ците. С. Радев, ССБ П, 51. Иван клюмаьие удобрително или потвърдяваше с едносложни възклицания. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 209. Старата хазяйка белеше равнодушно картофите, кълцаше лука и отговаряше с едносложни разсеяни възклицания на безконечното бърборене на чужденеца. П. Вежи-нов, ВР, 79.
ЕДНОСЛОЖНО. Остар. Книж. Нареч. от едносложен (във 2 знач.); кратко, лако-нично, едносрично. Въпросите му бяха обикновениу безлични,.. Те поддържаха разстоянието помежду им, вместо да ги сближат. Людмила усети това и нарочно отговаряше сухо, едносложно. Ем. Манов, ДСР, 35. Далматинецът се мъчеше да поддържа как да е разговор, но капитанът отговаряше едносложно, лицето му ставаше все понамръщено. П. Вежинов, ДВ, 106.
ЕДНОСМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който става или се извършва, изпълнява в една работна смяна. За обхващането на всички деца в общообразователните, политехнически и специални училища и техникуми при едносменно обучение броят на училищата следва да се удвои. ВН, 1961, бр. 3045, 2. Едносменна работа.
2. Който работи или в който се работи само на една смяна. Едносменни предприятия и работилници. Едносменен магазин.
ЕДНОСРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се състои само от една сричка. Ударение имат и едносричните думи, като град, дом, път, бял, пет, спя, зле и др. Л. Андрейчин и др., БГ, 16.
2. За отговор, заповед и под. — който се състои само от една дума, обикн. едносрична; кратък, лаконичен. Еднички те приказваха помежду си, но вяло, с едносрични думи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 91.
ЕДНОСРЙЧНО. Нареч. от едносричен; (във 2 знач.); кратко, лаконично. Всеки мълчеше, гледаше пред себе си, отговаряше едносрично с да или не. А. Гуляшки, Л, 463. По цял ден се обличаше, стържеше ноктите и проскубваше веждите си, отговаряше едносрично на майка си. К. Кръстев, К, 42. Люба си идваше на обяд, говореше му нещо весело, но той седеше разсеян и сънлив над чинията и отвръщаше едносрично на въпросите й. Л. Дилов, ПДБ, 103.
ЕДНОСТАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се състои само от една част, от една става. Едноставна ос. Едноставно колело.
2. Остар. Който е еднакъв във всичките си части; едностаен2.
ЕДНОСТАЕН1, -айна, -айно, мн. -айни, прил. За апартамент, жилище, къща — който има само една стая. Тя се настани близо до града в паянтовата едностайна къщичка. Д. Кисьов, Щ, 202. Апартаментът беше едностаен и подреден много богато. Й. Демирев и др., ОС, 95. Едностайно жилище.
ЕДНОСТАЕН2, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Остар. и диал. 1. Неспирен, непрекъснат, непрестанен. Тая простичка едностайна, пресеклива песен на жабите и на малкия щурец през тихата лятна нощ, е тъй приятна, толкова умилна! Т. Влайков, Пр1, 15. Вън,.., беше сглобен дървен стан и по няколко часа през деня се слушаше едностайния шум на совалката. Г. Райчев, Избр. съч. I, 119. Тях ги улиса песента на яза и едностайният съпровод на кречеталото. Ст. Чилингиров, РК, 151. Тя наима мъничка горница и шие ризи и други подобни вещи за магазини.. Измъчена от едностайна работа, тя заболяла и смал не умряла. С. Радулов, ГМП (превод), 218-223.
2. Едноставен (във 2 знач.). Сфера са нарича едно яко едностайно тяло, на което синките теглени линии от центъра на повърхнината са равни. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2,
7. Той ни съветова да пишеме Световна би-валица, наместо история,.., едностайни наместо прости. Знан., 1875, бр. 17, 271.
ЕДНОСТАЙНО нареч. Остар. и диал. Неспирно, непрекъснато, непрестанно. „Тик-так, тик-так, тик-так“ ... — едностайно се разнася в нощната тишина тракането на часовника. Хр. Максимов, СбЗР, 48. И сега Маца, прикътана до мене, пееше едностайно песента на едно малко семейно вазкресение. Ст. Чилингиров, ХНН, 7. Стоях загледан: едностайно / вълната гонеше вълна / в море — пустинно и безкрайно. П. К. Яворов, Съч. I, 19.
ЕДНОСТЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който има само една стена. Ед-ностенна фуния.
ЕДНОСТЕПЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. 1. Който се извършва еднократно, в една степен, на един етап. Едностепен-но дробене на камък. А Едностепенно изпарение на вода.
2. За машини, съоръжения и под. — който е само с едно устройство или един двигател, където работният процес се извършва съответно в един етап, една степен; едностъпален. Едностепенна ракета. Едностепенни помпи. Едностепенни компресори. Едностепенна турбина.
ЕДНОСТРАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който има една страна, едно лице. Майсторът .. е изработил специална машина за правене на едностранни ножовки. РД, 1950, бр. 83, 3. С помощта на едностранна линийка може само да се прекарва съединителна права на две дадени точки. Ма-тем., 1966, кн. 2, 34. Единствен спорт на жените на феодалите били ездата и ловът. Ездели на едностранно седло, като мятали дългия шлейф върху коня. Б. Божилов и др., ИО, 33.
