зан само с една жена или една жена — само с един мъж; моногамия.
2. Спец. При животните — свързване в брачна двойка на два индивида, които живеят заедно и създават поколение един сезон, няколко сезона или цял живот; моногамия.
ЕДНОБРАЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отгл. същ. от еднобрачен; еднобра-чие.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ЕДНОБУКВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се състои само от една буква.
О Еднобуквена машина. Печат. Вид набор-на машина, която набира и отлива отделни букви; монотип.
ЕДНОВАЛЁНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Хим. Който има само една валенция. Елементите от алкалната група във всичките си съединения са едновалентни. Хим. VIII кл, 1965, 95. Един двувалентен атом е еквивалентен на два едновалентни. А Елементът натрий е едновалентен. А Едновалентни алкохоли.
ЕДНОВАЛЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. За машини, апарати и под. — който е с един валц, един валяк. Едновалцова трошачка.
ЕДНОВЕКОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който съществува, трае, продължава един век. За народа на Камбоджа близо едновековното .. робство е било период не само на тежки страдания, но и на героична борба. Б. Петков, К, 15. Славен път изминаха нашите народни читалища в своята едновековна дейност. ЛФ, 1956, бр. 4, 1.
2. Който се отнася до период от един век. Съвременната футболна игра има вече своя едновековна история. През октомври 1963 г. в Лондон бе чествуван стогодишният й юбилей. Б. Ангелов и др., Ф, 13.
ЕДНОВЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който е от една и съща вяра, религия с друг. Никой у нас не вярваше сериозно, че е възможна война между Сърбия и България, между едноплеменни и едно верни братя. Ив. Вазов, ИСМ, 22. Бог .. ме отреди днес .., между двама наши едноверни съграждани и бивши приятели, а после по недоразумение скарани и разгневени помежду си комшии да бъда посредник за братско помиряване. Ц. Гинчев, ГК, 161. Турското управление на една част от европейския материк върши произволи и неправди на гърба на едноверни на християнска Европа народи. Пряп., 1903, бр. 10, 2.
2. Който е присъщ на едноверец. Едновер-ните и едноплеменни чувства на емигрантите ни по света ги карат да подпомагат с всякакви средства по-бързия икономически преход на родината ни.
ЕДНОВЁРЕЦ, мн. -рци, м. Книж. Мъж, който е от една и съща вяра, религия с друго лице (с говорещия или с този, за когото се говори). Шерифът си остана в Карлово без служба,.., с тежка фамилия и с фатализма, свойствен на едноверците си, покори се на божията воля. Ив. Вазов, Съч. X, 119. — Братя са те, едноверци са, Ваше благородие... мъченици християнски... С. Север-няк, В СД, 188. Като наши едноплеменници и едноверци русите заслужават да ги обичаме. С. Бобчев, ПОС (превод), 190. Видите ли какви прекрасни мери употреблява за-щитницата на славянете, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Хр. Ботев, Съч. 1929, 235.
ЕДНОВЁРИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Еднаквост на вярата, на религията. На цариградския султан Белия цар обявил война и в името на едноверие и еднокръвие поканил Милоша да въстане със своя народ против турското правителство. Ст. Ботьов, К (превод), 110.
ЕДНОВЁРКА ж. Книж. Жена, която е от една и съща вяра, религия с други.
ЕДНОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. О стар. Книж. 1. Който е от един и същ вид с друг; еднороден, подобен. Съби-рание или приложение ся казва действието, чрез което единиците на много дадени ед-новидни числа ся събират в едно цяло. П. Р. Славейков, ПЧ, 30. Ако продавачът предложи, че продава три плата едновидни от разни качества,.., с условие да земе купувачът, който ще от тях в разстояние на три или четири дни и купувачът приеме туй условие, продажбата е уговорена. ДЗОИIII (превод), 80.
2. Еднообразен. Като стъпи слънцето в знак на телеца и цветът от бяла търница начнава да ся гледа вместо лъщението на едновидните апинейски снегове. Д. Попов, СбРС (превод), 76.
ЕДНОВЙДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от един и същ вид с друг. Човек се стреми да отглежда повечето от културните растения в едновидови съобщества, т. е. състоящи се от голям брой индивиди на един и същ вид. Н. Митрева, ВРС, 12. Едновидови растения.
ЕДНОВЛАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Единовластен. Наскоро след това бил пленен от византийците и Роман .. По този начин Самуил останал едно властен господар в държавата си и се провъзгласил за цар (993 г.). Ист. X и XI кл, 55. Първите две десетилетия от едновласт-ното управление на Луи XIV са ознаменувани със значителни политически успехи. М. Бичев, АНВ, 183.
ЕДНОВЛАСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Единовластие. "Като се въдвори тишина и едновластие в България, ще се съберем представителите наедно с по-първите български граждани и военни лица да раз
