сутрин след наваляването на първия сняг. Г. Караславов, Тат., 224. — Дойдохме! — викна пак Исмаил бей. „Дойдохме! Ойдох-ме! Дохме! Хме! Е-е!“ — отвърна планинският ек. А. Дончев, ВР, 125. Момините скали трепнаха още веднъж и отпратиха ека на вистрела надолу из пролома към село Цинга. Зл. Чолакова, БК, 12. И днес йощ Балкана, щом буря зафаща, / спомня тоз ден бурен, шуми и препраща, / славата му дивна, като някой ек, / от урва на урва и от век на век! Ив. Вазов, Съч. I, 205.
2. Само ед. Силен и продължителен звук, който изпълва някакво пространство; екот, ехтеж, кънтеж. И черковната камбана всяка сутрин почна да разнася медния си ек над загриженото селце. Елин Пелин, Съч. I, 71. Къщата, изпълнена със заглушителния ек на стрелбата отвън, тънеше в мрак. Д. Талев, ГЧ, 353. Из уличката летяха прилепи. Жабешкият ек режеше топлия здрач. Ем. Станев, ИК I и И, 181. И когато през дългите зимни нощи [Нейко] излизал из овчарската колиба и се заслушвал в ека .. на моминските песни, смесен със сънливия лай на кучетата и кукуригане на петли, гърдите му се надували от копнежи. П. Росен, ВПШ, 154-155. Нощем полето огласяше ек от звънци и лай на рунтави кучета. Г. Рай-чев, В, 3. Шумът и бученето на реката пълни цялата околност с ек. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 184. Камбанен ек.
3. Прен. Обикн. ед. Остар. Отражение на някакво събитие, явление и др.; отзвук, от-глас. Зловещата вест намира ек и зад океана. Ив. Вазов, Съч. IX, 150. Покушението намери ек дори в Сената, дето се направи запитване към правителството. К. Величков, ПССъч. III, 226. // Последица, следа от нещо. Негодуващият глас на редките просветени църковни сановници остаяше без ек. Ив. Вазов, Съч. XIII, 132. Ще остане ли поне един слаб ек от нашите проповеди и ще ли тръгнат и други по нашите тропи? Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 60.
ЕКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. При който старобългарската гласна ят (ъ) се изговаря като е. Противоп. якав. Екав изговор. Екави говори.
ЕКАВЕЦ, мн. -вци, м. Езикозн. Човек, който ека. Противоп. якавец. В диалектоложката анкета участваха екавци и якав-ци.
ЕКАВИЗЪМ, змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. Екане. Противоп. якавизъм. Първите случаи на екавизъм в нашите стари книжовни паметници са от XIII век.
ЕКАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Екав. Противоп. якавски. Югозападните български говори са отчасти в екавската, отчасти в якавската област.
ЕКАМ, -аш, несв., непрех. Езикозн. Произнасям старобългарската гласна ят (гЬ) като е, напр. бел, голем, хлеб. Противоп. якам. Българите от западнобългарските диалектни области екат.
ЕКАНЕ ср. Езикозн. Отгл. същ. от екам. Противоп. якане. Екането е характерно за западнобългарските говори.
ЕКАРИСАЖ м. Спец. 1. Преработване чрез изгаряне на животински трупове или негодни за консумация месо, месни продукти, кости, при което се получават необходими за индустрията и стопанството продукти
