от инсекти, което протича с изменения в устната кухина, посиняване на езика (при овцете и козите), отоци на клепачите и висока температура; катарална треска.
> Виси ми (върти ми се) на езика. Разг.
1. Зная нещо, но не мога в момента се сетя и да го кажа; малко остава напълно да си припомня нещо, което искам да кажа. Думата ми виси на езика, ама не мога да я кажа.
2. Изпитвам силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам. Добра неволно се усмихна.. Въртеше й се нещо на езика за Богдана, но не посмя да го каже, за да не се издаде. К. Петканов, X, 41. Вола ми езика изпасъл. Диал. Ирон. Мълча, не проговарям нищо. Връзвам / вържа (завързвам / завържа) езика на някого. Разг. 1. Ставам причина някой да не може или да не смее да каже нещо. Тук очитавелите никополски бегълци бяха пребледнели — ужасът връзваше езика им. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 74. Сега се намеси великият болярин Генадий. И нему постъпката на селянина бе направила силно впечатление и му върза за някое време и езика, и ръцете, но лека-полека се опомни. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 26. 2. Попречвам на някого да говори, заставям го да мълчи. — Но хората по нас, знайш... не можеш да им вържеш езика... Ив. Вазов, Съч. VIII, 24. Връзвам си / вържа си езика. Разг. Преставам да говоря, млъквам, за да премълча или прикрия нещо. Вълна ми поникна на езика. Диал. Дотегна ми да казвам, да повтарям едно и също нещо. Вързан (свързан) в езика. Разг. Който не може, не умее да говори, не се изразява добре. Закачливи са нашите момичета, найдат ли момче малко срамежливо и свързано в езика, още се раздяволяват. Ц. Церковски, Съч. III, 185. Не се изказва никога, защото е вързан в езика. Връзвам си / вържа си езика на фльонга. Жарг. От силно смущение не съм в състояние нищо да говоря, да кажа. Глът-вам си / глътна си (поглъщам си / погълна си) езика. Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, слисвам се, смайвам се. — Стражарите са си глътнали езиците и са изчезнали... Др. Асенов, ТКНП, 166. Само бай Тано кипеше от яд.. Толкова началници е посрещал и изпращал, а сега да си глътне езика и две думици да не може да каже. Ст. Даскалов, ПЯ, 75. 2. Млъквам, обикн. за да не издам нещо пред някого. — След десетина дни пак ще те навестим. Нали Богдане? Ако някой те пита за нас — глътни си езика! К. Петканов, X, 118. Двете жени гледаха огорчени: не, тук нямаше никъде следа от живот!.. Стоеше само пред входа на пещерата ето тоя, заковал нозе и глътнал езика си страж, който напомняше дракона пред вратите на Преизподнята... А. Страшими-ров, Съч. V, 113. Давам си / дам си <и> слюнката под езика. Диал. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам, даже и най-необходимото. — Изпродаде стоката си, заложи къщата си, ако би могъл, слюнката под езика си би дал да ме поддържа. П. Тодоров, Събр. пр II, 379-380. И слюнката си под езика даде / да им помогне! К. Христов, ЧБ, 121. Да ми изсъхне езика. Разг. 1. За изразяване на разкаяние и яд, когато някой каже нещо, което не е трябвало да казва — да онемея, да не мога да говоря. „Да ми изсъхне езикът!“ — тюхкаше се на ум той, защото полича, че и Кара Фейзи е забелязал пакостните думи.
В. Мутафчиева, ЛСВ II, 42. 2. За уверяване в нещо, изразено със следващото изречение — да онемея. — На, езика ми да изсъхне, ако съм продумала дума! П. Тодоров, Събр. пр П, 171. Дохожда ми / дойде ми (идва ми, иде ми) на езика. Разг. Казвам нещо, което ми хрумва в момента, без да съм го обмислил или без предварително да съм искал да го кажа. И като се изправи да заговори, той нито помисли да подхване по-изкусно приказката си.. , а започна с първите думи, които дойдоха на езика му. Д. Талев, ПК, 222. Държа си думите под езика. Разг. Мълча, въздържам се да говоря, обикн. за да не кажа нещо, което не искам, или за да не издам тайна. — Ти дръж думите си под езика, старо харо! Па пий! Ст. Загорчинов, ДП, 476. Държа си езика <зад зъбите>. Разг. 1. Мълча, въздържам се да не говоря, обикн. за да не издам тайна или за да не кажа нещо, което не искам. — Нашият син не е дете. Която си харесва, да си я вземе.. Да си държиш езика и да не си гъкнала! И. Петров, НЛ, 92. — А пък за това, че щели сме да пострадаме... Щом си държим здраво езика зад зъбите, никой нищо няма да научи. Д. Ангелов, ЖС, 373. — Тя невястата е дип добра, ами ти си не държиш езика! Т. Влайков, Съч. I, 276. 2. В пов. накл. Грубо. Внимавай какво говориш, въздържай се да говориш необмислено или обидни думи; млъкни. — Мохамед Али ага — отвърна Лазар. — Свали си ръката от оръжието. Никого нема да уплашиш.. — Дръж езика си, Лазар Глауш! Ти още не си станал каймака-мин тук... Д. Талев, ПК, 650-651. —И къде си била? — На чешмата.. — Толкоз късно за вода и сама... Да чува господ такава жена! .. — Я си дръж езика, че... — прекъсна го тя и отмина, без да го подкани да тръгне. П. Михайлов, ПЗ, 142-143. Една му (и) глава, а сто му (й) езика. Диал. За много устат човек. Като дойде тази бабичка на гости, трудно се изтрайва, защото една й главата, а сто й езика. Едно ми <е> на езика, <а> друго <ми е> на сърцето. Разг. Неиск-рен съм и не говоря това, което мисля и чувствам. Не му вярвай, на него едно му е на езика, а друго на сърцето. Езикът ми е вързан па възел. Разг. От силно смущение не съм в състояние нищо да говоря, да кажа. Очите му мътнееха от уплаха, а когато
