ра: първото най-вече в присмеха върху тогавашните езикословци, второто тук-там в епиграми. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (IX 67.
— Друга форма: язикословец.
ЕЗИКОСЛОВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Езикознание. Той често говореше с учените за история, за езикословие, математика и пр. и пр. К. Шапкарев, МЖБМ, 50.
— Друга форма: язикословие.
ЕЗИКОТВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е свързан със създаване, творене на нови езикови единици, думи. Най-старата от познатите досега западноевропейски редакции на историята [за кръвосмешението] е тоя французски езикотворен роман. СбНУ VI, 256.
ЕЗЙЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от език1 (в 1, 3, 4, 5 и 6 знач.). [Баба Доке] загледа го [детето] в устата и забеляза на майката:
— Милке, езичето му не е вързано, шава го насам, натам. Ще приказва и ще пее като славейче! К. Петканов, ОБ, 227. Пред обора се белееше две-триседмично теленце, разкрачено, зажумяло на слънцето, с изплезено езиче. Г. Мишев, ЕП, 80. Хубавицата държеше в дясната си ръка златна камбанка, от която висеше малко езиче. Ив. Мирски, ПДЗ, 185. През дантелената завеса проникна утринната светлина. Жълтото езиче на лампата побледня. В. Геновска, СГ, 462. Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима нале-во и надесно, поспре я, гледа, гледа... виде, че везните наистина са прави. М. Георгиев, Избр. разк., 113-114. А за бравата не си и заслужаваше да посегне човек — беше от най-стария модел, с езиче от вътрешната страна. Ем. Робов, Ст, 1968, бр. 1179, 2. Евтиният тумбест будилник рязко издрънча. Моис скочи, протегна ръка и бутна езичето на звънеца. П. Спасов, ХлХ, 71. Езиче на револвер.
2. Зоол. Дълъг, гъвкав и подвижен израстък в устата на някои насекоми, с който поемат храната си. Малката череша се готвеше да цъфти.. Пчелите сякаш полудяха. Те долитаха от кошерите, ровеха припряно с крачета златожълтите тичинки, пълнеха кошничките си с прашец и протягаха дългите си езичета към цветните дънца, където ухаеше нектарът. П. Бобев, ЗП, 14.
3. Бот. Неголям израстък в основата на листата (при които липсва листна дръжка) при житните и сенникоцветни растения.
◇ Малко езиче. Разг. Небно езиче. Анат. Малък конусовиден израстък на края на мекото небце в устната кухина; мъжец. — Са-левкиевското вино ти гъделичка гърлото и пощипва та по езика; а пастушеското ти окиселява само малкото езиче. Л. Караве-лов, Съч. П, 32.
> Змийско езиче. Разг. Змийски език. Не липсваха бай Киро, Църната Мара и Кичка, на която Домна викаше „змийското езиче“, защото двете все се джавкаха. Б. Болгар, Б, 20-21. Имам остро езиче; остро ми е езичето. Разг. Рязък съм, не съм деликатен, когато говоря или критикувам. Прибирам си / прибера си езичето. Обикн. в пов. Разг. Грубо. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместни или обидни думи; млъквам. Точа си езичето в гърба на някого. Разг. Говоря против някого, нападам някого с думи, реч. През цялото време тая духовита и приказлива селянка си точи езичето в гърбовете на ловците.. Тя казваше, че ловджийската наденица била по аспра на ден. Н. Попфилипов, РЛ, 59-60.
— Друга (остар.) форма: я з й ч е.
ЕЗИЧЕ2, мн. няма, ср. Ирон. Умал. от език2 (в 4 знач.). — Тя е славен човек. Ще видиш! Весела, пъргава, умна, а едно езиче има... като ножче за бръснене. Л. Дилов, ПБД, 106.
— Друга (остар.) форма: я з й ч е.
ЕЗИЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1.Анат. Който се отнася до език1 (в 1 знач.); езиков. Езичен нерв. Езична кост.
2. Езикозн. За звук — който се образува с помощта на език1 (в 1 знач.). Езични съгласни.
ЕЗИЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Остар. Книж. Който се отнася до език2 (в
1, 2, 3 и 4 знач.); езиков. Английский език обема думи и изговори, които показват различните наречия на всички племена, които са са размесили и разбъркали в този остров.., ний можем положително да кажем, че туй население произхожда от смес на антропологически елементи, които показват от своя страна лингвистическите (езични) елементи. Превод, Ч, 1875, кн. 7, 342.
2. Диал. Който говори много; речовит, устат (Н. Геров, РБЯ).
— Друга форма: я з й ч е н.
ЕЗИЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от езиче1. Езиченцето на бебето беше обложено.
— Друга (остар.) форма: язйченце.
ЕЗИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до езичество и до езичник; идоло-поклонски. Природата е знаела, че прачове-ците един ден ще се изкачат на могилата, тук от високото ще се поклонят на своите езически богове и ще искат милост от природните стихии. И. Радичков, ВН, 116. Той се държал твърдо и не искал и да слуша за езическата вяра. Т. Влайков, Съч. II,
212. Сред падината се издигаше столетник дъб и там около него се тълпяха насъбраните хора. До дънера имаше нещо като езически жертвеник и на него димеше огън. Ст. Загорчинов, ДП, 452-453. Хан Крум извършил пред очите на византийците езически
