около езикови въпроси. СбАСЕП, 56. Произлизаха неприятни езикови недоразумения между освободители и освободени, които взаимно се титулуваха „братушка“. Ив. Вазов, Съч. IX, 47. Географската и историческата наука много държат за запазване на старинните географски имена като езикови и исторически паметници. П. Делира-дев, БГХ, 15. Със симпатия Симеон Радев се е отнасял главно към Петко Славейков.. Той помества неговите възхитителни речи, които са образец и на жива политическа мисъл, и на езиково творчество. П. Зарев, СРНИ (С. Радев, ССБ I), 13-14. Езиковото майсторство значи много, но само с негова помощ художник не може да се стане. Потребен е преди всичко вътрешен живот. Ив. Богданов, СП, 321. Една и съща мисъл може да има различна езикова форма. Псих. X кл, 126. Езиков спор. Езикова култура. Езиково развитие. Езиково родство. Езикова редакция. Езиково училище. Езикова гимназия. Езиково упражнение.
ЕЗИКОВЕД м. Учен, специалист по езикознание; лингвист. Гръцките историци и писатели., са назовавали Стара планина Аемон.. Около тази дума между езиковедите има голям спор. И. Радичков и др., ГСП,
5. Cm. Л. Костов беше учен етнограф и езиковед, вещ познавач на бита на българския селянин и работник — еснафин. Т, 1954, кн. 4, 12. Много езиковеди считат волапюк за първия изкуствен език. К, 1963, кн. 8, 37.
— От рус. языковед.
ЕЗИКОВЕДЁНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Езикознание. Преимуществата, които биха произтекли от нея за народното образование на сичките славенски населения.. и най-подир за самото изучение на славенското езиковединие, — са тъй очевидни. Ч, 1875, кн. 5, 200-201.
— От рус. языковедение. Друга форма: язиковедё-ние.
ЕЗИКОВЁДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Езиковед, лингвист. По-значителни като идеен подтик или сърдечни изживявания са срещите с Вилхем Хумболд, гениалния езиковедец, който пише дълбокомислен и тънък естетически коментар към Херман и Доротея. М. Арнаудов, Г, 48.
— Друга форма: язиковёдец.
ЕЗИКОВЕДКА ж. Жена езиковед.
ЕЗИКОВЕДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до езиковед и до езиковеде-ние. Езиковедски изследвания. Езиковедска наука.
— Друга остар. книж. форма: язиковёдски.
ЕЗИКОВЁДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Езикознание.
— Друга форма: язиковёдство.
ЕЗИКОВЁДЧЕСКИ, -а -о, мн. -и, прил. Остар. Езиковедски. Силно двусмислени са и пасажите, посветени на чепинското българомохамеданско население.. Тук заслужава езиковедческо внимание и изразът: „да участвуват в потушаването на въстаналите българи“. Н. Хайтов, П, 195.
ЕЗИКОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Езиков2. Мястото не ни позволява да се разпростираме надълго, за да можем изчерпа всичката езиковна хубост., на тези преводи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 234.
ЕЗЙКОВО. Нареч. от езиков2. Пенов, познавайки добре народната поезия, избираше по-добри приказки и стихотворения, а Елин Пелин ги дообработваше езиково. М. Герасков, СбАСЕП, 161.
ЕЗИКОВО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до език2, напр.: езиково-граматичен, езиково-стилен, езиково-мисловен и др.
Друга (остар.) форма: я з й к о в о-.
ЕЗИКОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Наука за езика2 (в 1,2,3 и 4 знач.) и законите на неговото развитие; лингвистика. Венцеслав е отличен студент, професорът по езикознание го готви отсега за свой асистент.
О. Бояджиев, П, 87. Тука трябва да кажа още, че г. Кръстьович ме оборва с граматиката на Добровскаго, която е писана още преди 50 годин, когато словенското езикознание се намираше в пелените си. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. XI и XII, 199-200. Българско езикознание. Общо езикознание. Сравнително-историческо езикознание.
— Друга (остар.) форма: язикознание.
ЕЗИКОСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до език2, до словото. Страшимиров съпоставяше „водител“ и „водач“ с „писател“ и „писач“ и настояваше, че окончанието -тел в съществителни имена за човек изтъква по-високо отправяне на духа.. Аз не се съгласих изцяло с това негово твърдение и го замолих да напише езикословна статия „Водител, а не водач“. СбАСЕП, 56. Г. Богоров е поченал да издава списание „Книговище“, целта на което е да прави бележки върху езикословната част на всяка новоиздадена българска книга. Ч, 1875, кн. 5, 220. От надошлата из разни места на Македония българска интелегенция се разискваха разни въпроси: черковния, по училищата, по читалищата и прочее ставаха препирни езикословни и вероизповедни. Лет, 1909, 177.
— Друга (остар.) форма: язикословен.
ЕЗИКОСЛОВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Езиковед. Неофит Рилски, баща на учителите и езикословците, който создаде първата наша граматика, е от Банско... Хр. Бръзицов, НП, 147. Твърде нарядко се показва зад тромите изрази трепетна искрица от шега или острото езиче на сати
