2. Рел. Тайно знание, обикн. за мистични учения, тайнствени религиозни обреди, магическа заклинания и др., което е достъпно за ограничен, тесен кръг от посветени. Противоп. екзотеризъм.
3. Разш. Книж. Знание, което е предназначено за тесен кръг хора, което е разбираемо само от специалисти.
— От гр. TacùxepiKÔç през фр. ésotérisme.
ЕЗОТЕРЙК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което е посветено в езотеризма, за което е достъпен езотеризмът. Душата на Кандин-ски възкръсва в полумъртво момче.. Според езотериците такива случаи са възможни. СТ, 1999, бр. 7, 28.
ЕЗОТЕРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е свързан с езотери-зъм, който се отнася до езотеризъм. Противоп. екзотеричен. Езотерична литература.
2. Рел. За религиозни обреди, заклинания и др. — който е таен, скрит, предназначен само за посветените; езотерически. Противоп. екзотеричен.
— От гр. èçoxepiKOÇ 'който се отнася до тези, които са вътре'.през фр. ésotérique
ЕЗОТЕРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рел. Езотеричен. Противоп. екзотерически.
ЕЗОФАГ, мн. -зи, м. Анат. Хранопро-вод.
— От гр. oiaotfxxyoç през лат. oesophagus.
ЕЗОФАГОСКОП м. Мед. Уред за пряко наблюдаване и изследване на хранопровода, който се състои от тръба с електрическа лампичка и огледалце. Ендоскопични-ят кабинет трябва да бъде оборудван с езофагоскоп.
— От гр. orao<t>ài|/oç ‘хранопровод’ + aKOTiéco ‘гледам’.
ЕЗОФАГОСКОПЙЯ, мн. няма, ж. Мед. Метод за пряко наблюдаване и изследване на хранопровода с помощта на езофагоскоп. При езофагоскопията и други манипулации, при които се вкарват инструменти в хранопровода, има опасност от перфорация.
ЕЗУЙТ м. Йезуит. — В затънтените селца народни граматици са преписвали ценните екземпляри на чешките книги, спасени от кладите на езуитите. В. Геновска, ПЮФ, 113. — Лично аз смятах, че сте именно такъв — на-наивник, но чист и сърдечен човек.. Естествено, може някой езу-ит, някой хитрец да си е послужил и за нещо друго с вас, но това не променяше нещата. Д. Ангелов, ЖС, 512. „И свободата ще има свойте езуити“ — казва Гейне. Хр. Ботев, Съч. 1929, 126.
и ЕЗУИТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Иезуитизъм. Този възпитаник [Хлинка] на езуитизма не е пренебрегвал нито един почин, който е можел да му осигури допир с простата трудова маса. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 297.
ЕЗУЙТКА ж. Йезуитка.
ЕЗУЙТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Йезуитски. Г-н Голчев, учителят в езуитското училище в Едрине, е написал в „песнотвор-ство“ нещо като поема под заглавие „Злочеста Милка или самоволна жертва на любов“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 364. Езуитски свещеници. Езуитско поведение. Езуитско мълчание. Езуитско възпитание.
О Езуитски прах. Остар. Йезуитски прах; кардиналски прах, графски прах, хинин. За пръв път хининови кори пренесъл в Европа през 1632 г. езуитът-монах Барнабе де Ка-бо .. Затова първоначално хининовият прах се наричал „езуитски“ или „кардиналски“ прах. Е. Николов, П, 33. Скъпоценното лекарство срещу маларията получи наименованието „езуитски“ или „графски“ прах. Е. Головински, ВК, 21. Езуитски орден. Истор. Йезуитски орден. В 1880 г. езу-итският орден бил закрит въпреки протестите на дворянско-клерикалните кръгове. Ист. X кл, 129. Особено безжалостна в експлоатацията и алчна в натрупването на богатства била всемогъщата полиция на католическата църква — езуитския орден. Е. Николов, П, 15.
ЕЗУЙТСКИ. Нареч. от прил. езуитски; йезуитски. Аз съм тук без завивки, бедно облечен, в каменна килия при двайсет градуса под нулата .., фактически те ме оставят и без храна, няма дори къде да си полегна — не значи ли това, че искат да ме убият чисто по езуитски? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 209. А сегашните [чорбаджии] , дявол да ги знае .., тъй тайно и езуитски вършат лошевините си, щото никой никак не може ги и подуши. Ил. Блъсков, ПБ П, 10.
ЕЗУЙТСТВО, мн. няма, ср. Йезуитство.
ЕЗУЙТЩИНА ж. Йезуитщина.
ЕЙ1 частица. 1. За посочване на нещо, което се намира пред погледа на лицето, което говори; ето. — Къде живее помощник-командирът?.. — Ей в оная къща, господин поручик, на кюшето — в жълтата. П. Ве-жинов, ВР, 151-152. — Наистина чакам да дойде един момък. Трябва да му предам ей тази чанта. — Механикът посочи една издута олющена чанта. М. Грубешлиева, ПИУ, 45. — Тъй и тъй си дошъл, я седни да си поприказваме, даскале. Ей ти столче .., заповядай — и бай Христо тикна тринож-ката в краката на Кондарев. Ем. Станев, ИК I и П, 173. — Ей в онуй село била [бялата лястовица], е! Хайде дано я видим и ние\ Й. Йовков, В АХ, 116. — Не можем да изкачим ей този баир, камо ли да атакуваме въоръжена позиция. Л. Стоянов, X, 11. — Мога ли да си премеря ей този костюм? Хр. Смирненски, Съч. III, 191. // Диал. В съчет. с хи. За посочване на нещо, което е надалече. — Попитай в Съвета, ама няма да я [Янка] намериш. — Къщата им .. Ей хи, дето я е
