обреди и направил преглед на войските си. Ист. VII кл, 16. Езически предания.
— Друга(остар.)форма: язйчески.
ЕЗЙЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Бот. Който има форма на език. Кошничката [съцветието на слънчогледа] е облечена в обвивка, която се състои от зелени лис-тенца. По края на кошничката в един ред са разположени езичести цветове. Те са наречени така заради златистожълтото им венче, удължено във формата на езиче. Бтн V и VI кл. 137.
ЕЗЙЧЕСТВО, мн. няма, ср. Предхрис-тиянска и нехристиянска религия, основана на поклонението на много богове; идолопо-клонство. Усамотена поради езичеството си, варварска България — както презрително я наричаха надменните императори, крале и епископи — нямаше приятели, живееше сред врагове. А. Гуляшки, ЗВ, 49. Бащата на Горазд шепнеше някакви странни думи, останали от памтивека, още от тъмното езичество, ала дядо Горазд се отказа от заклинанията и вярваше само на силата на билките. А. Дончев, СВС, 121. Знаеше, че между хората вървят тайни книги, неугодни. Гонеше ги църквата, защото в тях имало езичество и ерес. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 257-258. — Борили са се [апостолите] против езичеството, против старите божества и суеверия. Д. Талев, ЖС, 193. Съществува и трето мнение, което ни разказва, че Борис и неговите боляре са се кръстиле в 861, а последните останки от българското езичество са биле унищожени в 869 година. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 114-115.
— Друга (остар.) форма: язйчество.
ЕЗИЧЕЦ, мн. няма, м. Рядко.Умал. от език1. Детето опита лекарството с върха на езичеца си.
— Друга (остар.) форма: я з й ч е ц.
ЕЗИЧНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който изповядва езичеството; идолопоклонник.
— Но каква ли работа може да има папата с езичниците? — Как! — учуди се Добета.
— Нима не знаете, че българският хан е обещал на германския крал да помисли върху приемането на християнството?! И. Вълчев, СКН, 235. — Византийка съм и дъщеря на императора. Горко ми! Християнката [княгинята] обикна езичник. Ст. За-горчинов, ЛСС, 99. Тези хора се откъсват от своето спокойно и установено всекидневие, за да тръгнат назад през вековете и да търсят скалните рисунки на пещерния човек, на езичника, на номада. Й. Радичков, СР, 73. По вярата може да се раздели всич-кий човеческий род на два големи дяла: на езичници или идолопоклонници и на моно-теисти. К. Смирнов, 3, 69. // По отношение на християнин — човек, който не е приел християнството. — Черква има, дядо, в манастирското селище е.. Аз дип не ходя там. Бог е вред, а черквата е за фарисеи и чернокапци. — Ти що, езичник ли си? Не си ли кръстен в Христовата вяра? М. Смило-ва, ДСВ, 27.
2. Прен. Човек, който се отклонява от приетите като истинни правила и норми. Хлапакът разбираше красотата като нравствена идея, най-глупавото и опасно разбиране..
— Аз съм езичник, Рачиков, и съвсем иначе гледам на тия неща. Ем. Станев, ИК III и IV, 354.
— Друга (остар.) форма: я з й ч н и к.
ЕЗЙЧНИЦА ж. Жена езичник; идоло-поклонница. Сестра ми се спря и се отдръпна от мене. — Тази нощ ще умреш — каза тя. — Нищо подобно — рекох аз, — ти си езичница и затова вярваш в разни глупости! Аз не се боя от кукумявки. К. Калчев, ПИЖ, 127.
— Друга [остар.] форма: язйчница.
ЕЗЙЧНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Езически. Минувам през Форума и се качвам на палатинския хълм. Тъй хубав ми се види днес езичническия свят, щото и най-грозните му страни съм наклонен да гледам със снизхождение. К. Величков, ПССъч. III, 46.
— Друга форма: язйчнически.
ЕЗЙЧНИЧЕСТВО, мн. няма, ж. Остар. Книж. Езичество.
— Друга форма: язйчничество.
ЕЗОПОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Езоп, известен древногръцки баснописец. Езопови басни. Езопов маниер на писане.
О Езопов език. Книж. Езоповски език.
— От гр. собств.
ЕЗОПОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, характерен за древногръцкия баснописец Езоп. — Тоя народ едва ли разбира какво върши. Той е преживял толкова много страдания в робството и., се е изпълнил с езоповска мъдрост и в това дол-но, потиснато битие всички ценности, освен материалните, са станали на каша в главата му... Ем. Станев, ИК III и IV, 545.
О Езоповски език. Книж. Език, който изобилства с алегории, загатвания, за да се прикрие прекия смисъл на изказването, обикн. за заблуда на цензурата. Съзнавах доста-тъчно ясно, че благосклонните и усмихнати лица пред мене все повече застиват в израза на слисаност и тревога. Защото в стиховете ми нямаше и помен от обичайния езоповски език. Б. Райнов, ТП, 238. На Галилей е направено строго предупреждение. Той вече преминава напълно на езоповски език. ВН, 1964, бр. 3872, 4.
— От гр. собств.
ЕЗОТЕРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Рел. Филос. Религиозна или окултна норма, която забранява да се разкриват пред непосветени тайните извори на вярата и знанието.
