ЕДНОВРЪХ, -върха, -върхо, мн. -вър-хи, прил. Който има само един връх. Пътя му преградила отвесна едновърха планина. Там, където планината пробождала небето, се белеел камен дворец. Ив. Планински, БС, 78.
ЕДНОВЪРХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Спец. Едновръх. Едновърхова крива.
ЕДНОГЛАВ, -а, -о, мн -и, прил. Който е с една глава. Тия опълченци на културата сега са безполезни, сега, когато животът няма вече само една цел, не е вече едноглаво псе. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 55.
ЕДНОГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се казва, изрича, извиква в един глас, едновременно от няколко души; единогласен. Бившият опълченец тъй се бе запалил и тъй палеше другите, че след последните редове на писмото и поздравите на дяда Райча, екна едногласно „ура“. В. Ге-новска, СГ, 300.
2. Муз. Който се състои от една гласова партия или е за един глас; единогласен. Българската народна песен е предимно едногласна. Пеене VII кл, 50. По-късно той започнал да композира, и то не само едно гласни мелодии, а и хорови песни с пълна хармония. Ст. Грудев, ББ, 12. Едногласна песен. Едногла-сен хор.
3. Остар. Единодушен; единогласен. Портата не отстъпи пред едногласното желание на християнска Европа. НБ, 1877, бр. 75, 289.
ЕДНОГЛАСИЕ, мн. няма, ср. 1. Муз. Пеене на един глас, без съпровод; единогласие.
2. Книж. Единодушие; единогласие. Сега аз си обясних царствующето едногласие в това твърдение. Ив. Вазов, Съч. IX, 198.
ЕДНОГЛАСНО нареч. Книж. 1. В един глас, едновременно; единогласно. — Даскал Гатя! Даскал Гатя! — изивкаха едногласно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 74. — Добре сте дошли! Добре сме нашли! — отговориха всички едногласно. К. Петканов, СВ, 9. — Нищо, нищо, драги — почти едногласно се обадиха другарите му. Елин Пелин, Съч. IV, 220. — Долу! — повториха едногласно и тримата. Т. Влайков, Съч. III, 67. После септемврийските опитвания за въстание българският цариградски печат .. едногласно извика: „трябват са реформи в про-странната отоманска държава“. 3. Стоянов, ЗБВ I, 255.
2. Единодушно; единогласно. — Виждам, свети патриархо и вие високородни боляри, че всички почти едногласно ме осъждате. Ив. Вазов, Съч. XX, 178-179. Приемаме едногласно предложението за новия закон. Хр. Ботев, КК (превод), 67. Реши са едногласно да са пратят двама души за оръжие в Цариград. 3. Стоянов, ЗБВ I, 449. Ние в края на обяда решихме едногласно, че едва ли в някоя част на земното кълбо ще има по-безвкусна кухня от английската. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42. Предложенията, които осветяваха неприкосновеността на човешката личност., бидоха приети едногласно. С. Радев, ССБ I, 81.
3. Муз. В една гласова партия, на един глас. Основното изразно средство, чрез което се изграждат художествените образи в музиката, е мелодията. Тя представлява едногласно изразена музикална мисъл. Пеене IX кл, 5. Мелодията е музикална мисъл и идея, изразени едногласно. Пеене VII кл, 58.
ЕДНОГО. Вж. един.
ЕДНОГОДЕЦ, мн. -дци, след числ. -деца, м. Диал. Животно или растение на една година. Стоян си дума: тоя елен не е за ден расъл, не е едногодец, ами е тригодец — три години мляко е сукал. Д. Яръмов, БП, 14*
ЕДНОГОДЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. За човек, животно или за растение — който е на една година. Затворило очи и нацупило устнички, едногодишното момиченце спеше спокойно и сладко. Д. Ангелов, ЖС, 38. Рогата на едногодишните сърни се познават по това, че те още нямат изострен връх. П. Петков, СП, 45. Едногодишно дете. Едногодишни овощни дървета.
2. Който съществува в продължение на една година, който трае, продължава една година. Едногодишен трудов стаж. Едногодишен престой в чужбина. Едногодишен план.
3. Който се отнася до период от една година. Електроенергията от тази централа ще стигне за задоволяване едногодишните нужди на цял окръг. А Едногодишно течение на списание „Летоструй“. А Едногодишен план. Едногодишна заплата. Едногодишна лихва.
О Едногодишни растения (култури). Бот. Растения, които извършват цялото си развитие (от семе до семе) в продължение на един вегетационен период. Пшеницата и царевицата са едногодишни растения.
ЕДНОГО ДКА ж. Диал. Женско животно или растение на една година.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕДНОГОДЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Малко, младо животно или растение на една година.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕДНОГРЕДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Обикн. за товароподемен кран — който е с една греда.
ЕДНОГРЪБ, -гърба, -гърбо, мн. -гърби, прил. За камила — който е с една гърбица. Местните жители развъждат кози и овце, а в северната част на страната — едно-гърби камили. Л. Мелнишки, С, 43.
