2. Който засяга само едната страна на нещо или който се осъществява, извършва само от една страна или в една посока. Едностранният паралич на лицевия нерв беше изкривил и устата му. Д. Димов, Т, 506. В случай на едностранен приток тръбата се поставя откъм страната на последния, а в случай на двустранен приток се поставят дренажни тръби и от двете страни на канала. В. Фильов и др., ХК, 192. Горните три конструктивни форми се отнасят за едностранно и двустранно втичане на течността в работното колело. В. Геров, ПКВ, 209. При тези два вида транспортни барабани щеи имаме едностранно износване на зъбите. И. Венов и др., К, 30. Такъв натиск само откъм една страна ся зове едностранен. Й. Груев, Ф (превод), 57.
3. Който се осъществява само от едната страна, който се отнася до участието само на една страна (лице, група, държава и пр.). Едностранно намаляване на въоръжените сили. А Едностранно нарушаване на договорни задължения. А Едностранна изгода. А Едностранна декларация.
4. Едностранчив. Страстното четене биографиите на великите писатели и едностранното им разбиране разбуди в душата му непобедимо желание да стане такъв. Ив. Вазов, Съч. XI, 142. Трябва особено много да се пазим от едностранно разглеждане на въпроса за типичността на единичното, рядко срещащото се явление. Т, 1954, кн. 4,
41. Продължава и едностранното тълкуване на неговата личност и творчество. М. Кремен, РЯ, 34.
О Едностранен лост. Физ. Лост, при който приложните точки на силите, действащи върху него, са от една и съща страна на опорната точка; лост от втори род, еднора-менен лост.
ЕДНОСТРАННО нареч. 1. По отношение само на едната страна, с участието само на една страна (лице, група, държава и пр.). Имайки предвид крайно изгооните условия,.., ние прекратихме едностранно преговорите. ВН, 1959, бр. 2515, 4. Решението на тази страна е едностранно да намали своите въоръжоени сили.
2. По отношение на едната страна на нещо, само в една или от една страна, посока. Той [буталният шибър] работи като плоския шибър, но не е едностранно натоварен, а е напълно уравновесен, защото натискът на парата от двете му страни взаимно се ура-вновесява. Маш. IX кл, 141.
3. Едностранчиво. — Предстои ви работа и е напълно излишно да се товарите със служебните недоразумения в института! При това вие преценявате едностранно, съоб-разно с някакъв измислен от вас идеал. А. Наковски, БС, 213-214.
ЕДНОСТРАННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от едностранен. Клетата Испания и до днес не може да се разплати за греха, който направи с изгонването на маврите, с едностранността на своите закони и с чудноватата своя религиозна нетърпимост. ПСп, 1976, кн. 11-12, 32. Ако при разглеждането на въпросите марксистката политичека партия не изхожда от диалектиката и материализма, това ще доведе до едностранност и субективизъм. НА, 1958, бр. 3185,3.
ЕДНОСТРАНЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За възглед, разбиране, мнение и под. — който не засяга, не отразява нещата в тяхна-та пълнота, който е насочен само към една страна, в една посока; ограничен. Този факт явно оборва гореотбелязания едностранчив възглед върху Пушкиновата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 184. Неговите идеи са малко едностранчиви, че не всичко в тях е верно. Т. Влайков, Съч. III, 42. Едностранчива философия. Едностранчиво мнение.
2. Който е развит само в една посока; ограничен. Все тоя си е Пешо. Все същия идеалист. Малко едностранчив е, наистина. Т. Влайков, Съч. III, 29. Каравелов не е можел да си състави за много явления понятия,.. Много от повестите му, вследствие на това, носят едностранчив характер. К. Величков, ПССъч. VIII, 60-61. — Едностранчива ти е дейността, Колка — упрекваше го тя, — не си се отървал напълно от сектантството. К. Калчев, ЖП, 247.
ЕДНОСТРАНЧЙВО. Нареч. от едностранчив. Нима може,.., от драматическо-то произведение да лъха жизнена правдивост, ако то е населено от неживи хора, от хора едностранчиво обрисувани с по една-две щрихи? Т, 1954, кн. 1, 21.
ЕДНО СТР АНЧЙВ О СТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от едностранчив. Аз не виждах едностранчивостта в тия герои, не намирах противоречия у Христофоров. М. Кремен, РЯ, 548. Макар в първите свои критически статии да слага ударение върху обществения елемент на поезията, не след дълго [Стефан Минчев] осъзнава тази едностранчивост и почва да се задълбочава и върху художествената страна на творбите. Ив. Богданов, СП, 152. Новите задачи,.., спасиха нашето движение от опа-сната едностранчивост: да се мерят ползите от туризма с количеството на изминатите километри. П. Делирадев, В, 8.
ЕДНОСТРУНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За музикален инструмент — който има само една струна. На рамото му преметнати дисаги, много по-прости и от тия на боженците, в които Си втикват едно-струнната цигулка. Ил. Блъсков, ДБ, 7.
ЕДНОСТРЪК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За растение — който има само един стрък. Даскал Димитър: —Да вземат общите работи и да разчистят на хората, които ще изпъкват тепърва между тях. Дядо
