им създава едничко материални задължения. М. Арнаудов, БКД, 128. Турчинът не подозираше нищо, не се извръщаше дори и това едничко го спаси сега. А. Страшими-ров, ЕД, 102-103. Правдата баща е на порока, / а лъжата майка на порока: / истини едничко проумени / от ония, що са в тях родени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 40.
ЕДНЙЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки. Числ. бройно. 1. Умал. гальов. от един (в 1 знач.). — Ето ти: три-и, четири-и, пе-ет сто лев-ки. Стигат ли? — Стигат, стигат, но .. хвърли още едничка и за бира. Д. Калфов, Избр. разк., 230. — Поне едничка [мекица] ми направи — не преставаше да я задява детето. Ст. Марков, ДБ, 120. — Ами уморена ли си, бабо, да те почерпя една филибешка ракийка? — .. Пивам едничка. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 28. — Значи, сто кранчета .. — И всичките имат-нямат по петдесет тона едничкото. Д. Кисьов, Щ, 328. Изпрати ме мама / с торбичка голяма, / в тръни да се свирам, / ягодки да сбирам. / Намерих едничка / — изгубих торбичка. Ст. Дринов, СбХ, 44. Ще си изпиля три пиленца: / халал да ти й едничкото, / да ти пее сутра рано. Нар. пес., СбГЯ, 211.
2. Който е само един, извън който други няма; единствен. Сега тя с радост видя Рада, едничкият близък человек на Бойча. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 199. Двамата свидетели при подялбата, едничките хора които можеха да посочиати истината, отдавна бяха се поминали. И. Йовков, Ж 1945, 51. — Нашата радост, нашата чест и едничкото място, дето ний се сещаме, че сме хора, е между своите в къщата си. П. Тодоров, Събр. пр II, 363. — И мене Андрея ми е едничък. Имах и щерка, но я загубих. Д. Та-лев, ПК, 193. В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничка на баща и майка. Ран Босилек, ВП, 49. • При местоимения и съществителни, обикн. нечленувано — никой друг освен назования; единствен. Еднички те приказваха помежду си, но вяло, с едносрични думи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 91. Някои го смятаха за прекалено добър, други — за малко глупав. Едничък чичо му — отец Никодим, истински обикна Найдена още от дете. Г. Райчев, ЗК, 102. Никой не му докара хайдутите вързани. Едничък той се бе наел пред властите да залови или да разпръсне хайдушката дружина. К. Петков, X, 150. Тоз само, що страдай / усамотен в разлъка, / едничък той ще знай / горчивата ми мъка. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 21.
3. Като същ. едничкото ср. а) Едно нещо (предмет, факт). Ще станете богати .. / Но едничко само знайте: / туй богатство не скъпете, / бедни искат ли ви — дайте. Ем. Попдимитров, ПМ, 70-71. б) Единствено нещо. Едничкото, що му оставаше да стори, беше да се спусне в дълбокия дол на Манастирската река. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 181.
◇ Един-едничък. Разг. За усилване — само един; един-единствен. Аз нямам ни един-едничък хубав спомен / от мойте детски дни.
А. Разцветников, С, 80. Всеки ден, всеки час тя е чакала със сърце, отмаляло от любов и горчиви съмнения някаква вест, едно мъничко писъмце, една едничка думичка. Г. Караславов, ОХ I, 420. Добро и зло, началото и края —/събрал ги бих в една едничка дума. П. К. Яворов, Съч. I, 115.
ЕДНО-. Вж. един-.
ЕДНО нареч. Разг. 1. По един и същи начин; еднакво. Сичките пръсти се едно болят. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 111. На глух да свириш, пиян да черпиш, мъртъв да кадиш — се едно хваща. П. Р. Славейков, БП I, 281.
2. Разг. При противопоставяне или съпоставяне. Едно... друго. По даден, определен начин, различен от някакъв друг. Едно се работи на свое, а друго — на чуждо.
3. В съчет с гл. съм. Едно е ... друго е. При противопоставяне, съпоставяне на две положения, състояния — за означаване, че дадено положение, състояние има свои особености, отличава се от посоченото след това. Едно е да си учител, друго е да си лекар. А Едно е да си назначен за заместване, друго — на щатно място.
4. Остар. Заедно. Поклон тъжен тебе, княже, вам / сирачета незлобни! / Днес България скърбяща с вас / едно осиротява. Ив. Вазов, БМI, 131.
◇ Все (се) едно. Разг. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз че или да. За означаване на равенство, еднаквост при сравнение. От всичките съкровища в пещерата му останал само зеленият пръстен. — Него като имам, все едно, че имам всичко — си рекъл момъкът. А. Каралийчев, ТР, 132. Да останеш гледач на стопанския добитък, все едно да станеш селски говедар — така гледаха селяните засега на тая служба. Ил. Волен, МДС, 177. — Дъще! Голямо добро съм видял от майка ти. Дай да ти цалуна ръка. Като ти цалуна ръка,и есе едно, че на майка ти ще цалуна ръка. Й. Йовков, ЧКГ, 171.
2. Разг. За посочване, че някакъв предмет е еднакъв с друг или че дадено действие се проявява по един и същи начин спрямо повече обекти. Циганска вулия и калугерска торба все едно. П. Р. Славейков, БП II, 201.
3. Със следв. изр. със съюз да или че. За посочване, че даден факт е подобен, почти същият като друг, изразен в следващото изречение; сякаш. Говедарчето сложи двете си разперени педи на носа и почна да движи пръсти, все едно, че свиреше на невидима свирка. А. Дончев, ВР, 12. — Денят ми е лек, радостен.. Забравих болката, родината все едно, че е при мене. П. Вежинов, НС, 18. 4. Обикн. като вмет. израз, а) За посочване, че даден факт остава непроменен или че дадено действие се осъществява независимо от известни обстоятелства; безразлич
