на килийка оставяха само осъдените на смърт болни другари. К. Митев, ПБ, 389. През октомври 1942 г. варненският затвор вече беше препълнен! Новопристигналите малолетни затворници от софийския затвор поставиха по двама в единочка. Ж. Колев и др., ЧБП, 184.
— От рус. одиночка.
ЕДЙНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е само един, освен който други няма. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да портестира. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 224. Всред широкия двор,.., се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор — единственият бор в цялата околия. Елин Пелин, Съч. III, 9. Единственият човек, който беше прекрачил прага на кръчмата иму тази сутрин, беше Давид Кьосето. Й. Йовков, ЖС, 115-116. Голият чай е единствената ни храна. Л. Стоянов, X, 114. Ако искате да говоря право, то трябва да ви кажа, че жестокостта и зверството не са единствените страсти, които върлуват в утробата на тоя знаменит човек. Л. Каравелов, Съч. IV, 121. Единствен син. Единствен наследник. Единствен посетител. II При местоимения и съществителни, обикн. нечленувано — никой друг освен назования. Семейството ни беше голямо: родители, един брат и две сестри, по-възрастни от мене. И петимата неграмотни. Единствен аз ходех на училище. Мл. Исаев, Н, 25. Единствена Черна гора не поставяше условия, за да воюва. Ст. Дичев, ЗС I, 372. Жената, която единствена остана в стаята след грубия въпрос на момичето, не можеше да разбере скръб или яд изпитва то. М. Грубешлиева, ПЙ, 132.
2. Който е изключителен, неповторим, уникален. Денят беше започнал като всички други и ето неочаквано той се бе извисил, превърнал се бе в душата му в единствен и съдбовен. Ст. Дичев, ЗС I, 222-223. Трябва да се отпуснат средства за почистване и запазване на този единствен по рода си у нас исторически паметник. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Не си отивай, / ще ми бъде тъжно / без твоите единствени / ръце. Ив. Пейчев, Избр. ст, 138.
3. Като същ. единственото ср. Нещо (обстоятелство, предмет, мисъл), извън което няма други неща; едно, едничкото. Единственото, за което заслужава / да понесеш мъченията и куршума —/това не е гръмливата фанфарна слава, / а на народа тихата, добрата дума. Бл. Димитрова, Л, 236. // Онова, което е изключително, неповторимо или най-важно, най-съществено между нещата, явленията.
◇ Единствено число. Грам. Граматическа форма, която означава единичност на предмета или показва, че дадено действие се свързва с единичен субект.
> Един-единствен. За усилване — само един. Но пушката имаше само един патрон.
Един-единствен. Г. Караславов, Избр. съч. X, 40. Имаше едно единствено желание: да се качи на кораба и час по-скоро да изгуби от очи старото дървено градче. Ем. Ма-нов, БГ, 250. Залагам / заложа на единствена карта <нещо>. Рискувам. Това беше гроз-на, но горда, великолепна гора от жилави старци, заложили на единствената карта „победа или смърт“. Н. Хайтов, ШГ, 257.
ЕДИНСТВЕНО. Нареч. от единствен; само, изключително. — Умората,.., не произлиза единствено от усилените ви занятия. Ив. Вазов, Съч. XI, 116. Единствено физичката разказваше с патос за електричеството и цитираше Черноризец Храбър. Д. Шумналиев, ПЛ, 20-21. Като по правило животът им [на черноработниците] се беше издънил някъде, нишката от понятия и представи се беше скъсала и те, изкарани от равновесие, намираха упование единствено в третото. В. Пламенов, ПА, 29. Той се разхождаше из улиците винаги сам, придружен единствено от кучето си. К. Константинов, ППГ, 311. Единствено той знаеше решението на тази задача. • При прил. като правилен, верен, способен, годе н и др. — за означаване, че не съществува друг обект с посоченото в прилагателното качество. Въодушевени от тая нова възможност, която сега вече им се струваше единствено правилна, войводите се отправиха към стотните. Ст. Дичев, ЗС I, 169. Никоя философия нито се издигна до тая висота, нито постигна такава проста и величествена истина-откровение, единствено способна да даде щастие на уморения от борба и лутания човешки род. Йв. Вазов, Съч. XII, 148. През 1054 г. право-славната и католическата църква окончателно се разделили. Всяка от тях обявила своето учение за единствено правилно. Ист. VI кл, 1965, 75. Това е единствено верният отговор на тази задача.
ЕДЙНСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от единствен (в 1 и 2 знач.); уникалност. Изчисленията на московския професор Парийски показаха по-грешността на допусканията на Джинс, насочени към единствеността на слънчевата система сред другите звезди на Галактиката. И. Спасова, ЧК (превод), 147. С понятието логика вече по традиция са асоциирани възгледът и разбирането за единственост на логичното, а в съответствие с това — за единственост и на самата теория на логиката. Вселена 70, 33.
ЕДЙНСТВО, мн. няма, ср. 1. Общност, еднаквост в разбирания, цели, действия или качества и под.; единност. Тия две писма говорят твърде красноречиво не само за пълното единство в разбиранията на Апостола и организацията, но и за стила на неговата работа. Ив. Унджиев, ВЛ, 212. Показателят на пречупването зависи както от
