Един конник запраши по шуменския път. Конят се бялна от пяна, но снишеният до гривата му ездач не мислеше да спира... Ив. Гайдаров, ДЧ, 107-108. Кучето се хвърли върху мулето, то се подплаши и стовари ездача върху камънаците. X. Русев, ПЗ, 90. Харитина не вижда сърмените покривки .. , килимчето на стената, на което са изобразени ездачи на камили и пирамиди. А. Каменова, ХГ, 67. // Войник от конница; конник. Това скрито напрежение се забелязваше и у войниците.. Сигнал за атака. Видях нервната вълна, която премина между конете и ездачите. Й. Йовков, Разк. I, 148.
2. Мъж, който се занимава с конен спорт. Въпреки лошото време, на много места във Врачански окръг се проведоха конни състезания. Ездачите .., устроиха надпрепусква-ния със 75 коня. НС, 1958, бр. 31, 2 .
3. Рядко. Лице, което управлява превозно средство, обикн. моторно; водач. В състезанието участваха и ездачи мотоциклетисти. А За ездачите на велосипеди е определена специална алея.
— Друга (диал.) форма: я з д а ч.
ЕЗДАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до езда. Ездачен номер в цирка.
— Друга (диал.) форма: я з д а ч е н.
ЕЗДАЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ездач. Смилец беше добър ездач, предпочиташе коня пред колесницата и изпитваше особено удоволствие да изкарва на показ пред внимателния народ ездаческата си сръчност и добра стойка. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12. Слугата бързо му обърна дясното стреме, за да вкара в него стъпалото си. Подаде му късия ездачески камшик. Т. Харманджиев, КЕД, 56.
— Друга (диал.) форма: яздачески.
ЕЗДАЧКА, ж. Жена ездач. — А госпожицата, ездачката, .. и другият артист остават тук, един вид като заложници. Й. Йовков, В АХ, 44-45. Госпожицата Цвета чукна коня в хълбока, дръпна юздата и той полетя през синята ръж.., докато се загуби.. Но конят отново се появи с ездачката. Д. Фучеджиев, Р, 153. Състезателки ездачки.
— Друга (диал.) форма: я з д а ч к а.
ЕЗДАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до езда. Влезе невисок, също млад мъж с бръснато, румено лице, в ез-дашки костюм, с мъничък камшик в ръката си и едва сега свали ездашкия си каскет. Д. Талев, ПК, 725.
— Друга (диал.) форма: ездачки, яздашки.
ЕЗДЕНЕ ср. Остар. Яздене. После налетяхме на някакъв камъняк по един изронен яр и езденето стана невъзможно. Ив. Вазов, Съч. XVII, 91. През средний век е имало обучаване с каруци и колесници, езде-не на кон и биене със сабя. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 18.
ЕЗДЕШКОМ нареч. Остар. Яздешком. Така се бях покачвал на гладкия купен на Амбарица — до по-високия, каменлив, Юм-рючал се стига ездешком. Ив. Вазов, Съч. XV, 136.
ЕЗДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Ездач. Той беше опитен ездец, красноречив, изкусен в обхода, неустрашим и щедър. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 4. Конят хвърля и изкусния ездец, щом го подплаши раз-вратната улична сган. Ил. Цанков, БГ (превод), 67. Един път той [цар Александър] укротил един кон, който бил съвсем бесен, и когото не можали да победят и най-добрите ездци (всадници). Г. Йошев, КВИ (превод), 81.
— Друга форма: я з д е ц.
ЕЗДИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. за кон — който се използва за езда. Всяка сутрин стопаните извличаха от оборите умрял добитък.., към края на месец Сечен започнаха да измират и ездитни-те войнишки коне. Д. Талев, С, 286. Когато на Слав дотегнеше да стои в колата, прехвърляше се на буйни ездитни коне, които нетърпеливо гризяха юздечката и скачаха като бесни. Д. Рачев, СС, 129. Той натовари прането на коня, който беше единственият му ездитен впрегатен добитък, качи детето и подаде повода на жена си. Д. Ангелов, ЖС, 274. Биволите ни са кротки, ездитни, не зная дали сте яздили биволи, да видите колко е хубаво! Й. Радичков, ББ, 114.
ЕЗДОВИ, -а, о, мн. -й, прил. Който се отнася до езда. „Не е военен, не е и полицай... Свободен ездач, без ездова стойка“ — бързо съобрази Васко. 3. Сребров, Избр. азк., 16. — Камилата като товарно и ез-ово животно се отглежда много в тази засушлива част на Индия — забеляза Амал. Ек. Мечкова, СМ, 18. Червенобрадият трепна и преди поразеният му спътник да протегне ръка за подкрепа, тежко се изтърси от седлото. Излъсканата подметка на ездовия му ботуш се мярна за миг над гърба на коня. А. Дончев, СВС, 10. Ездови кон.
ЕЗДОМ нареч. Остар. С езда, с яздене; яздешком. Конниците бяха яхнали и гърбом към вятъра успокояваха нетърпеливите жребци... Поведоха търсом. Вятърът брулеше в лицата, князете се загъваха в наметките. Александру съжаляваше, че тръгна ездом. Д. Добревски, БИ, 104-105.
ЕЗДЯ, -иш, мин. св. ёздих, несв., прех. Остар. Яздя. Тя стана негова [на Йндже] жена по закон и обичай. Ездеше на кон, вървеше до него, следваше го навсякъде. Й. Йовков, СЛ, 126. От Карлово за Пловдив той спокойно езди редом с потерята
