ЕДНОЗНАЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който има само едно значение. Книгата за мене не е еднозначно понятие, тя ми е скъпа и необходима почти като въздуха. Ст. Стратиев, ПП, 10. Отначало детето произнася думи от прости еднозначни срички. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 61. Разшифровайте задачката, като знаете, че латинските букви са еднозначни символи на букви от кирилицата. Матем., 1965, кн. 1, 48.
2. Който е еднакъв по значение с друг; равнозначен. Синонимите са еднозначни думи.
ЕДНОЗНАЧНО. Спец. Нареч. от еднозначен2 (в 1 знач.). Докога ще продължи този процес? Класическата физика ни отговаря еднозначно — докато цялата или почти цялата енергия на тялото се превърне в енергия на полето. Л. Митрани и др., ЗМ, 36. Всеки алгоритъм се състои от определен брой операции.. При това понятието операция не е еднозначно определено и зависи от това, за кого е предназначен този алгоритъм. Матем., 1965, кн. 6, 28. На всяка точка от пространството еднозначно отговаря точка от проекционната равнина. Матем., 1966, кн. 4, 15.
ЕДНОЗНАЧНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Спец. Отвл. същ. от еднозначен2. Числата, като правило, се снабдявали с указания за мярката, така че еднозначността на записа ставала достатъчно определена. Матем., 1965, кн. 2, 3. За еднозначност може да се говори при синонимите.
ЕДНОЙМЕН, -а, -о, мн. -и, и -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Едноименен. Невесел е „Андрешко“. Едноименият герой кара в малката си каруца посред зима съдебен пристав, който отива в село да тури запор на Станойчо, беден съселянин и познат на Андрешко. К. Величков, ПССъч. VIII, 200. От островите, принадлежащи на Ионийски съюз, забележителни са Хиос и Самос с едноимените си градове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 102. Южната страна [на Ютландия] ся нарича Княжество Шлезинг, което има едноимна столица. Ив. Богоров, КГ, 98.
ЕДНОЙМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който има едно и също име с друг. Противоп. разноименен. Дубровнишкото пристанище е закътано в самото дъно на едноименен залив. Л. Мелнишки, ПП, 151. В западната част на Стара планина има много карстови извори и образувания, като Рабишкото езеро и едноименната пещера. Й. Радичков и др., ГСП, 8. Най-добре е да се прелива кръв от човек с едноименна група. Анат. VIII кл, 69. Едноименните електрични товари се отблъскват, а раз-ноименните се привличат. Физ. VIII кл, 1965, 13. Наскоро ще започне подготвителната работа на филма „Шибил“ по едноименния разказ на Йордан Йовков. ВН, 1958, бр. 2002, 1ч
ЕДНОЙМЕНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Съименник; едноименник. Името на умре-лий вече никога не ся произнася. Тези даже, които са били едноименци, тозчас си про-меняват имената. Ч, 1872, кн. 13, 697.
ЕДНОЙМЕННИК, мн. -ци, м. Мъж, който има еднакво име с друг; съименник. Оказа се грешка. Данъкът на някакво друго лице, едноименник някой, по погрешка вписан на мене. Елин Пелин, Съч. IV, 212. — Не, той ми не е брат. —Да,.., сетих се... едноименник. Ив. Вазов, Съч. XI, 193. „Локомотив“ Пловдив през този сезон постигна първия си успех срещу столичния си едноименник „Локомотив“. ВН, 1963, бр. 3686, 3.
ЕДНОЙМЕННИЦА ж. Жена, която има еднакво име с друга; съименница.
ЕДНОИМЕЦ, мн. -мци, м. Диал. Едноименник, съименник. — Ха така, Кунке. С даскалчето ни сте едноимци. Й той е малко вакличък, та еша ви няма да има. Кр. Григоров, Р, 235. Станала Стана голема, / отсъде Стана сакаха: /.., / се единаци у ма-кя, / се едноимци Стоянци. Нар. пес., СбНУ XLIV, 232.
ЕДНОИМКА ж. Диал. Едноименница, съименница. Тя плачеше от радост, а пък двете предполагаеми едноимки свати, майка й и Джевдетовата майка, не можеха да се нарадват. Ц. Гинчев, ГК, 245. Там затече три девойки, / три девойки еднолики, / ед-нолики, едноимки. Нар. пес., СбНУ I, 21.
ЕДНОКАЛЙБРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. мн. За пушка, оръдие и под. — който има еднакъв калибър с друг.
ЕДНОКАМАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Юрид. За законодателен орган — който има само една камара, състои се само от едно тяло, една част. Еднокамарен парламент.
ЕДНОКАМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който има само една камера, едно отделение. Еднокамерни дизелови двигатели. А Стомахът на нечифтокопитните бозайници е прост, еднокамерен.
ЕДНОКАНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е с един канал. По-рано в кинотехниката се е употребявала предимно едноканалната система за звукозапис и възпроизвеждане на звука. Й. Венов и др., К, 140. Телевизионните приемници с общ канал за изображението и звука се наричат едноканални.
ЕДНОКАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Разг. 1. Едноетажен. В широкия двор .. се белееше приветливо еднокатната къща с много стъклени прозорци. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 72. Къщата беше еднокатна, наскоро строена, с недоправени стъпала отпред. Ем. Станев, ИК I и II, 140.
