Page:RBE Tom4.djvu/744

отвори уста, изглеждаше, че езикът му е вързан на възел — не можеше да каже свяс-тна дума. В. Мутафчиева, ЛBC I, 113. Езикът ми се връзва / върже (схваща / схване). Разг. Изгубвам способността да кажа нещо, не мога да проговоря поради някакво силно преживяване, обикн. страх, уплаха, изненада или вследствие на някакво тежко заболяване. А старият все унесен, все хърка и гърдите му се подигат, подигат. По едно време той току скочи, погледна я, искаше да каже нещо, но не можа: езикът му беше се вързал. И. Йовков, В АХ, 180. Когато получих телеграмата със страшното известие, не можах да кажа нищо — езикът ми се беше схванал. Езикът ми се заплита / заплете (преплита / преплете, сплита / сплете, плете). Разг. Говоря трудно, изговарям думите неясно, неразбрано, обикн. защото съм в пияно състояние, поради силно смущение или вследствие на някакво заболяване. От първите още думи, които произнесе, видяхме, че езикът му се заплита и говори с мъка. К. Величков, ПССъч. VIII, 69. Еньо стоеше зад тезгяха съвсем пиян, наливаше някому и говореше нещо, но езикът му се преплиташе и устата му се кривяха така грозно, че нищо не му се разбираше. Елин Пелин, Съч. III, 149. Мене ми се сплете езика. Не зная какво щях да ти кажа. П. Тодоров, Събр. пр II, 288. И сили се Младен да викне да попита, / а смотолевено езика му се сплита. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 195. Езикът ми хвана мазоли. Разг. Омръзна ми, дотегна ми да казвам, да повтарям едно и също нещо. Езикът по-къс. Разг. Предупреждение към някого да говори по-малко или да си подбира внимателно думите, за да не каже нещо неуместно или за да не издаде някаква тайна. — Брей, чоджум, езикът по-къс... че режа език вече! Ив. Вазов, Съч. VIII, 141. Езика ти ще отрежа, ще откъсна; езика ти отрязвам. Разг. Предупреждение, закана към някого за жестоко наказание за казани думи или ако някой смее да каже, да издаде нещо. — Мино! — рече й Матей страшно. — Ако изтървеш макар една думица, езика ти ще отрежа! Д. Ангелов, ЖС, 274. — Езика ти ще о-о-о-откъс-на, ако чуя някъде излишна при-при-приказ-ка! П. Ангелов, Ж, 191. Заплитам / заплета (преплитам / преплета, сплитам / сплета, плета) език; заплитам си / заплета си (преплитам си / преплета си, сплитам си / сплета си, плета си) езика. Разг. Говоря трудно, изговарям думите неясно, неразбрано, обикн. защото съм в пияно състояние, поради силно смущение, страх или вследствие на някакво заболяване. Поръчваха щедро, пиха вино и Ванко, несвикнал да пие, почна да сплита език. М. Грубешлиева, ПИУ, 52. Ненко срещна погледа на Райка.. И затова се забърка, заплете езика си и не можа да си доизкаже приказката. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 46. — Сега ще видиш какъв грог знам да правя! — (Мисис Лемб с ужас констатира, че той плетеше езика). В. Измирлиев, СбСт, 385. И той дава думата на бай Ми-тъо Пастира. Понеже бай Митьо си преплита езика и поради тази причина нищо не му се разбира, няколко войнстващи доброволци веднага започват колективно да превеждат думите. Ст, 1965, бр. 1005, 2. Иде ми (идва ми) на езика. Разг. Хрумва ми да кажа нещо, готов съм да кажа нещо, без да съм го обмислил, механично, неволно или по навик. Беше му така накипяло отвътре, че ругатните на овчаря в сравнение с това, което му дойде на езика_ь щяха да звучат като сърдити закачки. Й. Попов, ИЖП, 31. Изплезвам / изплезя език. Разг. Изморявам се много, обикн. при тичане, бързо ходене, изкачване. Бежанците, изплезили език, вмъкнаха се в първата улица. Ив. Вазов, Съч. XXV, 39. Изтървавам / изтърва езика си <от зъбите>; изтървавам / изтърва език. Разг. Казвам нещо, обикн. неволно, което е трябвало да се крие, да се премълчи или е неуместно да се говори. — Не си вчерашна да не знаеш, че мойта работа е голяма и че трябва добре да я гледам.. — Пуста да опустее тази твоя работа! — изтърва език Мита, без да иска. К. Петканов, ЗлЗ, 225. —Джоне!... — рече той [Стоичко]. —Да лъжа хората на връх Божич... Аман, грешно е, братко.. — Слушай, да не изтървеш езика си?... После няма да видиш ни грам брашно. Д. Димов, Т, 167. —Да не би тя да ти е казала нещо да додеш да ми кажеш?.. — Тъкмо. Намерил си. Не други, ами стрина ще си изтърве от зъбите езика. П. Тодоров, Събр. пр II, 169. Имам дълъг език; дълъг ми <е> езика. Разг. Много приказвам и често говоря необмислени, неуместни неща, които могат и да обидят някого. — Жена ти има ли дълъг език?.. — Тя, да речем, така, от женска глупост да е изплюла камъчето някъде? В. Нешков, Н,12. — Туй момче... има сметка от политиката, затуй му е дълъг езикът. — Тук си прав, господине, заговори ли за политика, зъл става! Н. Карали-ева, РП, 70. И слюнките под езика на някого, зная. Диал. Много добре, всичко (зная за някого). И двете партии работеха секретно, но и двете знаеха едни на други и слюнките под езика. ВН, 1962, бр. 3253, 4. Каквото ми дойде (идва) на езика, говоря, дрънкам, дърдоря. Разг. Необмислено, прибързано, без да мисля (говоря). — Простете, ако ви обидих —.., но това, което ви говоря, за мене е най-голяма истина. Аз не съм гимназист, за да си позволя да говоря безотговорно, каквото ми дойде на езика. Д. Ангелов, ЖС, 243. Дяконов минаваше от тема на тема безредно — говореше, каквото идваше на езика му. Д. Талев, ГЧ, 281. Каквото ми е на сърце<то>, такова (това, туй, то) ми е на езика. Разг. Искрен съм и говоря това, което мисля и чувствам. На него можеш да му вярваш — каквото му е на