2. Прен. Който има само една линия на поведение, който мисли и действа винаги по един и същ начин; еднопосочен. Хич не ме засяга това, което казва този еднолинеен и глупав човек.
ЕДНОЛИНЕЙНО. Книж. Нареч. от еднолинеен (във 2 знач.). — Внимавай! Той те подвежда. — Гледаш много еднолинейно на нещата. Б. Балабанов, Избр. п, 195. Комедията е пропита с богат хумор и комедий-ни ситуации, които не дават никому право да смята, че това дълбоко замислено произведение е построено леко и едностранно, еднолинейно. Т, 1954, кн. 4, 16.
ЕДНОЛИНЕЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от еднолинеен. Едноли-нейността на сюжета направи романа непопулярен. А Еднолинейност на образите.
ЕДНОЛЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се осъществява от едно лице, според волята само на едно лице. Войводата стига до убеждение, че едноличното ръководство — безусловно подчинение на една воля и разум, която да решава и да носи отговорност — е необходимост за дадения исторически момент. Лит. X кл, 277. След установяването на едноличната власт на Октовиан Римската република окончателно загинала. Ист. V кл, 135.
2. Който сам, без участието на други извършва някаква дейност, упражнява някаква власт или притежава нещо. Беше едноличен господар на стара, мощна известна фирма. П. Спасов, ХлХ, 33. В споменатата вече декларация се подчертаваха и диктаторски-те права, които капитанът на парахода имаше. Според тая декларация той беше едноличен съдия при всички спорове. Г. Бе-лев, КВА, 320. Ако сте работодател, може и да спечелите от програмата за младежка заетост, финансирана от бюджета.. За всеки назначен на работа ще получите ми-нималната работна заплата .. Нова норма тогава ще стане данъчното облекчение на работодателите — еднолични търговци. Кеш, 1993, бр. 23, 1.
3. Който засяга само едно лице, отделна личност. Когато човешката душа загрубее, когато се увлече по нечисти дела или когато зажаднее за богатство, тогава животът на човека става едноличен. Ламар, ГМ, 7. Днешното време, неговият велик настъпателен ход не може да признае притаените еднолични конфликти .., които не прерастват в едри, обществено значими проблеми. НК, 1958, бр. 2, 1.
4. Който е собственост само на едно лице. Едноличен имот. Еднолично стопанство. // Рядко. Който е предназначен само за едно лице, за един човек. Това беше дом несъмнено от тия домове, които [хората] са строили и у нас преди много хилядолетия — малки, еднолични къщички за самотни хора. П. Вежинов, СП, 28.
◇ Едноличен търговец. Юрид. Търг. Физическо лице, регистрирано по търговския закон, което извършва търговска дейност. Едноличен търговец (ЕТ) е основна юридическа форма на регистрираните у нас дружества. Кап., 1998-1999, бр. 50, 43. Близо 4400 са едноличните търговци, които дължат около 150 млрд. лв. лихви. С, 1998, бр. 2077, 4.
ЕДНОЛЙЧНИК, мн. -ци, м. Книж. Едноличен собственик, едноличен стопанин; частник. Задругата често пращаше отделни свои членове печаловници. Ако печалов-ник печелеше малко,.., той оставаше в нея, защото не можеше с тези печалби да се отдели като едноличник. Ив. Хаджийски, БДНН I, 69. Много от неговите връстници — и едноличници, и кооператори — бяха останали сами. Б. Обретенов, С, 53.
ЕДНОЛЙЧНО. Нареч. от едноличен (във 2 знач.); без участието на друг. Левски прибягва до всички източници за снабдяване с оръжие: купуване еднолично и органи-зационно от вътрешния и външния пазари. Г. Бакалов, Избр. пр, 186. В изключителни, крайно критични моменти се налага ръководителят да действа еднолично.
ЕДНОЛЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от едноличен. Аз не бих изваждал наяве факта за едноличността на това двуличие, ако не бе характерен за днешните български литературни нрави. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 263.
ЕДНОЛЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. За транспортна мрежа — който се състои от един лъч, от една линия. В малките, средните и големите градове., може да се разработят следните видове транспортни системи: еднолъчна система, състояща се от една линия, която прорязва града и го свързва с предградията или съседните селища. Т. Горанов и др., ПА, 313.
ЕДНОМАН нареч. Остар. и диал.
1. Непрекъснато, редовно, винаги. Буля Богданица ходеше като сянка, а сълзи, едри като летен дъжд, капеха едноман из хлътналите й очи. Хр. Максимов, СбЗР, 28. „Има и такива хора, които често забравят и презират себе си и без да са нахранят, напоят и облечат, едноман са мъчат да гонят пеперудата щастие.“ М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 217. През тия дни турците много са са разшавале. Войски едноман идат и са изпращат. НБ, 1876, бр. 5, 20.
2. Заедно, дружно. — Пусти моми като войници бе! — обади се ерген.. — Е, така си е, на що щеш? — възразиха няколко моми едноман. А. Страшимиров, ЕД, 129. След малко обаче,.., защракаха едноман около тях пушки и чу се отсечено: — Стой! Кои сте вие? А. Страшимиров, УШ, 27.
ЕДНОМАЧТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. За плавателен съд — който има само една мач
