сърцето, това му е на езика. <Като> с език лизан. Диал. Който е много гладък и чист. Стените бели, гладки, като с език лизани. Крава ми езика изяла. Диал. Ирон. Мълча, не проговарям нищо. Кълча си (чупя си) езика. Разг. 1. Мъча се да произнеса някоя трудна или непозната дума. Схватлив и при-родно интелигентен, той четеше, самообразоваше се, чупеше езика си, усвояваше нови думи, нови изразни форми, нови привички. Г. Караславов, ОХ IV, 208. Докато свикна да вика на кръчмите „атракционни заведения“, доста си чупи езика. В. Пламе-нов, ГШ, 49. 2. Мъча се да говоря на чужд език, който не зная добре. Опитваше се да говори по френски, но само си кълчеше езика. Лежи ми на езика. За чужд език или словесно художествено произведение — зауча-вам и произнасям нещо лесно, без затруднение. Английският език не ми лежи на езика, но френски с удоволствие уча. Меля с езика си. Разг. Непрекъснато говоря, много съм бъбрив. Че кой е Бочо? Аз ли ще го обяснявам? Ама ти ме караш да меля с езика си известни на цял свят истории. Д. Въ-лев, Ж, 34. Моят съквартирант не млъква, непрекъснато мели с езика си. Мотае ми се на езика. Разг. Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа. На върха на езика ми е. Разг. Премислил съм думите си, те са готови и остава само да ги кажа, произнеса. Неведнъж в пристъп на злоба и отчаяние този въпрос беше изниквал пред Манев, затова и отговорът му беше сега на върха на езика му: — При една спокойна обстановка и главно без присъствие на руснаци у нас., тия господинчовци не биха останали в казармата и половин час.
В. Нешков, Н, 142. Като че всичко бе на върха на езика й и чакаше да се откъсне. Най-любимите й приказки бяха женитбите. Кр. Григоров, Р, 230. На езика ми е. Разг. 1. Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа. Почакай, на езика ми е името на това лекарство, сега ще ти го кажа. 2. Изпитвам силно желание да кажа нещо. Дамян се окашля: ще рече, искаше да добави нещо. — Кажи, щото ти е на езика, Дамяне — обърна се Ивайло към него. Ст. Загорчинов, Избр. пр 1П, 234. Бе на езика му от дълго време, но отново го премълча и го доядя на самия себе си. К. Колев, ТЕ, 76. Не ми седи езика зад зъбите. Разг. Не мълча и казвам нещо, което не трябва. Не споделяй всичко със съседката си, че не й седи езика зад зъбите. Не ми спира езика. Разг. Непрестанно говоря, голям бъбривец съм. Моята баба не знае да мълчи, езика й не спира. Не мога да си завъртя езика. Разг. Не умея, не мога да говоря. — Дебела глава! Една дума не може да каже. Не може да си завърти езика. И. Йовков, ЖС, 89. Няма да ми се откъсне (отяде) от езика. Диал. Няма да ни стане по-лошо, по-зле. — Няма да ти се откъсне от езика, ако ми кажеш сладка дума и ако ме наречеш "благородие7 Л. Каравелов, Хр. Ботев, ЗК, 213. Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езика. Хр. Ботев, Съч. 1929, 110. Окършвам си / окърша си (очупвам си / очупя си) езика. Разг. Усвоявам след продължителни упражнения начина на говорене на чужд език, някаква реч и под.; почвам да говоря плавно, с лекота. Петнайсет пъти го повторихме: хем те си правиха джум-буш и примираха от смях, хем аз си окър-ших езика тъй, че сетне, когато ме извадиха на съд — занемяха и прокурорите, и съдията. Н. Хайтов, ДР, 140. Отлепвам / отлепя език. Разг. Проговорвам. Момчето така се вълнуваше, че едва отлепи език. Отпускам си (отпущам си) / отпусна си езика. Разг. Приказвам повече, отколкото трябва, обикн. неуместни неща. — И само защото не вярват в победата на Хитлер, вие ги подвеждате под отговорност?.. —Достатъчно е и само това — усмихна се Захаров. — А наш Спиро си беше отпуснал езика и бръщолевеше какво ли не. Д. Ангелов, ЖС, 143. Отрязвам си / отрежа си езика. Разг. Напълно съм уверен, сигурен, че нещо ще стане, че е така. Иван Недялкови-ят ще да я грабне [Кара-Вельовата дъщеря], отрязвам си езика. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177. Пепел ми на езика. Разг. Да мълча, да не приказвам (употребява се при опасение да не се случи или да не се разчуе това, за което се говори). Пепел ми на езика, за това няма да приказвам. П. Велков, СДН, 385. Попадам / попадна на езика на някого. Разг. Одумват ме, някой говори по мой адрес, обикн. клюки, подигравки и под. Всички [гимназисти] познаваха неговата жизнерадост и остроумие. Никой не желаеше да попадне на езика му — Спас умееше да осмива неподражаемо и другите, и себе си. Д. Жотев, ПМИ, 13. Поразвързвам / пораз-вържа езика на някого. Разг. 1. Обикн. за спиртни напитки — ставам причина някой да почне да говори малко повече и да каже някои неща, които би трябвало да премълчи. Ракията бе поразвързала езика му. Елин Пелин, Съч. II, 22. Поразвързвам си / поразвържа си езика; поразвързвам / по-развържа език. Разг. Започвам да говоря малко повече, като понякога казвам и неща, които би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се. Хората си поразвър-заха езиците, поразшетаха се, започнаха да споменават не само за мерата, но и за много други работи, които бяха станали през депутатството на селския първенец. Г. Караславов, Тат., 119. — Не удържах... и поразвързах повечко езика си, отколкото трябваше... К. Калчев, ЖП, 289. Посвивам си / посвия си езика. Разг. Започвам по-малко да говоря и да внимавам какво говоря. В кръчмата ме посрещнаха нехайно.. Все пак малко по малко почнаха да ме разпитват. Пък аз това и чаках: като заговорих,
