ват на различни езици. Г. Караславов, ОХ IV, 312. Сега пък беше ред на Юмер бей да се изненада.. Бедрие ханъм разбра, че днес двамата говорят на различни езици. Д. Мантов, ХК, 56. Държа някакъв език; държа език на някакъв. Разг. Говоря по някакъв начин или по начин, присъщ на някого. — Дъщеря било това! Да я отгледаш от парче месо, дето се казва, и на туй отгоре да ти държи такъв неприличен език! Св. Минков, РТК, 115. Донко Петров и докторът не се стърпяха да покажат недоволството си пред Славчо Куртоолу и Ла-заря, задето ги подвели да държат лош език пред даскал Стефана. Д. Немиров, Б, 53. — Я дръжте по-приличен език! — избухна той внезапно. — Какъв сте вие, че да ми заповядвате. Пред вас стои български подпоручик, а вие нямате дори и пагони на ефрейтор... П. Вежинов, ВР, 268. Тя държеше език на уличница. Зли<те> (лоши<те>) езици. Хора, които съчиняват и разпространяват клюки, клевети; клеветници. — Никакво връщане! Ще се върнеш да кукуваш сам! Да ме носят злите езици по село, че не мога да гледам баща си. Н. Хайтов, ДР, 57. В миналото името й беше сплетено с имената на двама видни търговци от града. Но това говореха може би само злите езици. М. Грубешлиева, ПП, 28. Лоши езици разправяха, че когато полкът им бил на почивка в Беломорието, Юрталана се поразшъ-тал и докачил доста жълтици от изгладнелите богаташи по оня край. Г. Караславов, С, 95. Змийски език. Разг. 1. Човек, който е склонен да говори с остри, язвителни думи. Не мога да го търпя. Той е змийски език. 2. Остри, язвителни, хапливи думи. Женски фасони. Змийскил език, две сълзи, тръшкане на канапето. И. Попов, ББ, 37. Всеки се боеше от нейния змийски език. Зная си езика. Разг. Обикн. с отриц. и в пов. накл. Внимавам какво говоря, преценявам какво трябва да говоря и какво не. — С тях отидоха и белогвардейците — чуваше се гласът на писарчето от свещоливницата. — Не са белогвардейци, а руски емигранти. Ти да си знаеш езика! — басово го кастреше Топалов. Ем. Станев, ИК III, 220-221. Зачервен, запотен, бай Фильо не знаеше езика си. Как ли не наричаше Садет, Милко, тукашните хора. Б. Несторов, АР, 87-88. Имам остър език; остър ми е езика. Разг. Рязък съм, не съм деликатен, когато говоря или критикувам. — Пандов е нервен, сприхав и ... как да ви кажа... има остър език. М. Мар-чевски, П, 170. На български език, говоря, приказвам и под. Съвършено ясно, разбираемо, недвусмислено (говоря). Какво се правиш, че не ме разбираш? Говоря ти на български език. Намирам / намеря общ език. Обикн. с някого. Книж. Стигам до разбирателство с някого, до общо мнение, схващане. Обясних му надълго и нашироко, че е написал фейлетона си много културно, че има чувство за хумор и че владее правописа. — Проблемът ви обаче е дребничък — казах.. — Ясно е, че с вас няма да намерим общ език — хладно каза Шперлинг. Хр. Пе-литев, ХО, 129. И Пазвантоглу, и Тръсте-никлиоглу започнали кариерата си като дребни размирници.. По едно време дори., изглеждало, че те ще намерят общ език и ще установят взаимодействие. В. Мутафчиева, КВ, 252. Не зная мярка на езика си. Разг. Не внимавам какво говоря, не преценявам какво трябва да се каже и какво да се премълчи. Като не знаеш мярка на езика си, ще има да теглиш. На развален език, говоря, пиша и под. Разг. За чужд език, който не зная, не владея добре — неправилно, с много грешки (говоря, пиша). Павел седеше на стълбата и препрочиташе десети път писмото.. То бе подписано от някоя си Любица, почваше с нежности, написани на развален език, и свършваше със закана. Елин Пелин, Съч. III, 57. Нямам общ език с някого. Книж. Трудно ми е да поддържам разговор, да общувам с някого поради отчуждаване, различие в културата, интересите и др. Ние се търсехме един друг
— предишните, ония от мирните години — и не се намирахме: някои липсваха, отсъстващи завинаги, с други нямахме вече общ език. К. Константинов, ППГ, 328. А тия стари познайнства на жена му с хора от тоя чужд за него, тъй наречен артистичен свят, винаги му бяха неприятни и стесняващи. Тя, да, тя се разбираше добре с всички, но той нямаше общ език с тях. К. Константинов, Избр. разк., 106. Остър език. Разг. Рязко и открито говорене или критикуване. Уважаваха го и другите работници, защото съзнаваха, че в острия език на Пандов няма злоба, а желание да се оправи работата. М. Марчевски, П, 183. Някога поп Богомил бил затворен от същите тези отци в манастирската кула на хляб и вода.., за да измоли опрощение. Трябвало да се превие буйният нрав на попа, да се смекчи с наказание острият му език. М. Смило-ва, ДСВ, 10. От езика си тегля (патя). Разг.
1. Говоря смело, открито, критично, поради което изпадам в неблагоприятно за мене положение. Никой не ти е крив, че си загуби приятеля. Само от езика си теглиш. 2. Говоря неуместно, необмислено, безотговорно, което ми създава неприятности. С езика си свалям (снемам) звезди. Разг. Умея да говоря, разказвам много хубаво, увлекателно; сладкодумен съм. Смешение на езиците. Книж. Голяма неразбория, объркване сред някаква група хора, в някакво общество.
— Друга (остар.) форма: я з й к.
ЕЗИКОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Анат. Който се отнася до език1 (в 1 знач.). Езиков нерв. Езиков мускул.
ЕЗИКОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Който се отнася до език2 (в 1,2,3 и 4 знач.). Друг път разговорът ни се въртеше все
