ЕДНОКРАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от еднократен. Еднократност на действието.
ЕДНОКРЙЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Едно-крилен. В дъното [на градината],.., една тясна, еднокрила врата почти цяла е заглъхнала във висок бурен. И. Йовков, ПГ, 216. Плоска, с еднокрили прозорци, със схлупен покрив,.., тя [къщата] правеше тъмно впечатление. А. Гуляшки, ДМС, 59. Високо на бърдото бе кацнала еднокрила къщица. Бл. Димитрова, ПКС, 349. Таблените врати се делят на еднокрили, двукрили, трикрили и четирикрили. Д. Лалев и др., НПМ, 312.
ЕДНОКРЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За врата, прозорец и под. — който се състои само от една част, от едно крило; ед-нокрил. На долния край, близо до портата, еднокрилна, стара и доста разкривена, има малко градинче, заградено с нисък плет. Т. Влайков, Пр I, 16. Той [кабинетът] имаше само един прозорец към западната страна, към двора, и еднокрилна врата към гостната стая. СбЦГМГ, 321. Клапанният едно-крилен затвор представлява плосък щит, въртящ се около хоризонтална ос, закрепена на прага. И. Илиев, ВТС, 108.
ЕДНОКРЪВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който има кръвно родство с друг, който е от една кръв с друг. Разкъсващата драма на отстъпника превръщаше всичките му сили в неукротима, свирепа злоба към своите еднокръвни братя, на които бе изменил. Д. Талев, ГЧ, 443. — Славянските народности в Османската империя са наши еднокръвни братя и братя по вяра и език. Ст. Дичев, ЗС I, 36. Тая стара жена след време имала много по-голямо влияние на бъдещия характер на кир Сотираки, нежели неговата еднокръвна майка. Л. Караве-лов, Съч. VIII, 16. Русите показват словом и делом колко ги боли на сърцето за потъпканите християни, а повече за техните еднокръвни братя славяни. НБ, 1876, бр. 15, 59.
ЕДНОКРЪВИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Еднокръвност. На цариградския султан Белият цар обявил война и в името на едно-верие и еднокръвие поканил Милоша да въстане със своя народ против турското правителство. Ст. Ботьов, К (превод), 110.
ЕДНОКРЪВНИНА м. и ж. Диал. Близък роднина по кръв (мъж или жена). Не бяха едно племя и еднокръвнина человеци-те, които съставиха този народ [гърците]. Г. С. Раковски, БС I, 25. — Янке ле, булка убава, / да не бъдеш нящо роднина, / роднина със стопанина си, /роднина, еднокръвнина. Нар. пес., СбВСт, 406.
ЕДНОКРЪВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от еднокръвен; еднокръвие. Целта беше., да им се вдъхне., и съзнанието на тяхната еднокръвност и еднакво минало с християните им братя. Ив. Вазов, Съч. XVI, 48. С течение на времето системно и строго подбираните от Лаве-рак кучета се изродили поради еднокръвност. ЛР, 1977, кн. 5, 33.
ЕДНОКРЪГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който има, състои се от един кръг. Разглежданите дотук еднолампови приемници поради това, че имат само един настройващ се кръг, се наричат еднокръгови еднолампови приемници. Т. Кръстев и др., СТ, 234.
2. Който се извършва, който става в един кръг, етап. Производственият процес при атомната [електрическа] централа може да се осъществи по еднокръгова и двукръ-гова схема. При еднокръговата схема парата за задвижване на парните турбини се получава непосредствено в реактора. Ел XI кл, 1965, 21.
ЕДНОКУПОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е с един купол. Тук [на мегдана] се издигаше еднокуполна черква, кубето й аленееше. А. Гуляшки, ЗВ, 178.
ЕДНОЛАМПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. За радиоприемник — който има само една лампа.
ЕДНОЛЕВОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има стойност един лев. „Водните знаци“ състоят на места от хубави и правилни звездни форми, на големина колкато едно-левова нашенска монета. РН, 1911, кн. 5-6,
129.
ЕДНОЛИК, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. мн. Диал. Който много си прилича с друг, който е еднакъв по лице с друг. Там затече три девойки, / три девойки едноли-ки, / еднолики, едноимки. Нар. пес., СбНУ I, 21. — Мое стадо най-хубаво, / най-хубаво, най-лично, / че го пасат два овчара, / два овчара, два близнака — / еднолики, едноим-ци. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 428.
2. Обикн. мн. Остар. Който е подобен, който си прилича с друг по вид. Пределите на телата не са еднолики. Й. Груев, Ф (превод), 5. От толкава надалеч ние не можем да ги [звездите] сапикасаме, че не са еднолики. Лет., 1872, 100.
3. Рядко. Еднолицев. Еднолик плат.
4. Индив. Еднообразен. След развода затекоха пак сиви, еднолики дни. Г. Райчев, Избр. съч. I, 103.
ЕДНОЛИНЕЕН, -ейна, -ейно, мн. -ейни, прил. Книж. 1. Който става, който се извършва само по един определен начин, който се движи само по една линия, без отклонения и усложнения. Еднолинейно развитие. Едно-линеен процес.
