Къньо: — Не пониква първият човек като еднострък синчец в гората, синко. П. Тодоров, Събр. пр И, 346. Жито жънат полегато, / полегато, жито златнокласо, / златнокласо, жито едностръко. Нар. пес., СбВСтТ, 222.
2. Прен. Сам, самичък, самотен. "Нено, кри-воврат делия, Нено, гуслар пощурял — стара го майко засъди — стига еднострък стърча на света! Отмяна на ръцете ми доведи. " П. Тодоров, ИI, 76.
ЕДНОСТЪПАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Едностепенен (във 2знач.). По броя на последователно монтираните работни елементи на едно и също звено предавателите биват едностъпални и много-стъпални. Д. Вълков, X, 6-7. Едностъпални помпи. Едностъпален компресор. Едностъпална турбина.
ЕДНОСТЪПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Jlumep. За стих — който се състои само от една ритмическа стъпка. По количеството на стъпките, стиховете биват: ед-ностъпни, двустъпни, четиристъпни, пет-стъпни, шестстъпни. Т. Шишков, ТС (превод), 61.
ЕДНОСЪЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.
1. Който има еднаква, единна, неизменна същност; еднакъв, единосъщ, едносъщен, еди-носъщен. Стари груби коли сред полята, / ето ви по безкрайния път! / Като спиците на колелата ви / едносъщите дни се въртят. А. Далчев, С, 19.
2. Който е единен, цялостен, неразделен по своята природа, в своята същност, едносъщен, единосъщ, единосъщен. И в живота и в творчеството си, той е вътрешно цял, едносъщ и неделим, както всякой роден с предопределение в душата. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 9.
ЕДНОСЪЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. Едносъщ; единосъщ, единосъщен. Те тримата просто бяха вече разрушили преградата на държавните граници и на различния живот, който са водили, и се изправяха един пред друг трима едносъщни братя. И. Вълчев, СКН, 243-244.
ЕДНОСЪЩНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от едносъщ и от едносъщен; единосъщност. Под една киче-ста круша в една от трендафиловите градини било послано черно-жълто китено чердже, на което седеле две любеници или, както ги наричат казанлъчене, две дини, които представляле едносъщност и нераз-делност. Л. Каравелов, Съч. VII, 4.
ЕДНОТЙПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Книж. Който е от един и същи тип с друг. Тесните улички между еднотипните двуетажни постройки бяха препълнени с деца и гълъби. Ив. Мирски, ПДЗ, 167. Решението на всеки тип задачи може да се запише с формула. Формули за решаване на еднотипни задачи можем да си съставяме с помощта на числа, означени с букви. Алг. VII кл, 5. Решаваме да напишем еднотипни писма да всички подведомствени предприятия. П. Незнаковом, СНП, 10. Плавателният съд е предназначен за морския флот на братска Чехословакя и е еднотипен с новопостроения в завода наш кораб „Варна“. ОФ, 1958, бр. 4426, 3.
ЕДНОТЙПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от еднотипен.
ЕДНОТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. За книга, съчинение, издание — който е само в един том. Еднотомна енциклопедия. Еднотомен тълковен речник.
ЕДНОТОМНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книга, издание в един том. Освен събрание на съчиненията,., ще бъде пуснат за юбилея еднотомник от избрани произведения на писателя. ВН, 1952, бр. 168, 4.
ЕДНОТОНЕН1, -нна, -нно, мн. — нни, прил. 1. Който тежи един тон; еднотонов. Еднотонен товар. Еднотонна бомба.
2. Който има вместимост един тон. Еднотонен варел.
3. Който може да превозва един тон товар. Еднотонна кола.
ЕДНОТОНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. 1. За звук, глас, песен и под. — който е еднообразен по тон; еднозвучен, монотонен. Старият започна пак с предишния равен, еднотонен глас: — Така, Илинке! Дошъл ред и на царя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 354-355. Той особено за всичко имаше само един отговор: „Няма пари ...“ Няма, няма, няма... Тази песен се пееше откакто тя се помнеше като човек, винаги една и съща, еднотонна, дрезгава, писклива, песен на отчаянието и на бесилката. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 410. Режисъорката е тласнала изпълнителите към еднотонна и гръмо-гласна декламация, която много често засенчва вътрешния смисъл на техните роли. ВН, 1960, бр. 2638,4.
2. Прен. Еднакъв, еднообразен; монотонен. Тревата е също малко и еднообразна. Ето защо северните склонове на Хималаите носят еднотонен и полупустинен характер. ВН, 1960, бр. 2796, 4.
ЕДНОТОННО. Рядко. Нареч. от еднотонен2 (в 1 знач.); еднозвучно, монотонно. Трите реки шумят еднотонно, неспирно. И отново един далечен, глух, отчаян стон се разлива проточено в нощта. К. Константинов, П, 26.
ЕДНОТОННОСТ, -тта, мн. няма, м. Рядко. Отвл. същ. от еднотонен2; еднозву-чност, монотонност. Чехов ни рисува скуч-ното, монотонното, непрекъснато течение на обикновения делничен живот.. Но зад тази елегична еднотонност на всекидневието, дълбоко в душите на хората кипи друг, напрегнат, интензивен живот. Л. Тенев, Т, 1954, кн. 7, 8.
