сдържа езика си. Г. Райчев, Избр. съч. I, 133. — Сърцето ми взеха тия айдуци, видите ли ги! — Сдържай си езика, Вихрушка!
обади се от ъгъла председателят. Ст.
Даскалов, ЕС, 50. С изплезен език. Разг. Силно изморен, обикн. от тичане, бързо ходене, изкачване. — Тичай в Преспа! Ама ще тичаш! Шест часа път, ти ще ги вземеш за три.. Предателите тичаха към Преспа с изплезени езици. Д. Талев, ГЧ, 445. До върха стигнахме с изплезени езици. Схванат в езика. Разг. Който не може, не умее да се изразява добре. В езика тя бе малко схваната, / а той бе едър и плешив. Хр. Ясенов, Събр. пр, 127. Сърби ме езика. Разг. Много ми се иска, изпитвам силно желание да кажа, да разкажа нещо. Хаджи Ровоама я сърбеше езикът да каже откритието си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 64. Между гостите селяни пролази тих смях. Все пак един от тях сякаш не се задоволи само със смеха — бе пак този Димитър. Сърбеше го езикът да разчопли всичко. Ст. Загорчинов, Избр. пр П1, 339. Тежи ми на езика. Диал. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което съм премълчавал. Манол млъкна и не знаеше какво по-нататък трябваше да каже. Това беше всичко, което тежеше на езика му. Ив. Мартинов, М, 117. Турям / туря (турвам / турна) на езика си някого. Диал. Започвам да злословя за някого, да го одумвам. Една жена го [Богдан] забеляза, усмихна се, побутна другарката си и дяволито подхвърли:
— Добро, я се покажи, тебе иска да види! Сжени на глава не се излиза.. Ще ги разсърди, ще го турят на езиците си и цял ден ще го подмятат по врати и хоратй. К. Петка-нов, X, 60. Ужилила ме оса под езика; ухапала ме пчела (оса) за езика. Диал. Пона-пил съм се и мъчно говоря; пелтеча, фъфля. Уста имам, език нямам. Разг. Не обичам да приказвам, да споря, кротък, тих съм по нрав. — Ей го тоя, дето иде с очилата... Като чекист ходи и дебне да накладе някого на огъня. Така че внимавай. Уста да имаш, език да нямаш. Ст. Даскалов, ЕС, 347. Чеша си езика. Разг. Пренебр. Говоря празни приказки. — Знаеш, на воденицата идват всякакви хора.., спорят там, чешат си езиците, бистрят политиката. Г. Кара-славов, ОХ III, 142. — Ти познаваш ли нещата в Старосел отблизо или си решил да си чешеш езика само? Ст. Марков, ДБ, 14.
— Друга (остар.) форма: я з й к.
ЕЗИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Езикозн. Система от звукови, речникови и граматични средства, сетивно възприемани, която служи за словесно изразяване на мислите и е най-важното средство за общуване в човешкото общество. — Около тебе звучи български език, тупат български сърца, всичко ти е родно, свое. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. Тук, в тоя прекрасен кът, съм научил нашия хубав език. Елин Пелин, ПБ,
6. Този момък [Иречек] знае всичките славянски езици, а може да пише още на фран-цузки и немски. А. Каралийчев, ПГ, 186. Особено много ме унисаше Софронието със своя старинен език. Ст. Чилингиров, ХНН, 227. Паисий се обръща към онези, които искат да четат и изучават неговата история; учи ги да пазят езика и народността си. Б. Пенев, НБВ, 50. Българската книжнина ся обогатила с много преводи от гръцки език. ВИ, 122. На секиму говори по езика, ако искаш да те разбира. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 294. Най-сладко е езикът и най- горчиво е пак езикът. П. Р. Славейков, БП I, 285. Старобългарски език. Руски език. Устен език. Писмен език. Богат език. Беден език. Съвременни езици. И Езиковата система като предмет на изучаване или преподаване. Маргаритка вдигна глава от учебника си по български език. П. Незнакомов, МА, 29. Като бях ученик в гимназията, аз много не обичах да уча латински и гръцки езици. Т. Влайков, Д, 1890, кн. 11, 494. Училището е направено на добро място.. В него са преподават три езика: арабски, гръцки и французки. С, 1872, бр. 34, 270. Днес в България от простотата на народа, от безсовестността на някои учители., истинното учение е пренебрегнато и са ударили сал езици да учят. Г, 1863, бр. 8, 61. Изучавам чужди езици.
2. Само ед. Езикозн. Разновидност на общо-народната езикова система, която се характеризира предимно със своеобразен речник и е свързана с определени сфери на общуването; стил. Обръщайки се към Каравелов, Кевенхюлер говореше на френски, но много бавно и отчетливо, с което искаше да подчертае, че е готов да улесни един човек, който не дотам познаваше дипломатическия език. В. Геновска, СГ, 95. Есхач се поклони и се обърна към братята на най-из-тънчен ромейски дворцов език: — Сърцето ми е слабо да побере, моята радост от това запознанство! Й. Вълчев, СКН, 250. В драматургията неизмеримо голяма роля играе разговорният език. Н. Лилиев, Съч. III, 330. Поетически език. Вестникарски език. Канцеларски език. Технически език. Политически език.
3. Езикозн. Разновидност на общонародната езикова система, която се употребява от ограничен кръг хора, упражняващи една и съща професия, дейност; професионален език, социален диалект. И когато времето не бе ветровито и студено, когато бе истинско „рибно време“, както се казва на рибарски език, тогава той [бай Младен] напълваше до обяд кошничката си и потегляше за София. Д. Калфов, КР, 47. Представите, асоциациите на наш актьорски език ние наричаме виждане с вътрешен извор. Т, 1954, кн. 5, 19. В нашите спектакли твърде често се забелязва следното явление — актьорите на пръв поглед правят всичко жизнено правдиво.. Въпреки това тяхната игра не
