2. Който се състои от един слой, един пласт; еднопластов, единичен. Печката не беше запалена и през еднокатните прозорчета в стаята беше нахлул студ. Д. Кисьов, Щ, 422. Еднокатни прозорци се поставят на помещения, в които не се живее и за които не е необходимо да се отопляват добре. М. Тодоров и др., ТМСС, 125.
ЕДНОКЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Спец. Едноклетъчен. Живата клетка на растения и животни е сама по себе си един сложно диференциран свят. Такова е и устройството на едноклетните организми. ПН, 1934, кн. 2, 21.
ЕДНОКЛЕТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. Който се състои само от една клетка. Едноклетъчно устройство. Едноклетъчна структура.
2. Който се отнася до организми, съставени само от една клетка. Едноклетъчни организми. Едноклетъчни водорасли.
3. Като същ. едноклетъчни мн., ед. (рядко) едноклетъчно ср. Зоол. Бот. Растителни и животински организми, тялото на които се състои от една клетка. Protozoa. При едноклетъчните (амеба, чехълче) хранителните частици се включват в хранителни вакуоли, образувани от протоплазмата. ОБиол. X кл, 27. Хищници и паразити се срещат сред представителите на всички групи животни, от едноклетъчните до бозайниците. М. Йосифов, НСН, 62. Когато някое дребно ракообразно и едноклетъчно се допре до капачето, то се отваря навътре в мехурчето и увлича след себе си жертвата.
В. Бешовски и др., ЕП, 34.
ЕДНОКОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е с едно колело. Малките ръчни сеялки са най-често едноколни. М. Ду-ковски и др., СМ, 123.
ЕДНОКОЛКА ж. Ръчна количка с едно колело. При нас идат с едноколки и други работници. Г. Караславов, Избр. съч. VIII,
131. Котаракът хвана с предните си лапи дръжките на една детска едноколка и я тикна към къщи. А. Каралийчев, ТР, 29.
ЕДНОКОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За каруца и под. — който се тегли от един кон. Беше рано .., когато едноконно-то кабриолетче затрополя по шосето. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Отвреме-навреме изтро-поляваше едноконна двуколка, в която бляскаха., бакърени гюмове. А. Каралийчев, НЧ, 17. По-нататък едноконна бричка едва-едва се клатеше по шосето. К. Константинов, СЧЗ, 128.
ЕДНОКОПЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За животно — който има цели, не-раздвоени копита; нечифтокопитен. Конят и магарето са еднокопитни животни. А Сапът е опасна заразна болест по еднокопитните животни.
2. Като същ. еднокопитни мн. Зоол. Разред бозайници с едно цяло копито на крака; не-чифтокопитни. Реп880с1ас1у1а.
ЕДНОКОРАБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Арх. Обикн. за църква — който има, който е с един кораб. Строени са били обикновено еднокорабни църкви със сводести тавани. Ист. X и XI кл, 94. Последното му [на манастира] възобновяване е станало през 1841 год., когато е изградена старата постройка по стар стил, еднокорабна, с малки прозорчета и мазгали. П. Делирадев, В, 300.
ЕДНОКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с един крак. Пред всички яздеше едно-крак мъж във военна униформа. Ст. Дичев, ЗС I, 163. — Роди дъщеря от втория си мъж, но ето че първият се върна. Без един крак... И какво мислите? Тя напусна втория, върна се при първия, еднокракия... ЖД, 1967, кн. 6, 3.
2. За предмет — който има само една опор-на част, само един крак. Единствената мебел беше малка еднокрака кръгла масичка. Д. Добремски, БКН, 250.
3. Като същ. а) еднокракижт>, еднокрак м. Остар. Човек с един крак. Сеймен: 200 къщи; черква и училище с 65 ученика; учителят им еднокрака Димитър Паскалев с плата 2400, 10 к[ила] жито. М. Кънчев, В, 256. б) еднокракижт> м. Диал. Дяволът (Н. Геров, РБЯ).
ЕДНОКРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се извършва, който се осъществява, става само веднъж. Общината на българската книжнина е предвиждала два вида свои членове, именно „основателни“ и „помагачи“ в зависимост от размера на еднократната вноска. М. Арнаудов, БКД, 29. Големите еднократни дози [на йонизиращи излъчвания] пък причиняват остра лъчева болест, от която масово заболяха гражданите на Хирошима и Нагазаки. ЛФ, 1958, бр. 2, 4. Полуфабрикатите ще се предлагат в специални парафинирани чинии за еднократна употреба. ВН, 1958, бр. 2225, 1. Еднократна помощ.
2. Който става или е ставал някакъв само веднъж. Еднократен шампион. Еднократен първенец.
3. Грам. Едноактен (във 2 знач.). Еднократни глаголи.
— От рус. однократный.
ЕДНОКРАТНО. Нареч. от еднократен (в 1 знач.); само един път, веднъж. — В тая игра човек никога не може да остане навън, след като веднаж се е включил. Няма начин да бъдеш еднократно шпионин, а после да се отдръпнеш. Б. Райнов, НН, 303. Полезно е зимниците, особено пшеницата, да се брануват перпендикулярно или под ъгъл на редовете — при слабо развитите посеви еднократно, а при гъстите — двукратно. РД, 1950, бр. 339, 3.
