но, независимо. Ден или нощ, все едно, боевете при Драва нито за миг не затихваха. П. Вежинов, НС, 103. Това бяха очите на всяка майка, все едно дали тя е човек или звяр. Й. Йовков, В АХ, 152. По Искрецката река нагоре от Своге съм ловил такива черни мрени и кефали, каквито вече не съм и сънувал. Като почнех най-първо от дървения мост .. От десния до левия бряг, все едно. Д. Калфов, ИТШ, 88. — Сняг е на места до пояс, а има и големи, широки навеи-ща. — Все едно — казах и махнах с ръка.
Н. Попфилипов, РЛ, 93. б) За изразяване на увереност, убеденост в нещо, в извършването на някакво действие; така или иначе. Чувствуваше се, че докато не споделят впечатленията си, все едно, няма да се разотидат по кабините. Н. Антонов, ВОМ, 87. — Стой, мошенико! Всички изходи са завардени! Все едно, няма да избягаш!... М. Марчевски, ТС, 129. Все (се) ми е едно. Разг. Нямам отношение, безразличен съм към някакъв факт или действие, не се вълнувам, не се смущавам от нещо. "Щом не съм заедно с нея .. — все ми е едно къде и как ще посрещна Новата година. " Д. Ангелов, ЖС, 222-223. Исках да ги разпитам за много неща, да им кажа как ще наредим училището.., но .. равнодушният израз на лицата им ми говореше, че всичко това е напразно, че им е все едно... Л. Александрова, ИЕЩ, 29. — Е, няма ли да те мъмрят? — Cè ми е едно... зарад тях няма да оставя баща си така... Елин Пелин, Съч. I, 83. Това е цинично, madame, нали? И аз го виждам, че не е красиво, но вам ако е все едно, за мен не е все едно. Ал. Константинов, Съч. I, 70.
ЕДНО-. Първа съставна част на сложни думи — прилагателни и съществителни — със значение: 1. Който има от един елемент, една част, едно нещо, напр.: едновален-тен, едновръх, едноглав, едноделен, едноетажен, еднокорабен и под.
2. Който съдържа само една част, определена чрез съответна единица мярка, напр.: еднолевов, еднометров, едномесечен и под.
3. Който е еднакъв с друг по произход или по някакъв съществен признак, напр.: ед-новерец, еднокалибрен, еднокръвен, едноплеменени под.
ЕДНОАКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За сценично произведение — който се състои от един акт, от едно действие. Той ми прочете и едноактна драма в стихове, която тъкмеше да даде на Народния театър. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 209. Начало на сатирикополитическата комедия у нас слага Хр. Ботев със своите остри, сатири-чески диалози, едноактни и двуактни коме-дийки, които имат характер на сатири-памфлети. Т, 1954, кн. 4, 12. Едноактна пиеса. Едноактни сценки.
2. Грам. За глаголи — които означават действие, извършващо се като един акт, изведнъж, мигновено; еднократен.
ЕДНОАКТНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Качество на едноактен (във 2 знач.). Глаголи като ахна, грабна, дръпна, шибна и под. вън от контекста изразяват едноактност.
ЕДНОАТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Спец. Който се състои от един атом. Металите кипят също така при различна температура и nàpume им са едноатомни. Хим. IX кл, 1965, 93. Молекулите на възду-хообразните елементи са по правило двуа-томни, но има и едноатомни. Хим. VII кл, 1950, 19.
ЕДНОБАгРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Едноцветен. Не по-малко прекрасна е гледката и на юг.., чак до хоризонта, стопил в себе си и слял в еднобагрената равнина и масивите на Родопите и Рила. Й. Радичков и др., ГСП, 94.
ЕДНОБОЖИЕ, мн. няма, ср. Вяра, религия, според която има само един бог; монотеизъм. Огромен грях, непростимо престъпление през вековете еднобожие е било туй: вярата в две начала на битието.
В. Мутафчиева, ИКМ, 76. Старобългарското вероизповедание,.., може да ся раздели на еднобожие, двоебожие и многобожие. Д. Войников, КБИ, 16-17.
— Друга форма: единобожие.
ЕДНОБОЖНИК, мн. -ци, м. Рядко. Последовател на еднобожието; монотеист.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ЕДНОБОЖНИЦА ж. Рядко. Последователна на еднобожието; монотеистка.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ЕДНОБОЙКИ само мн. Нар.-поет. За моми, девойки — които са с еднакъв ръст, бой. Да похлопаш на портите, / че там има три девойки, / три девойки еднобойки, / ед-нобойки — еднолики. Нар. пес., СбГЯ, 216.
ЕДНОБОРСТВО, мн. -а, ср. Единоборство. Щях да кажа на Момчила да излезем на открито поле, да се поборим на еднобор-ство. Ст. Загорчинов, ДП, 279. Братята решили да свършат разпрата с едноборст-во и с таквази ярост са хвърлили един на другиго, щото и двамата паднали мъртви.
Н. Михайловски, РВИ (превод), 58.
ЕДНОБРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е свързан с еднобрачие, който се отнася до еднобрачие; моногамен. Понеже сърната е еднобрачно животно — семейството живее вкупом цяла година. П. Петков, СП, 47.
еднобрАчие, мн. няма, ср. 1. Книж. Форма на брак, при която един мъж е свър
