не млъквам! Но хората ставаха все по-мрачни,., и аз най-после посвих езика си. А. Страшимиров, А, 333. Потя се (изпотявам се / изпотя се) <и> под езика. Разг.
1. Мъча се много при извършване на нещо, обикн. в работата. Онез, които сме останали, / се потехме и под езика, / работехме къде що хванем, / работехме като добитък. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45.
— Всеки българин и под езика си ще се поти от зорлък. К. Странджев, ЖБ, 50.
2. Шег. Много ми е студено. „Ще се спи, че ще се изпотим под езика“ — виках на Никола. „— Легни, каза той близо до мене да се топлим!“ Ив. Докторов, ЗД, 78. Почесвам си / почеша си езика. Разг. Ирон. Говоря празни приказки за известно, обикн. непродължително време. Аз ускорявам крачките
— не желая „субектите“., да се срещнат преди мене и да си чешат езиците за „моя сметка“! Др. Асенов, СВ, 58. Пресъхва ми / пресъхне ми езика. Разг. От силна уплаха или вълнение усещам сухост в устата си и ми е трудно да говоря. Не можех да продължа да говоря. Пресъхна ми езикът. Прехап-вам / прехапя език; прехапвам си / прехапя си езика. Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение, учудване или възторг от нещо; изплашвам се, стресвам се, смайвам се. Като се покачихме на едно възвишено място.., ние трябваше да преха-пим език, трябваше да спрем марша си за няколко минути. Нещо невероятно! Равнината напредя ни представляваше море от хора, от кола, от добитък. 3. Стоянов, ЗЁВ II, 45. Още отдалече забеляза [Бате Коле], че под дъбчето седи човек, но не го позна. — Хубава сянка си избрал в тая жега. Хайде, ставай да те водя на нивата! Изведнъж погълна думите си, прехапа език. Пред него се повдигна от земята Али Пехливан със зелено от злоба лице и стиснати зъби. К. Петканов, X, 174-175. 2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам някаква тайна. Аз прехапах език, за да не кажа нито дума повече. Прибирам си / прибера си (събирам си / събера си) езика. Разг. Свивам <си> / свия <си> дългия език. Разг.; Свивам си / свия си езика <зад зъбите>. Разг. Грубо; Сбирам си / сбера си езика. Диал. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместни или обидни думи; млъквам. —Лельо, събирай си езика! Не позволявам да говориш за жена ми така, разбра ли? И. Петров, МВ, 72. Свещеникът я гледаше мрачно, после отсече накъсо: — Слушай какво ще ти кажа, како Нейке, — да си свиваш дългия език, да не изпуснеш някоя дума пред Найдена или пред баща му! Г. Райчев, ЗК, 112. — Свивай си езика зад зъбите, да не го прехапеш ай сега! П. Тодоров, Събр. пр II, 360. Пущам език от аршин повече. Диал. Много приказвам. Развързвам / развържа език; развързвам си / развържа си (отвързвам си / отвържа си) езика. Разг. Започвам да говоря много, обикн. за неща, които би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се. Бае Балашко развързваше език само между хора от своята пора и то ако са еснафи. А. Страшимиров, К, 21. Седнаха на масата да пият.. Нейко развърза език и заразправя разни слухове. К. Петканов, МЗК, 233. Казакът започна да си развързва езика и всички в кръчмата наблюдаваха с изпънати шии този нов и непознат за тях човек.. — Та той бил цял ад-вокатин, поразията, — чудеше се шепнеш-ком някой... Г. Караславов, СИ, 103. Развързвам / развържа (отвързвам / отвържа) езика на някого. Разг. 1. Обикн. за спиртни напитки — ставам причина някой да говори много, да се разприказва и обикн. да каже неща, които би трябвало да премълчи. Виното развърза езиците на жените. Вдовицата Нона все по-често започна да кърши смях. К. Петканов, ДЧ, 112. Великодушното питие го оживи и развърза още повече езика му. Ив. Вазов, Съч. XVI, 25. Интересът, с който ние слушаме всички истории около съпротивата в този край и специално за съпротивата в Буковец, развързва постепенно езиците на нашите домакини. Г. Караславов, Избр. съч. III, 282. 2. Ставам причина някой да почне да говори по-сво-бодно, по-леко и повече. Има билки, дето могат да променят човек, кога поиска: този, дето цял живот е мълчал, току виж, билката му развързала езика — иди тогава, че търси друга билка да го върже! Ст. За-горчинов, Избр. пр III, 343. Развързвам си / развържа си езика. Разг. Разприказвам се и казвам неща, които би трябвало да премълча, да запазя в тайна. — Не съм никакъв княз, ами съм стотник и се казвам Йосиф. Запомни това и го кажи на другите. Ако някой си развърже езика и ме издаде, едва ли ще има възможност някога да проговори! А. Гуляшки, ЗВ, 357. Режа под езика на някого. Разг. 1. Карам се много, мъмря строго някого, наказвам някого за нещо.
— Ще си отваряме очите на четири — им бе поръчал Милан. — Шумка да шумне, ще стреляте. Ха стане нещо, ха да му правите сметка. Околийският началник ще реже под езика ни на всички! Кр. Григоров, ОНУ, 136. 2. Измъчвам някого, за да признае нещо. Рязвам / резна под езика на някого. Разг. Обикн. се. Скарвам се остро на някого, смъмрям го; наказвам някого за нещо.
— А колко декара зася есенес? Още тогава трябваше да ти резна под езика, ама не съм догледал. Сега ще си платиш дяволъка. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 207, 2. Сдържам си / сдържа си езика. Разг. Обикн. в пов. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместно или обидни думи; млъквам. Стан знаеше, че брат му скита по кръчмите и пие, че лоши хора си устройваха с него шеги и че Дико не умееше да
