етажна, другата — едноетажна. Ст. Михайлов, БС, 66.
ЕДНОЕТАЖНО. Нареч. от едноетажен. Големи части от административните райони на София от началото на XX в. са застроени едноетажно със съвсем малко двуетажни сгради.
ЕДНОЕТАПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Който се състои от един етап, който се осъществява в един етап. Едноетапно колоездачно състезание.
ЕДНОЕТАПНО. Нареч. от едноета-пен; в, за един етап.
ЕДНОЕТАПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от едноетапен.
ЕДНОЖЕНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който е в брачна връзка само с една жена. Това беше необходимо събитие за българите мохамедани, които като християните си остават едноженци. Б. Несторов, СР, 7.
ЕДНОЖЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до едноженец и до едно-женство. — Отдавна вече сред народа преобладават едноженските бракове и от това държавата не е намалила боеспособността си. Й. Вълчев, СКН, 493.
ЕДНОЖЕНСТВО, мн. -а, ср. Форма на брак, при която един мъж е свързан само с една жена. Една християнска черта .. е още и едноженството. Ив. Вазов, Съч. XVI, 55. Гърците и римлянте са биле първите народи, които са вовеле в своя живот едноженс-тво. Знан., 1875, бр. 18, 277.
ЕДНОЖЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. за кабел, проводник — който има само едно жило. Обикновените радио-антени се свързват с радиоприемника посредством едножилен проводник.
ЕДНОЖЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. За електрически проводник — който е съставен само от една жица. В зависимост от устройството на жилото проводниците са едножични и многожични.
ЕДНОЗВУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е еднообразен, равен по звук, по тон; монотонен, еднотонен. Затихваше цялата планина, заслушана в звънките песни на славеите, които заглушаваха дори еднозвучния шум на реката долу, в долината. Д. Талев, И, 629. В дъното — манастир с тесни прозорчета. Еднозвучен мълвеж се носи оттам, подобно ромон на подземен поток. К. Константинов, ПЗ, 224. Някакъв щурец в градината повтаряше своята еднозвучна песен. Цв. Ангелов, ЧД, 12. Прелитаха пчели, носеха се като малки слънца — бръмченето им изпълваше ширинето като равна еднозвучна песен. Д. Спространов, ОП, 13.
2. Спец. Който е свързан с един и същ говорен звук, в който има едни и същи говорни звуци. Повтарящият се зов в края на всяка строфа и тежките еднозвучни рими към него на -ище (жилйще, гноище, огнище и пр.) .. — всичко това придава особена, неотразима художествена сила на стихотворението. Г. Цанев, СИБЛ, 171. // Който се състои само от един говорен звук. В японския език има голям брой еднозвучни слогове, значението на които зависи от мястото им в речта и от произнасянето им. К, 1926, бр.
ЕДНОЗВУЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. Еднозвучност, монотонност. Гладкият слог, за да си има и приятността, трябва в течението на изреченията да владее разнообразие: инак може да изпадне в недостатъка на еднозвучието (монотонията). Д. Войни-ков, РС, 27.
2. Индив. Съзвучие. И в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния. Н. Райнов, БЛ,
128.
ЕДНОЗВУЧНО нареч. 1. Еднообразно, равно по звук, по тон; монотонно. Вдадени в игрите, двете малки момичета непрекъснато си приказваха, тихо, еднозвучно и едва ли се чуваха помежду си. Д. Талев, С II, 266. Общественото мнение се явява обаче тук не на сцената .., а стои някъде отвън и скрито мънка и еднозвучно гъгне своята убийствено жестока присъда. М. Кремен, РЯ, 28. Спи мегдана. Чучурите пеят / еднозвучно. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 189.
2. В съзвучие, съзвучно. И познала от поглед, че сърцето на млечната й сестра бие еднозвучно с нейното, княгинята още по-тихо, приведена към нея, продължи. Ст. За-горчинов, ЛСС, 10.
ЕДНОЗВУЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от еднозвучен; еднозвучие. В тези начални стихове на поета няма еднозвучност — преливат се различни тоналности и отсенки. Ив. Попиванов, Пл, 1969, кн. 23, 60.
ЕДНОЗЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Който е роден в една и съща земя, страна с някой друг. Така ще умрат всички, които дигат ръка против еднозем-ните си братя. К. Величков, ПССъч. I, 29.
ЕДНОЗЕМЕЦ, -мци, м. Остар. Човек, който е роден в една и съща земя, страна с някой друг. „Тряба да видим двама еднозем-ци как са намерват един друг в чужбина: с какво удоволствие те са прегръщат.“ Т. Шишков, ТС, 125. Конописецът е бил фламандец и е гледал хубостта с истото око, както и неговите едноземци. Ив. Бого-ров, КП, 1875, кн. 6, 30.
ЕДНОЗЕМКА ж. Остар. Жена, която е родена в една и съща земя, страна с други.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕДНОЗНАЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мат. За число — който се отбелязва с един знак, с една цифра; едноцифрен. Еднозначни са числата от 1 до 9.
