въздействува, не вълнува зрителя, не „прехвърля рампата“, както се казва на театрален език. Т, 1954, кн. 4, 40. Не зная защо бяха го кръстили Прашилник. Затова ли, защото ходеше овален., и прашен., или затова по-право, че беше снажен и едър; защото на особения казанджийски език прашилник знаменуваше едър, снажен човек. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39. Обущарски език. Печатарски език.
4. Само ед. Начин на изразяване, присъщ на дадено лице; индивидуален стил. — Прочетох ги [възванията]. Но кажете, Каравелов ли ги пише? — Централният комитет. — Вие пак... Познавам аз езика, стила на Каравелов... Ст. Дичев, ЗС II, 497. — Млада булка си оставил! — обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си: — Буйна е младежката кръв, момчета! Недейте се чуди, че излизат неверни млади невести, оставени от юнаците си! Елин Пелин, Съч. I, 11. Ние познаваме чия е тази статия по нейните мисли, по нейния език и по нейното криво-писание. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 138. // Обикн. със съгл. опред. Начин на изразяване, който се характеризира с определени черти, свойства (изразени с определението). Ораторът имаше цветист, образен език. А Учителят говореше на прост, достъпен език.
5. Способност на човека да говори; реч. Тъй като се отърва., от действието на афио-на, който бе турен във виното от капита-нина, берберинът в тази минута беше си възвърнал изгубения ум и език. Н. Михай-ловски, ПА (превод), 78.
6. Съвкупност от движения на тялото, от звукове и др., които се използват от животните, птиците и някои насекоми при общуването помежду им (напр. предупреждение за опасност, съобщаване, че е намерена храна и др.). Премъдрият цар Соломон., разбирал езика на пилците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. В селото не се намираше човек, който да разбира от езика на ластовиците, но тя го разбра със сърцето си. К. Петканов, СВ, 64-65. Благодарение на остроумните опити и наблюдения на немския природоизпи-тател К. Фриш в основни линии „езикът“ на пчелите е станал разбираем и за човека. ВН, 1961, бр. 3003, 4. Език на животните.
7. Безсловесна знакова система за предаване на информация. Отразявайки в своите модели свойствата и взаимоотношенията на явленията, математиката изработва своя символичен език. Вселена 69, 4. Желанието на физиците е всяка физическа закономерност, даже и най-сложната, да се изрази на стройния и дълбок математически език. Матем., 1966, кн. 2, 16. Чертежът е едно от най-добрите средства за предаване на научната и техническата мисъл, затова е прието да се казва, че чертежът е „езикът на техниката“. Маш. IX кл, 28. Последната задача е да се сведе стратегията до редица от команди, преведени на машинен език. Математ., 1968, кн. 5, 19. Език на формулите. II Прен. Безсловесен начин на общуване. Те вече не само се поглеждаха, те водеха разговори с немия език на очите си. Ем. Манов, ДСР, 379. Фактите са винаги много опасни и измамни за лъжците и глупаците. Те се страхуват от тях, защото опитът ги е научил поне да разбират, че езикът на фактите е по-ясен от., техните лъжливи или глупави думи. Т. Генов, ДОД,
8. Прен. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от изразни средства в изкуството. Тя влезе с Цонка в манастирския параклис., и видя изографисания в дебър-скочервено и царскосиньо купол светиите и Исус. В играта на топлите, живи краски., тя сякаш виждаше Костадиновата душа, сякаш в тия минути очите й се бяха отворили за езика на боите. Ем. Станев, ИК III и IV, 512-513. Маестро Атанасов е един от основателите на нашата битова реалистична опера.. Голямо влияние за оформяване на музикалния му език има народната песен. Пеене VIII кл, 56. Лаконични в своя графичен език и пълни със социално съдържание, са и двете гравюри на Тодор Динов. ВН, 1960, бр. 2625, 4. Езикът на съвременната.. архитектура трябва да бъде ясен и достъпен. А. Дамянов, ЖС, 23.
9. Прен. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Особеност, характерен признак на предмет или явление, който го характеризира, но е достъпен за човек, който го познава много добре, отблизо. — За нас трябва човек — добър стопанин. Да разбира езика на земята... Кр. Григоров, Н, 116. — Понеже напускаме морето.., аз желая да послушам шума му отблизо.. Поетите уверяват, че те разбират езика му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 122. Змеят: Струва ми се, че им [на цветята] слушам смеховете, долавям им скришните думи!... Цена: — Ти разбираш ли от езика на цветята? П. Тодоров, Събр. пр II, 316. Дълбока есен е сега, / но ти разбираш ли езика / на тая пустота велика, / на тая чемерна тъга? Н. Лилиев, Ст 1932,
85.
10. Воен. Военнопленник, от когото могат да се изтръгнат сведения за неприятеля.
— Заловен пленник по военному се нарича „език“. Пипнеш ли приказлив „език“.., половината от военната работа е свършена. П. Вежинов, ЗЧР, 64. Когато разузнавачи успявали да доведат от немските линии някой „език“, генералът оставял на началника на оперативния отдел да го разпитва за числеността на бойците, на оръжието и позициите им. П. Славински, ПЩ, 401.
— Горе на рида на един хвърлей е царският друм. Войводата Момчил рекъл да му хванем език. Все ще мине някой: я заблудени соколници от царската челяд, я царски
