на Хаджи Исмаил. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Той му разправя още, че виждал няколко пъти крадеца да излиза от къщата на доктора Кошников, че ездил атовете на Ивана Илиев и ходил често на училището при даскалите. Ив. Вазов, Съч. X, 117. Богатите ездят, сурмасите в кала вървят. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 48. ездя се страд.
ЕЗЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до езеро. Откъм езерото духаше студен вятър. Той бърнеше незам-ръзналата още езерна вода. 3. Сребров, Избр. разк., 117. Думите леко и несетно се плъзгаха по моето съзнание.. Сякаш бяха бързокрили ластовички, докосващи с гърдите си спокойна езерна повърхнина. Хр. Смирненски, Съч. III, 225. Морската вода е солена и горчива; а речната и езерната е сладка. Д. Манчев, БЕ II, 18. Прохлада езерна полъхва — / олеква огнесипещ ден. Ив. Карановски, МП, 20. Езерна риба. Езерно дъно.
◇ Езерна река. Геогр. Река, която изтича от езеро или протича през едно или няколко езера.
ЕЗЕРЙТИ мн. Истор. Езерци.
ЕЗЕРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Наличие на езера и язовири в дадена водос-борна област.
ЕЗЕРНОЧИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е чист като водата в езеро. Езерночисто море.
ЕЗЕРО, мн. -а, ср. Естествено или изкуствено запълнена с вода падина на земната повърхност, която няма пряка естествена връзка с морето. Лодката напусна крайбрежието и се плъзна красиво по светлата повърхност на езерото. Ив. Вазов, Съч. ХП,
84. Охрид, кацнал на брега на синьото езеро, е град на легенди и сказания. Д. Спрост-ранов, С, 73. Водните повърхнини — океани, морета, езера, блата, реки — изпаряват безспирно своята вода. Б. Русев, ЖНР, 7. Да излеза на поле широко / и ще гледам край синьо езеро. Нар. пес., СбНУ VIII, 96. Кат е излезла Тодора, / дуал е вияр и вятър, / Тодоре перо занело/ на самодивски езера. Нар. пес., СбВСтТ, 1050. Високопланински езера. Сладководно езеро. Солено езеро. Изкуствено езеро.
◇ Безотточно езеро. Геогр. Езеро, от което не изтича река. Крайбрежно (крайморско) езеро. Геогр. Езеро, което е отделено от морето чрез натрупан от морските вълни или от морските течения пясък. Варненско крайбрежно езеро. Ледниково (циркусно) езеро. Геол. Езеро, което е образувано в ле-дникова падина (циркус). Смрадливото езеро в Рила е ледниково езеро. Отточно езеро. Геогр. Езеро, което дава начало на река. Охридското езеро е отточно езеро. Язо-вирно езеро. Язовир. Стига е разпилявала [Арда] силата си на вятъра, нека я събере и утаи в язовирни езера, че да върти турбини, да напоява, а не да дави сухата земя. Ст. Станчев, ВН, 1962, бр. 3269, 4. И това щур-че. То непрекъснато разказваше, че зад плочата има живот, има ветрец, има дъх на цветенца, има луна, а под нея кротко се люлеят водите на язовирното езеро с блестяща пътека от сребърни лъчи. П. Стъ-пов, ЧОТ, 100.
ЕЗЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Езерен; езерски. Най си дойде сам татарче, / сам татарче йот Татарско / .. / та си разби Будим-града, / Будим-града, Цариграда, / та потече бистра вода, / бистра вода езе-рова. Нар. пес., СбВСтТ, 759.
ЕЗЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Езерен; езеров. Кога езерските птици на тълпи летят по вътрешността на сушата, значи че щяло да се развали времето... СбНУКШ ч. III, 206.
ЕЗЕРЦЕ, мн. -à, ср. Умал. от езеро. Водачът ми обажда, че там зад един рът се намират няколко езерца, малки. Ив. Вазов, Съч. XV, 61. Дървото със стършелските гнезда беше до малкото горско езерце, гдето пояхме овцете си, преди да ги пуснем наново в полето. О. Василев, УП, 24. Тук-та-ме, между чифлиците и горичките, зелени и тихи, се гушеха малки зарибени езерца. П. Вежинов, ВР, 254. Водоскоците и изкуствените езерца по градините и площадите пръскат денем и нощем надлъж и нашир свежест и младост. Г. Русафов, ИТБД, 79.
ЕЗЕРЦИ мн. Истор. Славянско племе, живяло през Средновековието в Пелопонес, което по-късно напълно е погърчено; езе-рити, езеряни. Самуил не се и опитваше да вдигне българските селяци с тая мечта, той се надяваше на поробените славяни — велегостичите и драговичите в Тесалия.., милинците и езерците в Пелопонес. А. Дончев, СВС, 627. Само езерците и миленгите са ползуваха еще с някоя свобода, като плащаха пак някакъв данък на византийците. Т. Шишков, ИБН, 75.
ЕЗЕРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от езеро; езерце. Гълъбче ми вода пие / на езерче неначето. Нар. пес., СбАИ, 29.
ЕЗЕРЯНИ мн. Остар. Истор. Езерци; езерити. На изток и на юг от тях [сърбите] живели словенски племена, едни под българска власт, и други под източноримс-кото царство., и у Пелопонес (езеряне, милчяне). Й. Груев, Лет., 1872, 212.
ЕЗЙ, мн. няма, ср. Разг. Страна на монета, на която е отбелязана нейната стойност. Ако подхвърлим нагоре монета, тя може да падне на земята в положение „ези“ или „тура“. НТМ, 1962, кн.4, 4.
◇ Ези или тура (съкр. ези-тура). Разг. Въпрос при подхвърляне на монета за определяне на жребий. Хвърлям / хвърля ези-ту-ра. Разг. Хвърлям монета за определяне на
