мислим и решим що трябва да се прави."
С. Радев, ССБ II, 96. Най-напред той [цар Крум] потъпка влиянието и силата на властвующите около престола боляри и утвърди своето едновластие. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 123.
ЕДНОВЛАСТНИК, мн. -ци, м. Книж. Единовластник.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЕДНОВРЕМЕНЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За две или повече, обикн. еднородни действия — който се извършва в едно и също време с друг. После сичкото това като съвършено естествено нещо са явля-ва нашествието на турците и едновременната смърт на България и на нейната достойна учителка Византия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 174. После той [Евстати] седеше на миндера между тях и усмихнато слушаше едновременното им бъбрене. А. Гуляш-ки, МТС, 46. Вихрушките са въздушни стълбове, които имат две едновременни движения — връщателно около ос и постъпателно. И. Гюзелев, РФ, 429. Машини за едновременно шиене и отваряне на шевове.
ЕДНОВРЕМЕНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Едновремешен, едно-времски. Да послушаме пророчествата на едновременните турски приятели. Хр. Ботев, Съч. 1929, 218. В Африка живеят един род маймуни,.., които приличат донякъде на человека.. Зарад тая прилика едновременните хора ги наричали диви хора. Т. Икономов, ЧПГ, 44. Ужасът на едновременните еничаре и кърджалие е бил нищо при настоящето! НБ, 1876, бр. 47, 185.
ЕДНОВРЕМЕННО. Нареч. от едновременен1; в едно и също време. Играчите застанаха един срещу други и едновременно почнаха. Елин Пелин, Съч. I, 178. Вечерта мъжете се прибраха, както винаги, почти едновременно. Д. Талев, СК, 7. Стопанинът на заведението, което бе едновременно и кръчма, и бакалница, и салон за политически събрания, дремеше в тъмния ъгъл зад тезгяха. Ем. Станев, ИК I и И, 6. Наскоро след построяването на Калояновата църква и едновременно с изписването й бил наново изписан и старият храм. Ст. Михайлов, БС, 193. Всички влязоха едновременно в залата. А Всички заговориха едновременно.
ЕДНОВРЕМЕННОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ от едновременен1. Странно е да си помислиш [за съперницата си], че в мечтите устните ви се сблъскват в един и същ миг върху едни и същи устни, че пръстите ви се сплитат в едни и същи пръсти, че денят ви се буди с едно и също име. Тая едновременност и идентичност е просто осезаема. Бл. Димитров, ПКС, 93-94. Предметът действува едновременно и с еднакво напрежение и на двете ви очи и предава едно само усещание. Едновремен-ността на двете впечатления прави ги неразделни едно от друго. Ч, 1871, бр. 24, 754.
ЕДНОВРЕМЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. 1. Който е бил, е съществувал в миналото, едно време, отдавна; някогашен, отдавнашен. На тоя полудив овчар, на тоя едновремешен разбойник,.., тежеше синджирът на правилата, които бе длъжен да съблюдава. Ив. Вазов, Съч. XXV, 114. Едновремешните български революционери имаха доста работа с невъобразимите опустошения, които беше направило петвековното робство в народната душа. П. К. Яворов, Съч. II, 182. — Аз развъждам шест пъстърви. Маджурина готви разсадник в едновремешните зеленчукови градини. Д. Вълев, Ж, 115. Някой е подел на цафара унила, едновремешна песен. Вековна, българска песен. К. Константинов, НЗХ, 28. Това облекло не изчерпва целия гардероб на едновремешната мъжка мода. Н. Хайтов, ПП, 124. Сегашна Франция състои от едновремешна Галия и от земи, изпосле превзети. И. Груев, УЗ, 94.
2. Като същ. едновремешното ср. Всичко, което е било едно време, което е съществувало в миналото, отдавна. — Едновремешното — то се мина. Едно време земята беше широка, хората бяха малко. Тогаз можеше да има чифлици. И. Йовков, ЧКГ, 132. X. Коста: — Хората може да покачат и дрънкала, па ний не ке станем маймуни.. Злата: — Ама не е като едновремешното... не може без тях, хаджи. Д. Войников, КЦ, 1.
ЕДНОВРЕМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Едновремешен, едновременен2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕДНОВРЪСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е на еднаква възраст с друг. Всекиму се е случвало да види през живота си как някое малко щрепелаче обува големите чизми на баща си и как се големи със своя накит пред своите еднов-ръстни другари. Л. Каравелов и др., ЗК, 205. Гледала съм много гори, ала тази беше съвсем друга. Може би, защото е от гъсти, едновръстни дървета. Г. Райчев, Избр. съч. I, 157. При тая учителка .. учили са ся .. госпожа Слава заедно с всички ония госпожи, които видяхте одеве в събранието ней едновръстни. Хр. Данов, Лет., 1869, 151.
ЕДНОВРЪСТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Връстник. Такъв къщовник беше Пенко Бъта, / мъжът на Неда, Бойков ед-новръстник. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 156.
ЕДНОВРЪСТНИЦА ж. Остар. Книж. Връстница. Там бяха [под сянката]: Койка, лелята и едно мургаво, стройно момиче.. То изгледваше по-възрастно от Койка, макар че бяха едновръстници. Ив. Кирилов, Съч. II, 64.
