ЕДИНОПЛЕМЕННИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Едноплеменник, единородец. И пак останали българи, такива българи, че и Георги Акрополит,.., им се е разсърдил в своето историческо повствование, загдето през време на войната между българския цар Михаил-Асеня и Теодора Ласкари-са „на драго сърце преминавали на страната на своите единоплеменници и сваляли игото на другоплеменниците“. Н. Хайтов, ПП, 78.
ЕДИНОРОГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Остар. Еднорог.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЕДИНОРОДЕН, -дна, дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. За рожба, чедо — който е единствен на родителите си; еднороден. След като величае Бога-Отец като вседържател [Константин Философ] посочва Исус Христос като негов единороден син. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 59. Яко беше довел със себе си своята единородна дъщеря, която ся наричаше Елиса. Кр. Пи-шурка, МК (побълг), 345. — Учителю, моля ти ся, погледни на сина ми, защото ми е единороден. КТЕМ, 354.
2. Който е от един род, от една народност, кръв с друг; еднороден. Селянинът е жертва на користолюбивите камилавки, на турските владетели и на нашите единородни чорбаджии. БГл, 2. Това мое дело надея ся, че ще да са яви приятно на моите единородни болгари. Р. Попович, X, 12.
ЕДИНОРОДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Еднородец; сънародник, съотечественик. На същото място Васил Друмев хвали общо единородците, които .. са отговорили на "жизнената народна нужда от едно дружество, което ще помогне да тръгнем и ние, българите, по стъпките на просветените народи. М. Арнаудов, БКД, 122.
— Йоан Кантакузин стои зад гърба на богатите и калугерите, у които ние състоим не като християни и единородци, а подоб-но на варвари и роби. Ст. Загорчинов, ДП, 407. Гръцкото образование, което получаваха повечето от нашите единородци в това време, правеше ги да забравят народността си. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Нека най-после ни бъде дозволено да отправим най-топлите си благодарения и към ония учени единородци, които,.., ни спомагат тъй действително с перото си. Ч, 1871, кв. 7, 194.
ЕДИНОСЪЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Едносъщен, едносъщ; единосъщен. Той е цял издялан от земна истина — суров, първичен,.., единосъщ сякаш във всички времена, — наш селянин, бащата, стопанинът на земята ни, творецът на хляба.
3. Сребров, Избр. разк., 183.
ЕДИНОСЪЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Остар. Книж. Едносъщен, едносъщ; единосъщ.
2. Религ. В християнството (за всяко от трите лица на Бога) — напълно съвпадащ, еднакъв с другия . Когато Син Божий има едно божествено същество с Бога Отца, то той във всичко е равен и единосъщен с Бога Отца. Хр. Данов, ППК (превод), 31. Узаконяват се нови социални взаимоотношения
— феодалните — и религията трябва да намери образи, които да построят нов небесен свят, прототип на земния. Тогава единосъщният Вседържител Бог остава само идея, а чувствата на хората се пръсват,.., по безброй много светии. Н. Драго-ва, КО, 33.
> Света Троица Единосъщна и Неразделна.
Религ. Название на християнския Бог, който е един по същество, но троичен по лица (Бог Отец, Бог Син и Светия Дух), равнопоставени по същината и божествеността си, образуващи едно цяло.
ЕДИНОСЪЩНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от единосъщ и от единосъщен; едносъщност.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЕДИНОУТРОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Едноутробен. — Може сума неща да напишем: „Цар Освободител; цар Покровител; единоутробни братя.“ Ал. Константинов, БГ, 101. Щом влезе в събранието, президентът от патриаршията .., геройски са метна на тулума сред общи и живи възклицания на единоутробните си .. братя. Хр. Ботев, Съч. 1929, 71.
ЕДИНОФРОНТОВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Привърженик, деец на Единния фронт. Принадлежеше [Сергей Румянцев] към лявото крило на БЗНС и .. през лятото на 1925 година загина като честен антифашист и борец единофронтовец. Г. Ка-раславов, Избр. съч. IV, 116. Баща му, стар член на БЗНС, изпитан единофронтовец, бил ятак на партизани. П. Илиев, ЛВ, 243. Кондарев трябваше да подреме в бостанд-жийската колиба, отдето Нишков го отведе в къщата на един единофронтовец селянин. Ем. Станев, ИК III и IV, 390.
ЕДИНОФРОНТОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до Единен фронт или до единофронтовец. Какво би станало, ако единофронтовските комитети по селата сами дигнат народа? Ем. Станев, ИК III и IV, 328. Единофронтовско движение.
ЕДИНОЧКА ж. Спец. Затворническа килия само за един човек; единична килия. След това го качиха на горния етаж и го оставиха в единочка. В тази малка болнич-
