Борбите ще продължават и жертвите ежечасно ще се увеличават. Пл, 1934, бр. 1577, 1. Жертви, жертви ежечасно! / .. / Смърт коси и жъне оясно/ в ужаса на всеки бой. Ив. Вазов, Съч. V, 49.
ЕЖКО, мн. -овци, м. Самост. или в съ-чет.: Ежко-Бежко. Обикн. в приказки, разкази и стихотворения за деца — гальов-но название на таралеж. — Ежко! — провикна се скорецът. — Какво правиш? Таралежът настръхна .. , отвърна троснато:
— Не виждаш ли — юрган за зимата. П. Бобев, ГЕ, 36. Той [таралежът] лесно свикнал с хората.. Свикнал да го викат по име и щом чуел да казват: „Ежко, ежко“, бързо притичвал, където и да бил скрит. П. Петков, СП, 8. Събудила се е къртицата, ежко-бежко е напуснал дупката си в корените на дъба. Ем. Станев, ЯГ, 81. Всичко под ясното слънце расте: / зайчето, ежко... Тревите — и те! Цв. Ангелов, НП, 27.
ЕЖОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Таралежов. Дона го виждаше ясно и в някаква особена светлина. Виждаше всяка черта на лицето му.. Рошавите му коси напомняха остри ежови бодли. Д. Талев, И, 225.
◇ Ежова главица. Многогодишно тревисто растение с мечовидни листа и цветове, събрани в гъсти снопчета, което расте по ливади и пасища и се използва за фураж или за озеленяване на паркове; ежева главичка. Ба^уШ gloпleгata. Ливади, чиито тревен състав се състои повече от житни треви
— райграс, ежова главица и др., се косят при изкласяването. Осн. сел. стоп. VIII кл, 98. Ежова главичка. Водно или блатно растение със събрани в топчести главички цветове; жакавец, самарика. Бра^атит. По из-плитнялата му периферия [на езерото] все по-навътре и по-навътре влизали папурът, тръстиката, ежовата главичка и различни други блатни растения. В. Бешовски и др,, ЕП, 41. Ежова позиция. Воен. Укрепена позиция на войскова единица, която се намира в кръгова отбрана спрямо неприятелската войска. През това време телефоните до София бръмчат и като се разбрало, че ос-мината полицаи не могат да осигурят спокойствието на населението, дали заповед на граничарския резерв да напусне ежовата позиция. И. Вълчев, РЗ, 55-56. Ежова трева. Диал. Разковниче. Ежови прегради. Боен. Противотанкови, противопехотни и про-тиводесантни прегради, обикн. части от релси, железобетонни или стоманени пръти, забити по пътища, улици и др. По-нататък група войници и граждани забиваха железопътни релси за ежови прегради против танкове. П. Славински, ПЩ, 368-369.
> Държа в ежови ръкавици някого. Книж. Отнасям се много строго, сурово към някого.
ЕЖОВЙНА ж. Събир. Всички игли, бодли на таралежа като едно цяло. Трепом трепна Таралежко, / .. / бели зъби бързо сглади, / ежовина на гърбина. Ц. Церковски, СбХ, 18. На ръка му легна, / кайно на грамада; / душе му мериса / кайно пърчетина; / брада му бодеше / кайно ежовина. Нар. пес., СбНУ II, 41. Майка ме е дала / за старо, за аро; /.. / Брадата му боде / како ежовина! Нар. пес., СбКШ III, 127.
47 Речник на българския език, т. IV
— Друга (диал.) форма: е ж е в й н а.
ЕЗДА, мн. няма, ж. 1. Яздене на животни, обикн. кон, катър, муле и др., за преминаване на разстояния. Бори се смъкна от коня и пора^три изтръпналите си от ездата колене. И. Вълчев, СКН, 147. Назад изморените от продължителната езда зап-тии се бяха разточили в мълчалива, нестройна колона. Ст. Дичев, ЗС II, 729. Кърви потопиха въстанието, огън изпепели и Перущица.. Тук, на три часа езда от Пловдив, в подножието на Родопите, е нейното свято огнище. Ст. Станчев ПЯС, 70.
2. Спорт. Спорт, при който се използват обучени коне, обикн. от специализирани ез-дови породи като арабска, чистокръвна английска и др. Разбираше от коне, от езда, фехтовка. Й. Йовков, Разк. I, 153. Тези кончета се пазеха и отглеждаха в заклетите ливадиь обучаваха се за луда езда от пазачите. Й. Вълчев, СКН, 32. Спомни си [Стоян] само за алестото жребче, което се готвеше да учи на езда тая пролет. Д. Талев, ЖС, 31. Конна езда.
3. Разш. Управление и движение на превозно средство, обикн. моторно — автомобил, локомотив, мотоциклет, велосипед и др. Пеньо разправя всичко, както си е било — от игла до конец. Разправя така, че всички, които слушат, да разберат как най-добре се кара тежкотоварен влак. — Особено важно е отличното познаване профила на пътя и умела езда на локомотива. Ив. Бурин, НП, о7. При посочените кратки съвети от една страна се осигурява по-дълъг живот на автомобила, а от друга — по-правилна и сигурна езда. ОФ, 1965, бр. 6551, 2.
О Висша езда. Спорт. Обучение на коня да изпълнява различни движения ходом, в тръс и галоп, съобразно с волята на ездача. В олимпийската програма е включена и висша езда.
— Друга (диал.) форма: я з д а.
ЕЗДАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Езди-тен; яздат. Пак се озовахме в глухотата на горската природа, оглашавана от конските звънци. Нямаше такъв само ездатият кон на г. Милде. Ив. Вазов, Съч. XV, 126-127. Една вечер Денчо шеташе из обора и съвсем не забеляза как го ритна ездатият кон на Вълков. Ст. Марков, ДБ, 130.
— Друга форма: яздат.
ЕЗДАЧ м. 1. Мъж, който язди животно, обикн. кон. Трима ездачи, на буйни коне, поеха пътя за Ечмен. Те караха конете в бърз галоп. Ив. Карановски, Разк. I, 173.
