средата, в която навлиза светлината, така и от средата, от която идва.. Поради това, за да има единство, показателите на пречупването на всички вещества се определят по отношение на празното пространство. Физ. X кл, 1951, 128. На първо място — да се установи единство във възпитателните методи на семейството и училището, като се подходи индивидуално. ОФ, 1958, бр. 4244, 2. Поради исторически причини днешният .. език още не е постигнал пълно единство, в произношението му в различните области съществуват значителни различия. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. // Сплотеност, задружност, неделимост на лица като резултат от такава общност; единност. Навсякъде из no-главните градове ся отвориха читалища, основаха ся женски дружества, от които всяко едно според силите си и средствата, с които разполага, не малко спомагат за народното единство. СбДЧ, 223. Морално-политическо единство.
2. Тясна връзка, близост, сходство по редица белези. Пламенното единство между заселените на Балканския полуостров славяни и русите може да се проследи както в названията на някои .. племена, тъй и в названията на градове, села и местности. Ист. X и XI кл, 19. // Качество на нещо, чиито части, компоненти са тясно, хармонично свързани помежду си и образуват една цялост. Стилното единство на Майсторовото творчество през шишковския период подчертава стилното единство на човека-творец. Е. Каранфилов, Б III, 91. Той е твърде плодовит, но тая плодовитост не е огряна от слънцето на някакво единство. Никаква идея не обединява неговите песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 39. Тези два процеса олицетворяват единството на живота върху земятя, пълното сътрудничество между растения и животни. Хим. VII кл, 1950, 128. Сяка мисъл, която не пояснява главната и не е пряко свързана с нея, разваля единството на съдържанието. Т. Шишков, ТС, 119. Колкото и да са великолепни паметниците на египетската архитектура, те немат вътрешно единство: отделните части са пристроени една до друга или даже построени една в друга.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 26.
3. Тясна взаимна връзка, взаимозависимост и взаимообусловеност. Законът за единство между форма и съдържание предполага, че всяка нова поезия има и нова форма. Г. Цанев, СИБЛ, 47. И тук при дирене единството между литературния текст и илюстративния материал Илия Бешков отново говори, че основното в изкуството е човешкият характер. Е. Каранфилов, Б III, 104. Във физиката се говори за четири-мерен свят. С това се изразява единството на пространството и времето. ОКомун. XI кл, 28. Той [Гьоте] е написал драмата по законите на гръцката драматургия — спазил е единството за място и време на действието. ЛФ, 1957, бр. 40, 4. Единство на теорията и практиката. Единство между природата и човека.
45 Речник на българския език, т. IV
ЕДЙПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Едипов комплекс. Мед. Основно понятие в психоанализата, основано на схващането, че съществува подсъзнателна любов и привързаност на детето към родителя от противоположния пол и подсъзнателна ревност и омраза към родителя от същия пол. Какво си бях наумила да ви попитам? А, да, за Едиповия комплекс. Не мислете, че понеже ми се е родил син... Н. Стефанова, ПД, 113. Според Зигмунд Фройд Едиповият комплекс може да играе голяма роля върху избора на партньор, особено при жените, а също и върху развоя на любовните и съпружески отношения.
ЁДИ-ЧИЙ (СИ), еди-чия (си), еди-чие (си), мн. еди-чии (си), притеж. местоим. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на притежател, който предварително е бил назован конкретно. Иди и му кажи, че погрешно е взел еди-чия си книга.
ЕДИ-ЩО (СИ) неопр. местоим. Разг. Еди-какво (си). Обясних му най-подробно, както ме посъветвахте, че еди-кой си ми е поръчал да му предам еди-що си.
ЕДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Неправ. Който може да се яде, който става за храна; ядивен. В най-голямо количество на Витоша се явяват следните едливи гъби: манатарка, брезовка, червена млечница, пачи крак, сърненка, коралка и др. Пр, 1953, кн. 6, 5. Най-едри са морските костенурки — едливата и кожестата. ВН, 1959, бр. 2495,4.
ЕДНА. Вж. един.
ЕДНАЖ нареч. Диал. Веднъж (в 1,2,3, 4 и 5 знач.). Еднаж,.., той я попита как се вика това чудно цвете със светлоалени листа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. Белчо пристъпи еднаж, та — два пъти. Елин Пелин, Съч. I, 150. — Стара приказка е, — продума сухо и Желяз; — човек учителке, тряова триж да помисли, а еднаж да върши. А. Страшимиров, К, 9-10. Само еднаж [народът] се подигна — когато царят раздаде ширни късове земя на ecu владици.
Н. Райнов, КЦ, 39. Аз бях лош вития,..,; но и така да бяше, аз все пак постигнах что-то си турях еднаж на ум. И. Груев, СП (превод), 310-311. Но ето еднаж / някой песен полека / подкарал. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 72.
— Друга (остар. и диал.) форма: е д н а ж д.
ЕДНАЖД нареч. Остар. и диал. Веднъж (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.); еднаж. Еднажд ся случи, та една жена на гляд твърде здрава, загуби си три деца, които сама дояше. Й. Груев, КН 7 (превод), 27. Криво е и сав-сем против естественото е да ся яде само
