най-разпалено е говорял по българската история, стараял се да запознае еднородни-ците си с миналото на многострадалний българский народ". Г. Константинов, ПР,
12. Двамата турци в диванханата го смазваха с присъствието си. Затова отстъпи към балконската врата, като да търсеше подкрепа от еднородниците си, които шумяха навън. А. Христофоров, А, 290.
ЕДНОРОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от еднороден (в 1 и 2 знач.). Повърхността на почвата се почиства от растителност, разкопава се,.., полива се с горещ битум и се размесва, докато добие еднородност, след което се уплътнява.
В. Фильов, и др., ХК, 232. Еднородност на кристалите. Еднородност на предметите.
ЕДНОРЪК, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с една ръка. След трудов инцидент той стана еднорък.
ЕДНОСЕДМИЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. 1. Който съществува в продължение на една седмица, който трае, продължава една седмица. — Всички работници от утре ще бъдат в едноседмична стачка. Д. Добревски, БКН, 269. Гигов разчеса едноседмичната си брада и отбеляза, че овчарите у нас са на изчезване. И. Попов, СЛ,
109. След едноседмично отсъствие Касаве-тов се мярна в съда. Г. Караславов ОХ IV, 553. Едноседмичен курс. Едноседмичен срок.
2. За човек, животно, растение и др. — който е на една седмица. Засега това е най-из-ключителното събитие в бригадирската биография на тези момчета. Тя е едва едноседмична. ВН, 1961, бр. 3066, 1. Едноседмични бебета.
ЕДНОСЕЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Мъж, който е от едно и също село с друг; съселянин, едноселчанин. Противоп. другоселец. В своите прости едноселци, в разговорите им, в мислите им, в грижите на всекидневния живот той не усещаше нищо особено. Ив. Вазов, Съч. X, 96. Гребенците,.., стояха много по-горе по обичаите си, по чисто българските си думи,.., по облеклото си от другите си едноселци. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 572. Този човек ми е едноселец. А Тези двамата са едноселци.
ЕДНОСЕЛКА ж. Диал. Жена, която е от едно и също село с друг, с друга; съселян-ка, едноселчанка. Противоп. другоселка.
ЕДНОСЕЛЧАНИН, мн. едноселчани, м. Съселянин; еднослец. Противоп. друго-селчанин. От тях Ивайло познаваше най-стария — Дамян, като едноселчанин, и най-младия — Кузман, родом от близко село до неговото. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 51. Моите прадеди и едноселчани малко отбирали от сложните плетеници на християнската служба. О. Василев, ЖБ, 14.
ЕДНОСЕЛЧАНКА ж. Съселянка; ед-носелка. Противоп. другоселчанка.
ЕДНОСЕЛЯНИН, мн. едноселяни, м. Диал. Едноселец, едноселчанин. Нуждата за него [учението] от ден на ден да става по-чувствителна между нашите съотечественици и особено между нашите едносе-ляне. ЦВ, 1859, бр. 445, 2.
ЕДНОСЕМЕДЁЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Едносемеделни растения. Вот. Клас предимно тревисти по-критосеменни растения с един семедел на зародиша. МопосЩуюсюпае. В устройството на кореновата система изпъква преди всичко основната разлика между едносеме-делните растения с техния брадат корен и двусемеделните със силно развит централен корен. Пр, 1954, кн. 1, 22. Пшеницата и царевицата са едносемеделни растения.
ЕДНОСЕМЁЕН, -ёйна, -ёйно, мн. -ёйни, прил. Рядко. Спец. За жилище, къща и под. — който е предназначен за обитаване само от едно семейство; еднофамилен. По-старите сгради са предимно едносемейни или дву-семейни къщи с градинки, потънали в зеленина и цветя. Г. Белев, КР, 46. Най-значим дял в едносемейното жилище е стаята за дневно пребиваване. РД, 1959, бр. 268, 2.
ЕДНОСЁМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Вот. За растение — който е с едно семе в плода. Плодът на пшеницата, ръжта, царевицата и други е сух, едносеменен.
ЕДНОСКАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Обикн. за покрив — който е с един скат, един склон. Едноскатните покриви имат само една покривна плоскост. Вл. Брънеков и др., Д, 79.
ЕДНОСЛОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Спец. Който се състои само от един слой. Еднослойни подови настилки. Еднослойна стена. Еднослойно покритие. Еднослоен епидермис.
ЕДНОСЛОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. 1. Едносричен. В ушите ми ускорено биеше кръвта и сякаш с всеки удар тя отсичаше една страшна едносложна дума: — Луд! Луд! Луд! Г. Райчев, Избр. съч. I, 78. Сяка дума в речта състои или от един слог, че ся нарича едносложна, или от два — двусложна. Ив. Момчилов, ПСЕ, 5. Учителят тряба да са старае да предлага за такива [първоначални] упражнения едносложни думи, в които гласните букви да имат чисто произношение. Р. Ка-олев, РЗМ, 43.
. За отговор, заповед и под. — който се състои само от една дума, обикн. едносрична; кратък, лаконичен, едносричен. Войниците се втурнаха в апаратната стая като хала и насочиха своите голи щикове към телеграфистите: „Вън!“ Тая едносложна заповед биде издадена с такъв ужасен рев, че телеграфистите,.., избягаха от прозор
